Политическата криза, в която се намира България от миналото лято, едва ли ще бъде решена с нови предсрочни избори. Но вероятността отново да се озовем пред изборните секции нарасна с нарушаването и на парламентарния диалог. Показната акция срещу ГЕРБ и лидера на партията Бойко Борисов само засили политическата криза, но управляващата коалиция отказва диалог със синдикати и работодатели, а това, заедно с липсата на компетентност и координация, скъсява живота на това правителство, казва доц. Антоний Гълъбов. Както и в предишни разговори, той отново поставя въпросите, които нямат отговори от поведението на управляващото мнозинство - как се вземат решенията и кой носи отговорност за тях във властта при сегашната u конфигурация.

- Накъде ни води това политическо тамагочи „Промяната“, доцент Гълъбов, особено и след фарса с ареста на лидера на ГЕРБ и представители на опозицията? 
- Ареста на Борисов, Горанов и Арнаудова практически следва дневния ред, който беше изоставен за известно време и за който има желание да бъде върнат на преден план, очевидно, за да постигне по-голяма степен на съгласие между коалиционните партньори. Този дневен ред беше лансиран от Румен Радев, който има желанието да върне на дневен ред темата за изчегъртването на ГЕРБ. На второ място обаче виждаме, че управляващата коалиция очевидно не успява да постигне координация при вземането на решения. От самото начало и управляващото мнозинство, и правителството отказваха да разпознаят българския дневен ред. Точно затова в момента им се налага да го виждат през кризи. За съжаление, нито координацията, нито компетентността в изпълнителната власт са в състояние дори да осъзнаят мащаба на кризата. Повтарям отдавна, че става дума за множествена криза, става дума за кризи, които взаимно си влияят, които взаимно подсилват щетите си. И в тази ситуация управляващите отказват да подготвят обществото за това, което предстои. В момента сме свидетели на един опит за търсене на някакви решения абсолютно според ситуацията, в отделни сфери и без връзка помежду им. А за голямо съжаление точно такива действия усилват кризата още повече.

- Защо се създава усещане, че решенията на правителството не се вземат от членовете на Министерския съвет, а от някъде другаде?
- Това е така не само за изпълнителната власт, а същото се отнася и за управляващото мнозинство в парламента. От началото на това коалиционно споразумение поставям два въпроса: как се вземат решенията в коалицията и кой носи отговорност за тях. Ние не виждаме и до сега, вече почти 100 дни, не виждаме да има координация между управляващото мнозинство и правителството, както и вътре между отделните министерства. Нямаше никаква идея за структуриране на различен начин на Министерския съвет, напротив. Направиха почти най-широкото правителство, което сме имали до сега, за да могат да го разпределят между участниците в управляващата коалиция. Виждаме, че всяко министерство, според партийната си принадлежност практически действа самостоятелно и това допълнително намалява ефективността на действието. Двете неща, които категорично липсват до момента са компетентност и координация.

- Колко скоро, колко възможни са предсрочни избори, независимо от оправданието, което чуваме от управляващата коалиция, че е война и не е време за избори?
- Вече се ангажирах с това, че вероятността на тази хипотеза започва да нараства, тъй като има поне три източника на рискове, които нито се опитва, нито се оценяват достатъчно. На първо място става дума за компетентността на самото управление. То е в състояние да предизвиква кризи само по себе си. Не само, че няма умение да ги управлява, но то само ги предизвиква. Част от ситуациите, на които бяхме свидетели през изминалите седмици показват, че всъщност липсата на координация и липсата на компетентност в управлението генерира нови снопове от кризи. Вторият проблем е отношенията между коалиционните партньори, защото виждаме, че те се влошиха и освен това не битуват на каквато и да е основа. Дори не говорим за идеологически или политически документ. Говорим за оперативна основа, която най-общо казано се нарича програма за управление. Ние нямаме нито програма за управление, нито коалиционно споразумение. И третият източник на напрежение разбира се е отношенията между Румен Радев и управляващото мнозинство. Румен Радев продължава да се опитва да доминира и да налага дневен ред и навлиза в все по-голямо противоречие не само в правомощията си, но е на път да създаде допълнително напрежение и по отношение на войната в Украйна, което е още по-обезпокоително.

- Като споменавате президента Радев, какво е мястото на вече анонсирания нов политически проект от ген. Стефан Янев?
- Искрено съжалявам, това, което трябва да кажа. Но истината е, че това поколение от български офицери, което се опитва да навлезе в политиката и разбира се начело с Румен Радев, независимо от всички школи и последващи обучения в академиите на НАТО, продължава да е базово фундаментално свързано с собственото си развитие в българската народна армия и респективно с всички рефлекси и стереотипи на онова време. За мое голямо съжаление знам, че рано или късно професионални офицери, хора с доказан опит в сферата на отбраната, ще имат влияние върху българското общество, но в никакъв случай не по този начин. Иначе чухме много ясно послание, че ако проектът на Стефан Янев не търси взаимодействие с Румен Радев, той най-вероятно няма да успее да реализира потенциала си. А претенциите на Радев да доминира, да налага политически дневен ред, са неприемливи. В това отношение позицията на Стефан Янев в огромна степен повтаря позициите на Радев. Дори и с тези вече превърнали се в клишета думи за български батальон, български самолети, под българско командване. Трябва да се разбере, че България има нужда от това, действително да компенсира дефицитите в армията си. Най-малкото е неприемливо бившият началник на ВВС да коментира защо военно въздушните ни сили са в това състояние. Това е и негова лична отговорност и негова отговорност като държавен глава и върховен главнокомандващ. За мое голямо съжаление се търси някакво пространство между БСП и „Възраждане“, в което части от избирателите на БСП, които са разочаровани от партията си и по-умерената периферия на „Възраждане“ да бъдат представлявани от пенсионирания генерал Радев. Виждаме и генерал Шивиков, който също се активизира, виждаме целия този генералски сценарий, който за мое голямо съжаление няма да донесе повече доверие към политическата система.

- Докато отброявахме стоте дни на правителството, вече се започна като че ли броенето на последните дни на правителството. Кога трябва да очакваме предсрочни избори?
- Според мен вероятността за предсрочни избори вече е над 40 процента. Сигурно е, че има възможност да се удържат още малко във властта, но ми се струва, че при по-сериозни сътресения в обществото, при резки движения на цени, на нарастване на инфлация, вече няма да има това да се случи. Управляващите трудно постигат съгласие и подцениха факта, че за пръв път от много време насам синдикатите дадоха много ясни сигнали, че има неща, които са неприемливи за тях. В същото време работодателите дават подобни ясни сигнали, така че социалният диалог е нарушен. А това е изключително важен проблем, особено в условия на подобна криза. Липсата на социален диалог е разбирането, което се олицетворява от Асен Василев, че той е последната инстанция за истината на управлението и всичко, което той казва трябва само безпрекословно да се изпълнява. Отказът да се води какъвто и да било диалог, разговори, преговори по каквато и да е тема, скъсява по някакъв начин живота на правителството. По отношение на стоте дни, обичам да казвам, че ако Наполеон знаеше, че има само сто дни, нямаше да са сто. Този формален период би трябвало да е времето, в което да се ориентираме с кого си имаме работа, с какво управление. Мисля, че се ориентирахме много по-рано.
- Какво представлява „Продължаваме промяната“ като политически субект?
- Предизборна коалиция от три политически формации, представлявана от Кирил Петков. Предизборна коалиция и нищо друго. Нито партия „Средна европейска класа“, нито партията „Волт“ на Настимир Ананиев, нито движение „Социалдемократи“, дават някакви политически сигнали. Това е холограма и в нормалния демократичен процес, когато има неяснота относно основния субект на едно управление, то винаги е източник на притеснение и на рискове.

- Стои ли пред България рискът на спиралата от избори?
- Ние се намираме в политическа криза и политическата криза не беше решена миналата година с трите парламентарни избора, няма да бъде решена и сега. Тази политическа криза се основава на дълбокото недоверие както към политическите партии, така и към публичните им представители. Аз не виждам в момента никакво усилие да бъде възстановявано доверие, никакво усилие за възстановяване на диалога с обществото. Особено в моменти, когато имаме толкова много стресови фактори по отношение на обществените нагласи, това трябваше да е моментът, в който имаме максимално широко открито управление. Управление, което непрекъснато да предоставя информация на хората. Само да дам един скандален пример - господин Асен Василев заяви, че било направено обществено обсъждане по повод на поредния проект на Плана за възстановяване и развитие. Намерете снимките от това събитие, което, доколкото мога да се ориентирам, беше в малката зала на Министерския съвет и на него присъстваха десетина души. Ако разбирането на тези хора за обществено обсъждане се свежда до това, то със сигурност имаме тежък проблем.

- Какво ще стане, когато холограмата „Промяната“ изгасне?
- При тези цени на тока това може да се случи по-скоро отколкото очаквахме. Нормалният политически процес би трябвало да започне да се изпълва с конкретно съдържание. Отново казвам - ние имаме три двустранни споразумения с ПП, които се представят като четворна коалиция, в която участва и президентът като пети елемент. Няма нормална демократична страна, в която подобна структура на управление да не буди недоверие.

- Кой е силният човек в правителството, щом като споменавате на няколко пъти финансовия министър?
- Разбира се, че е Асен Василев. Министър-председателят колко и да полага усилие да се учи в движение, напълно очевидно е, че не е силната фигура в този кабинет. Самият факт, че в публичното пространство дори никой не задава въпроса какво се случва с европейските фондове, е показателен. Всичко това е съсредоточено като решение в ресора на Асен Василев, плюс Плана за възстановяване и развитие. Тази огромна концентрация на властови ресурс е абсолютно непрозрачна в момента. Отказът за какъвто и да е диалог, отказът за консултации, обсъждане, е изключително лош сигнал при подобна концентрация на власт.

- В политическите действия винаги има цел. Каква е била целта на инсталирането на „Промяната“? 
- Преразпределение на ресурси. Това е най-кратката диагноза. Спомнете си, че две години си говорихме за модела „Борисов“, за свърхконцентрацията на власт, как нещо трябва да се промени, как трябва да има прозрачно управление. Как гражданите трябва да могат да упражняват контрол върху модела на управление... Да виждате нещо да се е променило? Абсолютно - не. Просто центърът на вземане на решения се премести, персонално се промени, но ние нямаме една стъпка в посока на преодоляване на този, по някакъв начин зададен от конституцията ни централизъм, който фокусира толкова власт във фигурата на министър-председателя. Нямаме едно действие, което да показва желание да се управлява по друг начин.

- Изпуснахме ли момента за Велико народно събрание?
- Винаги съм настоявал за необходимостта от това. Има сериозни въпроси, които трябва да намерят съвременното си конституционно решение. Те са най-вече в баланса между законодателна, съдебна и изпълнителна власт. Те не са само в полето на съдебната власт. Имаме нужда и от много сериозна реформа на конституцията или от нов основен закон. Лошото е, че това дори не е само въпрос на парламентарна аритметика за мнозинство, а въпрос на смислени и последователни консултации с ясен хоризонт в каква посока трябва да се промени конституцията. Ако оставим само в хоризонта да търсим възможност да сменим главния прокурор, това никога няма да ни отведе до смислен дебат за нова конституция, за реформи в конституцията, Велико народно събрание. Може би, миналата година беше подходящият момент да вървим към Велико народно събрание, най-малкото защото то щеше да отвори много по-широко вратата на политическо представителство и би могло да даде шанс за повишаване на доверието на гражданите към политическия процес. За съжаление в момента отново се отдалечихме от тази възможност и това ми се струва, че ще продължи да пречи на страната да може да реализира потенциала си.

Нашият гост
Доц. Антоний Гълъбов е роден през 1964 г. в София. Завършва социология в СУ “Св. Климент Охридски”. Преподавател в Департамент “Политически науки” в Нов български университет. Консултант на български и международни НПО, работещи в сферата на човешките права, противодействие на корупцията, етнически и религиозни различия, прозрачност на местната власт.