При поставянето на диагнозата вече са настъпили необратими увреждания

Половината засегнати не знаят за заболяването си

До 2045 г. се очаква 9% от българите да бъдат засегнати от диабет и това отговаря на световните тенденции за бързо нарастване на заболеваемостта от него. През 2000 г. страдащите от захарна болест са били 5%, в момента са 7,5% и броят им продължава да расте с темпо около 1% на десетилетие. В Европа един на всеки 11 души е с тази диагноза. Според Международната диабетна федерация 537 млн. души в света живеят с диабет, като всяка година от болестта умират около 6,7 млн. души.

Тревожен е фактът, че половината от засегнатите не знаят за заболяването си. В същия момент съвременната наука е признала, че диабет тип 2 представлява скрит риск за сърдечно-съдови и бъбречни заболявания. Тези тревожни данни бяха представени в края на 2024 г. по време на среща на тема “Диабетът в светлината на кардио-бъбречно-метаболитния синдром”, организирана от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

“Захарната болест влияе негативно на сърдечно-съдовата система, бъбреците и метаболизма. При нарушение на една от тези системи и други започват да страдат. Пациентът влиза в порочен кръг”, казва доц. д-р Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология. Заради тази взаимовръзка в медицината вече се е утвърдило понятието “кардио-бъбречно-метаболитен синдром”.

Диабетът е коварно заболяване, то не боли, но когато се открие, вече са настъпили усложнения, напомня ендокринологът. Коварно е, защото повлиява сърдечно-съдовата система, бъбреците, нервната система, очите, скелета. То променя живота на човека и в крайна сметка намалява неговото качество, води до редица съпътстващи болести и най-накрая, но не по важност, скъсява живота. Диабетът се нарежда в групата на тихите убийци, наред с артериалната хипертония и бъбречната недостатъчност. Тези заболявания обикновено вървят заедно - открие ли се диабет, сърдечно заболяване или бъбречно, много често е налично и някое от другите две.

“Към момента на диагностициране повече от половината пациенти с диабет тип 2 вече имат някакви сърдечно-съдови проблеми. Данните сочат, че до 40% от хората с диабет тип 2 имат хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). До 60% от хората с ХБЗ имат и сърдечно-съдово заболяване. При една трета от пациентите със захарен диабет тип 2 лекарите диагностицират и проблеми със сърцето”, допълва доц. Шинков.

Диабет тип 2 намалява продължителността на живота, особено при хора с ХБЗ или сърдечни проблеми. Данните сочат, че болните от захарна болест умират с до 6 години по-рано от тези без такъв проблем. Ако пациентът има и диабет, и ХБЗ, животът му се скъсява с около 9 години, а тези с диабет и сърдечно заболяване обикновено умират 11 години по-рано от хората без здравословни проблеми.

“Това е така, защото хронично повишената кръвна захар, каквото представлява диабетът, уврежда нашата биохимия - обяснява доц. Шинков. - На първо място това са белтъците. Всяка наша клетка зависи от белтъци. Когато те се увредят, това повлиява практически всички аспекти на човешкото здраве. И хронично повишената кръвна захар прави точно това.”

От тези белтъци зависят и клетките, които “тапицират” нашите макро- и микросъдове. Увреждането на макросъдовете е обект предимно на кардиолозите. Микросъдовите увреждания са по-дискретни, но никак не са безобидни - те предизвикват нарушение на функцията на бъбреците, увреждане на ретината, на периферните нерви. Това увреждане не става последователно в различните органи и системи, а едновременно, докато най-накрая се стигне до сърдечна недостатъчност и терминален стадий на хронична бъбречна недостатъчност, и човек умира, както обикновено се казва, “от сърце”.

Усложненията започват години преди да се открие диабет тип 2, който представлява над 95% от случаите на захарна болест. За съжаление никой не знае колко са тези години - 5, 10 или повече. Той се предшества от състояние, наречено предиабет. При него кръвната захар е повишена, но не чак толкова, че да отговаря на критериите за диабет. Част от хората с предиабет ще развият захарна болест, други - не. Това донякъде зависи от тяхното поведение и от полаганата здравна грижа. Но във фазата на предиабет вече е започнало увреждането на големите и малките съдове, предупреждава доц. Шинков. Това означава стойности на гликирания хемоглобин 6-6,5, които се смятат за гранични. Ако диабетът е открит при стойности 8 или 9, вече е късно, част от уврежданията са необратими и човекът трябва да потърси своя кардиолог, нефролог, невролог или офталмолог.

“Стандартите за грижа при хората с диабет препоръчват многофакторен подход за намаляване на риска от усложнения. Това включва промяна в начина на живот, обучение, контрол на кръвната захар, артериалното налягане и липидите, намаляване на теглото, следене на бъбречната функция и използване на средства, осигуряващи сърдечно-съдова и бъбречна полза. И всичко това трябва да става едновременно, защото нашият организъм е едно цяло”, заключава доц. Шинков.