Само свободен човек може да носи оръжие, затова само свободен субект може да има герб

Потърсихме д-р Стоян Антонов с въпроса всъщност има ли България два герба, ако съдим по двата различни текста, които са залегнали в действащата Конституция и Закона за герба от 1997 г. Дискусията по темата се оформи, след като управляващата партия ГЕРБ внесе проект за нова конституция, в който стои по-старият по време текст от основния закон на страната, а не по-новият от закона. Говорим с един от малкото специалисти по хералдика у нас за това трябва ли описанието на герба да бъде променено и какво точно означават щитът, тъмночервеният цвят, лъвовете и короните, както и другите елементи в тържествената форма.

- Д-р Антонов, оказва ли се, че имаме два герба на България - един, описан в Конституцията, и един, описан в закон? 
- Първо трябва да е ясно, че не става въпрос за два герба, а за един герб. Тоест, ако използваме хералдическата терминология, хералдическото знание и принципите на хералдиката, гербът е достатъчен и само с описанието на щита. Имаме ли щит, имаме герб, а допълнителните елементи като постамент, девиз, щитодръжци, корона, те са друга форма - тържествена или по-голяма форма на същия герб. Същността на герба е това, което е на щита. Имаме ли описание на щита, имаме герб. А това в каква ситуация ще бъде използвана определена форма, вече е въпрос на законова уредба. Тоест от гледна точка на хералдиката, гербът е един, от гледна точка на масовата публика могат да бъдат и всякакви, в зависимост от това как хората виждат една картинка.

- Това означава ли, че гербът, както е описан в Конституцията, няма нужда да бъде описван по друг начин, въпреки съществуването на по-голяма, тържествена форма?
- Аз не влизам в никакъв дебат за Конституцията, мога да коментирам хералдическа изправност или противоречие. Ако се стигне до разговори за промяна на текста в Конституцията, може би трябва да бъде добавено, че лъвът е коронован. Тук не става дума за короната, която е изобразена в тържествената форма, над щита, заради която имаше много дебати през 1996-1997 година коя точно да бъде. Става въпрос за короната на лъва в щита. Това в момента не е част от описанието, но това е въпрос, когато бъде поставен дебатът за промяна на текста за герба в Конституцията.

- Защо е важно да бъде добавено описанието „коронован“ към лъв?
- Защото коронованият и некоронованият лъв са различни гербови фигури. Как ще бъде нарисуван лъвът не е от голяма значение - дали ще бъде по-схематичен или по-реалистичен, въпреки че за наблюдателя могат да изглеждат различи, те са една и съща фигура и за хералдиката са едно и също. Вие може да нарисувате два еднакви лъва, но на единия да сложите корона, а на другия - не, и за наблюдателя това да изглежда едно и също, но за хералдиката са различни гербови фигури, съвсем технологично.

- Тогава колко голяма е разликата между двете фигури?
- Разликата е достатъчно голяма, за да бъде част от описанието на герба, просто двете неща са различни фигури. Както, да кажем някоя буква, която в някои азбуки има О и О с две точки, това са различни букви и символизират различни звукове, въпреки че изглеждат близки. Тоест, да, може да се променя смисълът, но него все пак го дават хората.

- Разкажете ни още и за елементите на герба?
- В случая гербовата фигура е само една и това е коронованият златен лъв. Тъмночервеният фон е заложен още с Търновската конституция, това е местна иновация, но да кажем, че е приемливо. И това е достатъчно - на тъмночервено златен коронован лъв върху щит. Този щит може да бъде в различни форма и все ще бъде същият герб. Оттук нататък към този герб - към неговия тържествен вариант, в голямата или по-голямата форма, на различните езици е различен терминът, има добавена корона, която се поставя над щита. Тя показва статуса на гербопритежателя. Ако е царство, ще има царска корона. Ако е княжество, ще бъде княжеска. Ако е град, ще е градска и т. н. това показва този елемент от герба. Освен това има щитодръжци. Тоест гербът не е три лъва - да, на герба има изобразени три лъва, но гербът е само с един лъв, този на щита. А това са щитодръжци, които всъщност държат този щит. Произходът им е от рицарските турнири, от оръженосците на рицарите, които пред шатрата показват оръжието или герба, защото гербът е оръжието на рицаря. Те са стъпили върху постамент, който в българския случай е от дъбови листа, върху него е поставена и лентата с девиза. Всички тези елементи са допълнителни или периферни към герба. Въпреки че законът не го е уредил, ако имате бланка или продукт, който излиза от държавна институция, в която е употребена само малката форма, това ще бъде достатъчно легитимно, защото така е записано в Конституцията и за хералдиката е по този начин. Не случайно, може би, Конституционният съд прие, че след като беше приет гербът с неговия тържествен вариант, няма нужда да бъде променяна Конституцията, след като той не противоречи на тази хералдическа логика. Пак казвам, това е хералдическа логика, за друг тип експертност може да има друга логика. В много хералдически системи е дефинирано в какви ситуации може да се използва тържествената и в каква по-малката форма - в английски език използват термините „по-голяма“ и „по-малка“ форма. Някъде под „по-малката“ се разбира щитът заедно с короната, някъде е достатъчен само щитът. Българският закон не прави такива разлики, но това е въпрос на законодателството.

- Тогава от гледна точка на хералдическата логика, не следва ли към описанието на лъва в Конституцията, да се добави „коронован“?
- В момента, когато се стигне до такъв конституционен дебат, и ако се наложи да бъдат питани хералдически експерти, мисля, че ако лъвът е коронован, както той е на изображението, тоест е на емблазона, в блазона трябва да бъде добавена тази корона. Това е изискването. Това е много важно, защото си спомням дебата от 96-97 г., когато много хора бяха заблуждавани с короната - има много голяма разлика дали короната е над щита или върху гербовата фигура. На щита можете да слагате колкото искате корони. Та, стигне ли се до такъв дебат, аз смятам, че все още той не е на линия, но когато се стигне до хералдика и бъдат питани хералдици, аз смятам, че короната трябва да бъде вкарана в описанието - короната върху главата на лъва.

- Ако погледнем изображението на герба, както е описано в Конституцията, в него корона няма никъде. Дори има мнения и препратки, че по този начин той приличал на запазен знак на автомобилна компания. Как ще коментирате?
- И без короната гербът си е напълно легитимен. В хералдиката лъвът може да бъде с корона, без корона или дори короната да е на шията, огърлен да бъде. Това има символно значение, но когато говорим за съответствия между изображение и описание, тогава се набива на очи, че описанието не съответства на изображението от хералдическа гледна точка. Всеки е свободен да говори за тези неща, това е негово гражданско право, но ако ще се използва хералдиката като аргумент, то трябва да се влезе в нейната система. Иначе всяка теза ще олекне. Много хора казват, че от хералдическа гледна точка било така, но те, включително юристи, използват науката като параван, без да я познават.

- Споменахте короната и нейното място - как се променя символиката, когато се променя нейното място върху щита?
- Това зависи от всеки един контекст. Хората са тези, които определят значението на символите, колкото и да претендира за наука, има такъв елемент, че хералдиката е контекстуална. Различните херадически традиции виждат различни неща. Все пак е ясно, че когато имаме коронован лъв, става въпрос за някакво царствено достойноство, става въпрос за власт. В други случаи, когато е без корона, не е задължително да става въпрос за централна власт, царска, каквото е първоначалното, средновековното значение, доколкото е запазено от трактатите. Тоест, ние, изследователите, за много от нещата въобще нямаме идея какво са. Ясно ни е, че всяка една промяна в положението на фигурата има значение. За някои от нещата са запазени трактати, защото все пак това е изобразителен език. Щом е такъв, няма нужда да се обяснява какво символизира, все едно в един филм или литературно произведение да ви текат субтитри кое какво означава в момента, или в книгата отстрани... Каквото вижда човекът, това символизира. Но в предишните общества, хората общо взето едни и същи неща са виждали и разбирали, защото са възпитавани в една и съща култура. В днешния свят това е много трудно достижимо, и всеки може да вижда различни неща, както вие дадохте пример с фирмена идентичност. Друг в лъв без корона може да види, например, някакво детронизиране, смъкване от някаква власт, от почетна позиция. Всяко едно от тези положения, има своето значение, какво ще бъде то му го дава културният контекст. Затова ние не можем да кажем, че ако лъвът в българския герб е с корона или без, в единия случай е по-добрият или по-лошият вариант. Да, естествено, че когато е с корона, веднага препратките са към властта и то към царската власт, но това не е универсално значение. От гледна точка на българската история знаем дебатите още от Възраждането. В книгата „Стематография“, когато Павел Ритер - Витезович променя гербовете на България и на Македония, той не случайно на българския слага корона на лъва, докато на македонския не използва корона. И в самото четиристишие, което се намира под всеки герб в „Стематография“, вече се говори, че короната е взета на едното царство. Тоест имаме история, имаме хералдическо наследство, което не би трябвало така с лека ръка да бъде пренебрегвано. Но пак казвам, това вече е и история, контекст, култура, от гледна точка на хералдиката двете фигури са напълно легитимни. От гледна точка на българската история - фигурата е коронован златен лъв, толкова.

- А какво е мястото на тъмночервения цвят?
- Той произлиза от средновековната идея за царските инсигнии, разбира се, в своя оригинал, той е порфир, произвеждан от специални средиземноморски миди. Върху него монопол е имал само императорът във Византия. Одеждите са били съобразявани с такава цветова символика, тъй като различните титли използват различни цветове. Червени ботуши, синя мантия или червено и бяло, това е описано във византийския церемониал. В българската държава до някаква степен се адаптира този церемониал и остава. Ако разглеждате царски фигури, те винаги са в червен цвят. В Четвороевангелието на Иван Александър, в тъмночервено е деспотът - зетят на царя. Без това да е документално доказано, моята теория е, че просто с този тъмночервен цвят се предава идеята за пурпурно или за порфир. Тоест върховното достойнство за най-високата, царската власт. Защото средновековната българска държава все пак, въпреки че не е била по ранг равна на Византийската империя, е била империя в някакъв смисъл. Българските владетели са имали самочувствие, че те са нещо повече от останалите владетели. Те се мерят по някакъв начин с византийския император. Най-вероятно това предава този тъмночервен цвят. Иначе в хералдиката няма нюанси на червеното, има червен цвят, има си и пурпурен или порфирен цвят. Това са два различни цвята, но при нас са обединени в един. Още в Третото царство, когато действа Търновската конституция, тогавашните хералдици или хералдик, в личните гербове на членовете на династията правят разлика между червеното или тъмночервеното от българския герб и червеното от гербовете на родовете, от които произлиза да кажем Фердинанд, който включва гербовете на своите предци в личния си, на престолонаследника Борис... всички те имат два различни нюанса на червено. Тоест прилагано е вече, има хералдическа традиция и от тази гледна точка е приемливо. Наложената традиция е от много високо място, тоест от владетелския дом. Това е достатъчно. Иначе в изобразяването сега аз не виждам разлика, използва се червено.

- Колко важна е формата на щита?
- Една и съща, устойчива е формата на българския герб, на щита. Все пак това не е съществено. Тя може да е друга, стига да е щит. Точно тази форма обаче е наложена още веднага след Освобождението и се е запазила, но тя не трябва да бъде описвана. Тя е плод на художествена интерпретация, защото гербовете в Средновековието, Ренесанса и в по-ново време са използвани в различни контексти, и е нормално една форма да е предпочитана. При някаква по-барокова фасада или декорация, е нормално и гербовете да бъдат много по-декорирани, по-претруфени. В една по-строга художествена среда в околността, в която ще бъде гербът, не предполага такъв тежък стил, тогава ще бъде много по-опростен. В този смисъл може да бъде изобразен върху лъжички, върху завеси, върху каменна пластика на фасади и е нормално, че той не може да бъде винаги в една и съща форма на щита. Въобще стилистиката на фигурите е оставена в ръцете на художника, на архитекта, на изпълнителя. Затова хералдиката не е само наука, тя е и изкуство, тоест тя зависи от творчески процес. Затова и формата на щита не се описва, защото в различни ситуации може да бъде различна. Но в момента, в който се приеме някакъв графичен стандарт, има изображение, което е публикувано в държавен вестник, формата вече не може да се изменя. Въпреки че за един хералдик, дали формата на щита ще е една или друга, винаги ще бъде гербът на България.

- А ако го няма щитът?
- Няма ли щит, няма герб. Това е нещо, което не се коментира. На западните езици думата за герб и думата за оръжие е една и съща, синоними са или произхождат една от друга. Това е оръжието на човека. Само свободен човек може да носи оръжие, затова само свободен субект може да има герб, а гербът е оръжието.

Нашият гост
Д-р Стоян Антонов е завършил Софийския университет “Св. Климент Охридски” със специалност “История” и специализаця по “Етнология”. Историк и антрополог, той е преподавател в Катедра “Етнология” на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Чете лекции по хералдика във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” и в АМТИИ “Проф. Асен Диамандиев”. Член е на Българското хералдическо и вексилоложко общество, както и асоцииран член на Международната академия по хералдика. Изнася първия доклад на български изследовател на Международния хералдикечски конгрес през 2012 г. в Маастрихт и първия доклад на български изследовател на Международния вескилоложки конгрес в Лондон през 2017 г.

*Вексилологията е изучаването на знамена, щандарти, вимпели и други видове знамена.