Има пряка връзка между производителността на труда, конкурентоспособността и нивата на заплащане, казва доктор Хасан Адемов, който е един от най-добрите експерти по социална политика у нас. „При нискоквалифицираната заетост са характерни по-ниски доходи, а при квалифицирани и образовани заети естествено заплатите са по-високи. В България тази линейна зависимост, особено след кризисното възстановяване на икономиката започна да придобива други характеристики“, допълва доктор Адемов.

- Доктор Адемов, какви са перспективите да решим въпроса с работещите бедни, които се увеличават и все повече хора работят просто, за да покрият месечните си разходи за отопление и храна?
- За да попадне някой в групата на работещите бедни, е необходимо да отговаря поне на две условия - да работи на пълно или непълно работно време и да е част от домакинство с доход под 60% от медианния доход за определен период. Според данни от края на миналата година на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, за третото тримесечие на 2023 година 1427 лв. е необходимия чист месечен доход за издръжка на живота на един работещ. Ако приемем за достоверна тази информация, можем да си направим извода, че около 2/3 от работещите в България не достигат този доход, т.к. 41% от работещите българи получават около 1000 лв заплата. Това е тенденция, която продължава устойчиво във времето и показва, че има сериозни проблеми с нормалното функциониране на Пазара на труда. Тази тема за работещите бедни е в пряка зависимост от политиката по доходите. Работната заплата или трудовото възнаграждение е основен елемент в отношенията между работодателите и работниците и служителите - за всеки положен труд се дължи заплата. Въпреки очевидната тенденция за ускорено увеличение на доходите от труд през последните години, все още догонваме средноевропейските нива на заплащане. Няма единствен универсален инструмент, с който като с магическа пръчка да се реши проблема на работещите бедни. Необходими са комплексни мерки, обхващащи хоризонтално много сфери, за да може решението на проблема да тръгне в правилната посока. Много важна е подкрепата за ранно детско развитие, обхващане на всички деца в образование в това число и най-вече на децата от уязвимите и маргинализирани групи. Образованието като система освен всичко друго трябва да бъде ориентирано към пазарните реалности, трябва да има изпреварваща готовност за очакваните нови професии при очертаващия се вече бум на дигиталните технологии в това число и Изкуствения интелект. Знанията са богатство, но без практически умения, изградени трудови навици и дисциплина, преходът от образование към заетост ще продължи да бъде труден. Друг важен въпрос, който се отразява на трудовите доходи са възможностите на бизнеса да инвестират във високотехнологични производства с висока добавена стойност и като резултат по високи доходи. Зеленият и дигитален преход с подкрепата на Европейската солидарност дават възможност да се постигнат нива на заетост, генериращи доходи близки до средноевропейските. Трябва много бързо да се отървем от някои характерни за миналото стереотипи, част от нашата народопсихология. Например популярният израз "учи сине, за да не работиш". В днешно време той влиза в пряка битка с Европейския начин на мислене, който казва "учене през целия живот". За да не попаднеш в групата на работещите бедни, са необходими образование, квалификация и умения, подходящи за изискванията на трудовия пазар.

- Защо в България продължаваме да изоставаме от средните нива на европейските доходи?
- Средната работна заплата е показател за осредненото равнище на трудовото възнаграждение и косвено за постигнатия икономически растеж, конкурентоспособност и стабилност в дадена фирма, отрасъл или страна. В края на месец септември 2023 година Средната работна заплата в България достига 2072 лв, като за третото тримесечие ръста на годишна база е 14,7%. Ускорения ръст на доходите показва, че след кризисния период икономиката се възстановява с бързи темпове. В условия на макар и малък, но все пак растеж на икономиката, се стигна до сериозен дефицит на работна ръка, както на квалифицирани, така и на недостатъчно квалифицирани кадри. От друга страна свободното движение на хора дава възможност за търсене на по-голяма адекватност между квалификация и заплащане. Търсенето и предлагането са онзи пазарен инструмент, който може да удовлетвори и двете страни.

Нивата на доходите са в пряка зависимост от инвестиционната активност на държавата и бизнеса. Колкото повече инвестиции има във високотехнологични производства, толкова по-голяма е производителността на труда , конкурентоспособността на икономиката и от там доходите ще растат по естествен път. Възможностите през 2024 година за финансиране са свързани с ускорени темпове на усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, Оперативните програми и не на последно място онези 10 млрд. лв.в Държавния бюджет, предвидени за общински инфраструктурни проекти.

Като пример мога да посоча възможностите пред Социалния вектор - над 4 млрд. лв по линия на ПВУ, Оперативната програма за развитие на човешките ресурси и бюджета на Министерството на труда и социалната политика от около 2 млрд. 800 млн. лв. На колегите от Социалното министерство се пада отговорността за обучение, квалификация и преквалификация на работната сила, валидирането на знания и способности, овладяването на ключови компетенции и дигитални умения, включване на хората с увреждания в обучение и пригодност за заетост. Това са така наречените" меки мерки",които дават възможност за адаптиране на знания и умения към изискванията на пазара. В Европейския съюз Средната почасова заплата е 22,9 евро, в Еврозоната-25,5 евро, а в България сме на нива 8,2 евро. Тези данни показват, че има пряка връзка между производителността на труда, конкурентоспособността и нивата на заплащане. При нискоквалифицираната заетост са характерни по-ниски доходи, а при квалифицирани и образовани заети естествено заплатите са по-високи. В България тази линейна зависимост, особено след кризисното възстановяване на икономиката започна да придобива други характеристики. Нивата на заплащане според работодателите изпреварват ръста на производителността на труда. Възможен реален изход да догоним средноевропейските нива на доходите е образование, ориентирано към пазарните изисквания, квалификация, преквалификация и подобряване пригодността за заетост.

- На какъв принцип се определя минималната заплата, за да има баланс между ефективност и справедливост?
- Минималната работна заплата от 01.01.2024 е определена с Постановление на Министерски съвет на 933 лв. Размерът се увеличава с 19,6% или със 153 лв. в сравнение с предходната година. МРЗ е определена съгласно разпоредби на Кодекса на труда според които МРЗ за страната за следващата календарна година се определя в размер на 50% от средната брутна работна заплата за последните две тримесечия на предходната година и първите две на текущата година. Ръстът на най-ниското възнаграждение за труд ще повиши покупателната способност на най-нискодоходните групи и ще повиши мотивацията на работната сила за включване в легална заетост. След приспадане на данъци и осигуровки, достигащи до 209 лв, остават чисти 724 лв. При месец от 30 дни това са по 24 лв.на ден. Ролята и функциите на МРЗ освен всичко друго са свързани и с възможност да се гарантират минимални жизнени потребности. До края на тази година България трябва да ратифицира Директива на ЕС /2021/2041/ относно адекватните минимални работни заплати. В тази връзка социалните партньори, заедно с Министерството на труда и социалната политика, трябва да изготвят позиция относно изготвянето на механизъм за определяне размер на МРЗ. Основното възражение на работодателите е,че механизма за определяне на МРЗ в момента е по-скоро административен. Според тях, част от принципите, заложени в Директивата, са свързани и с други критерии освен средната брутна и средната медианна заплати, като например различията по икономически групи и професии, регионалните различия, нивата на производителността в отделните браншове и др. Колективното трудово договаряне е един от важните инструменти на индустриалните отношения, който може да подпомогне постигането на баланс между труда и капитала.

- Безработицата беше тема, която само маркирахме години наред заради ниските й нива, говорим дори за липса на работна ръка, но очевидно през тази година ще чуваме новини затваряне на бизнеси, на предприятия - подготвена ли е социалната система за подобно явление?
- Коефициентът на безработица в България през третото тримесечие на миналата година се е повишил с 0,4 %. Безработните лица в сравнение със същият период на 2022 година са увеличени с 24 хиляди или с 12,6%. Общият им брой е около 125 хиляди. Цялата тази информация на този етап не дава основание за апокалиптични прогнози, още повече, че икономиката в България продължава макар и с малко да расте. Вярно е, че България е отворена икономика, също така е вярно, че 4 европейски държави вече са в рецесия и тенденциите не са благоприятни, но въпреки всички проблеми, все още сме далеч от стряскащи високи нива на безработица. Българският бизнес уверено се отдалечава от кризисните нива, стига да не му се пречи с не добре обмислени решения. Състоянието на публичните финанси в България доказа,че може да се овладеят евентуални сътресения на трудовия пазар както с помощта на Европейската солидарност, така и с бюджетни средства.Трудно можем да говорим за затваряне на бизнеси, такива страхове винаги възникват около и след приемането на новия размер на МРЗ. Важното е да бъдем разумни, мъдри и отговорни при вземането на решения. Всичко останало е въпрос на професионализъм и мениджърски умения.

- Пенсионерите не получиха коледни надбавки тази година, вероятно няма да имат и великденски - означава ли това, че увеличението на пенсиите е съобразно ръста на инфлацията?
- От доста години пенсионерите бяха свикнали с традиционните надбавки преди Коледа и Великден. Според мен беше грешка да се отмени тази символна сума с аргумента, че всеки месец ще се получават устойчиво по 50 лв. към пенсиите. Дотук добре, само че има една малка подробност, че осъвременяването на пенсиите по Швейцарското правило се реализира от средата на годината, а не от началото. Остана блудкавото усещане, че заради многото като брой увеличения на пенсиите през последните две-три години, сега се стигна до тази мярка. За пенсионерите е изключително важно уважението и вниманието на управляващите, които и да са те, отколкото конкретната сума. Почувстваха се обидени и пренебрегнати в тези трудни времена. Възможни са поне няколко варианта на подкрепа - на всички по-равно (защото всички плащат еднакви данъци, а тези средства са от Държавния бюджет) или диференцирано - според осигурителния принос. Да не спазиш традиция в Социалната сфера винаги се възприема болезнено и трудно, дори и аргументът, че процентът на увеличението на пенсиите изпреварва инфлацията остава на заден план. Грешно решение с неубедителни аргументи!

- Впрочем, от дистанцията на времето, доволен ли сте, че Вашата идея за 120 лв. добавка към всяка пенсия доведе в перспектива до сегашните по-високи нива на пенсиите?
- В края на 2021 година министрите от служебния кабинет предложиха проект, с който Народното събрание да разпредели 2 млрд. 400 млн. лв излишък към онзи момент. Аргументът беше - това са парите на хората и е редно в края на годината те да се върнат при тях. Ние, от ДПС, предложихме 780 млн. лв от тези пари да се разпределят на всички пенсионери по 120 лв за месеците октомври, ноември и декември, като подчертавам - временна антикризисна мярка. Тази мярка беше възприета като шок и ужас, оспорвана и като своеобразно наддаване между парламентарни групи, но в крайна сметка Народното събрание прие тази мярка с консенсус. Ние бяхме убедени, че този ход ще доведе до сериозни дискусии след 2021 година и се оказахме прави. Тази временна антикризисна мярка трасира пътя за последващи сериозни увеличения. Това е класически пример за това как едно решение може да ускори пътя от традиционните увеличения с по няколко процента към по ускорени темпове на растеж.

- Как може да се случи у нас структурна реформа в областта на социалното подпомагане - какво трябва да променим в системата, която уж обхваща различни и много на брой групи в обществото ни, но никой не е доволен от ролята ѝ?
- Социалното подпомагане представлява втората след Социалното осигуряване защитна мрежа на държавата, при това Конституционно регламентирана. Основната цел на Социалното подпомагане е да гарантира минимален жизнен стандарт на тези, които не могат да се справят сами или с помощта на близки.

В Плана за възстановяване и устойчивост е поет ангажимент подпомагането да бъде кодифицирано по примера на труда и осигуряването. По настоящем над 20 Закона установяват реализацията на политиките за подпомагане. Това засилва усещането за липса на координация между отделните политики, трудно се постигат комплексни медико-социални грижи, в зависимост от индивидуалните потребности на нуждаещите. Затова е наложително изготвянето от МТСП и социални партньори на Кодекс за социална подкрепа и приемането му от Народното събрание. Очакванията са на базата на систематичен подход да бъдат максимално интегрирани различните мерки и политики за подкрепа, задължително според индивидуалните потребности на конкретния бенефициент. Комплексната грижа и подкрепа дава възможност за по-голяма ефективност и прозрачност при използване на публичните финанси. Всяка година - за 2024 година бюджета на Социалното министерство е увеличен с 400 млн. лв, се отделят все повече средства и хората трябва да усетят тази подкрепа.

- Може ли да бъдем спокойни за пенсионерите през 2035 година, през 2070 година? Прогнозните изчисления на пенсиите за бъдещите периоди не са много бодри?
- В Демографски план българската пенсионна система е изправена пред сериозни предизвикателства. Дългосрочните прогнози на НСИ са в посока на продължаващо намаление на населението и нарушаване на неговата възрастова структура. Ако през 2021 година на 100 лица на възраст 15-64 години са съответствали 34 лица на възраст над 65 години, то през 2070 година броя им ще нарасне на 54 на сто лица. Има няколко законодателни решения, които определят хода на пенсионната реформа от 2015 година до 2037 година. На първо място - през 2027 година представа да нараства осигурителния стаж за придобиване на пенсия - 37 години за жените и 40 години за мъжете. 

На второ място - през 2029 година изискуемата възраст за пенсиониране на мъжете достига 65 години. За жените продължава да нараства до 2037 година. Тогава и мъжете и жените ще се пенсионират на 65 години. Тези обстоятелства ще влошат съотношението между брой пенсионери и броя на осигурените в дългосрочен план. През 2021 година 29% от населението или всеки трети е пенсионер. През 2022 година съотношението между броя на пенсионерите/броя на осигурените е 71% /т.н. коефициент на зависимост/. В следствие на отрицателния естествен прираст на населението относителния дял на пенсионерите в страната от общия дял на населението ще се увеличи от 29% през 2021 година до 35% през 2070 година. Спокойствието, за което ме питате, може да се получи само с мъдри и отговорни политически решения, базирани на сериозни разчети и експертиза.

- Кое налага да се прави анализ на пенсиите през месец юни? Какво се очаква от въпросния анализ на пенсионното осигуряване?
- Управляващите в своята програма са заложили до края на месец юни да изготвят цялостен подробен анализ на Пенсионния модел и да предложат мерки за подобряване ефективността, финансовата устойчивост и стабилност на системата. Това се налага заради наличието на сериозни дисбаланси и изкривявания, които не са базирани на сериозна експертиза и имат по-скоро конюнктурен и по правило най-често гарнирани с високи дози предизборен популизъм. В парламентарната практика е известно, че когато популизмът влезе в пленарна зала, разумът свенливо и гузно я напуска. Всички тези мерки са довели до засилващо се усещане за липса на справедливост, което нарушава доверието в системата и демотивира младите да се осигуряват на реални доходи.

- Как може да се осъществи справедливост при пенсиите, каквото обещаха от социалното министерство? Какво означава справедливост при пенсиите, какъв критерий е това?
- По дефиниция пенсионните системи от разходопокривен тип са базирани на солидарността между осигурените лица, между поколенията, между тези с високи доходи и други с по-ниски доходи, между работещи и безработни, между здрави и болни и т.н. Справедливостта е другият компонент, който трябва да отчита индивидуалния принос на всеки един. С други думи, съотношението между принос и права е най-важното условие за увеличение на доверието в системата и възстановяване на усещането за справедливост. В нашата Пенсионна система доминира усещането за свръхсолидарност, което болезнено накърнява справедливостта. Ето един пример, който илюстрира недоволството на пенсионерите с размер на пенсията около средната пенсия. През последните 2-3 години Минималната пенсия е вече, както се казва, на една ръка разстояние от средната пенсия, а това са хора с различен осигурителен принос. Дискусията за нов модел за определяне на Минималната пенсия според осигурителния принос е тежка и непопулярна и изисква смелост и политическа воля, защото Социалната система трудно прощава промяна на вече постигнати нива в различна от увеличение посока. През годините на прехода на пенсионната система се възложиха свръхочаквания, които да подкрепят други по правило нереформирани системи - сектор сигурност, аграрния сектор, химическа промишленост, рудодобив и други и като резултат сега се налага сериозна финансова инжекция от Държавния бюджет, за да може да реализира собствените си ангажименти.

- Често наши читатели питат къде да се осигуряват за втора пенсия, както и какъв процент от трудовите възнаграждения е добре да отиват за "фонд старини". Как ще им отговорите?
- Къде и в кои частни пенсионни фондове да внасят своите осигурителни вноски определят всички осигурени лица, родени след 31 декември 1959 година. Тези, които не са се възползвали от правото на избор, се разпределят служебно. Една от основните характеристики на капиталовите схеми е, че отговорността за взети или невзети решения е на осигуреното лице, за разлика от Общественото осигуряване, където осигурителният риск се поема от държавата и НОИ. Дали и с колко трябва да се увеличи вноската за втория стълб от сегашните 5% е политически въпрос, но очакванията за по-висока доходност имат връзка и с този параметър, но всичко е в полето на разумния подход при управлението на публичните финанси. 

- Правилно ли е решението за повишаването на максималния осигурителен доход от 1-ви януари до 3 750 лева?
- Има различни тълкувания по тази тема - от закъсняла мярка до пагубно за бизнеса и осигурените лица с високи доходи. Истината е, че трябва да има надежден механизъм за вдигане на Максималния осигурителен доход (МОД) в унисон с ръста на Средния осигурителен доход. Последните години сме свидетели на по-бързи темпове на нарастване на Средния осигурителен доход. Максималният осигурителен доход се превръща в пречка за ръста на Индивидуалния пенсионен Коефициент. Трябва ясно и на висок глас да се каже, че по-висок Максимален осигурителен доход означава по-високи нива на социална защита, по-високи пенсии, по-високи обезщетения. В първите дискусии около пенсионния модел през 1998-2000 години идеята беше МОД да бъде равен на десеткратния размер на Минималната работна заплата. Уви, това остана само добро пожелание.

- Сбъдва се една Ваша прогноза за ръст на трансфера от държавния бюджет към бюджета на ДОО, но само демографския проблем ли е причина за това и колко още може да издържи системата?
- Трансферът от Държавния бюджет към Бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2024 година е в размер малко над 11 млрд. лв. Само за сравнение, през 2013 година този трансфер е бил 1 млрд. и 908 млн. лв. За десет години увеличението е около 9 млрд. лв. Ясно е, че този трансфер е неизбежен, въпросът е той да се управлява по начин, който да гарантира както устойчивост на публичните финанси, така и да не допуска дългово финансиране. Демографският проблем влияе върху динамиката на разходите за пенсии и е в пряка зависимост от промените в системния Коефициент на зависимост и Коефициента на заместване на дохода. Но много важни са политическите решения в една или друга посока. В краткосрочен план не се очертават непреодолими препятствия от гледна точка на финансиране.

Нашият гост

Хасан Адемов е роден на 24 януари 1953 г. в Исперих. През 1979 г. завършва Медицинския университет във Варна и специализира анестезиология и реанимация. Дългогодишен депутат от парламентарната група на ДПС от 38-ото до 47-ото народно събрание. Министър на труда и социалната политика в кабинета „Орешарски“ (2013–2014 г.), експерт по социалните въпроси. Председател на Комисията по труда и социалната политика в 39, 40, 43 и 44-ото НС. Зам.-председател на Комисия по труда, социалната и демографската политика в 46-ото и 47-ото НС. Дълги години е член на ЦОБ на ДПС.