В условията на „новото нормално“ започна една необикновена учебна година. Зачестяват случаите на заразени с Covid-19 учители и ученици. Педагози и родители са притеснени дали това няма да пренесе заразата вкъщи. Децата пък са стресирани от засилените мерки в училище. По тези и други въпроси, свързани с евентуалното минаване на дистанционно обучение, разговаряме с доц. д-р Ася Асенова, преподавател в Софийския университет.

- Госпожо Асенова, заради зачестилите случаи на заразени педагози и деца с COVID-19 продължава дискусията „за“ и „против“ дистанционното обучение. Вашият коментар?
- Новата реалност промени живота ни буквално за един ден. Твърдението, че нищо вече няма да е същото, след като всичко това свърши, важи с пълна сила и за образователната ни система. С обявяването на извънредното положение едва ли сме си представяли пред какви предизвикателства ще бъдат изправени преподавателите, учениците и техните родители.

- Като преподавател и родител едновременно, какви са впечатленията Ви от онлайн обучението?
- Мога убедително да твърдя, че в процеса на онлайн обучението всички ние дадохме най-доброто от себе си, за да завършим успешно учебната година. Имаше много предизвикателства, много неизвестни по този нелек път, много несъвършенства на образователната ни система, които ще изискват конкретни решения. Но пандемията от COVID-19 ни показа и как може успешно да работим заедно- учители, ученици и родители, преодолявайки различията си, обединени около обща кауза. Дали сме се справили по най-добрия начин, какви са емоционалните и психологически последствия върху децата и нас самите, само бъдещето ще покаже. Новата реалност обаче ни провокира да бъдем по-дисциплинирани, по-смели и гъвкави. Удивителна за мен е и толерантността и разбирането, което децата проявиха в тази много тежка за всички реалност и в този смисъл ние, възрастните, има какво да научим от тях.

- Като изследовател в областта на електронното обучение, какво ще кажете на родители и учители, които преминаха към тази нова форма по принуда?
- Дистанционното обучение се оказа едно от най-големите предизвикателства пред българското образование в последните години. Трудно може да се каже, че образователната система беше готова за нещо подобно. Въпреки трудностите, трябва да си дадем сметка и за възможностите, които се появиха пред участниците в тази форма. Факт е обаче, че тя се оказа единственият възможен начин обучението на децата да продължи, а образователната ни система се оказа неподготвена.

- Какво бихте посъветвали педагозите, в случай, че отново се наложи дистанционно обучение?
- Опитът ми като дизайнер на електронни курсове и виртуални образователни платформи показва, че за да бъде процесът на онлайн обучението ефективен, е необходимо да се планира цялостен дизайн на процеса на обучение.

- Какво означава „цялостен дизайн“?
- Да се избира конкретна електронна среда, да се създават адекватни образователни ресурси с помощта на инструментите на средата. Да се уточни какъв ще бъде начинът на комуникация между педагози и деца, която ще се осъществява през платформата. Трябва да се уточни и начинът на оценяване на учениците... Всичко това се отразява обективно на резултатите по време на учебната година. Много е важно и каква ще бъде подкрепата от страна на учителите и т. н.

- Правили сте изследване сред бъдещите учители как преподават в новите условия. Какви бяха резултатите?
- Да, тази учебна година проведох изследване сред студенти бъдещи учители по биология III и IV курс от Биологически факултет на Софийски университет „Св. Кл. Охридски“. Анализирах опита им, потребностите и нагласите по отношение на дистанционната форма на обучение в условията на изолация. Безспорно всички студенти се обединяват около мнението, че технологиите се превърнаха в ключа към новия свят на образованието и новата „нормална реалност“. Според голяма част от анкетираните студенти, създалата се ситуация може да доведе до разширяване на хоризонта за българското образование и модернизирането му.

- Работите и в областта на здравето и здравословния начин на живот на децата в условията на изолация. Какво установихте?
- С моя докторантка, Петя Савова-Филипова, направихме изследване по проблема за здравословното хранене на подрастващите в условията на принудителна изолация. Получихме много интересни резултати, и то с положителен знак. Сред анкетираните се забелязва позитивна промяна в нагласата към здравословното хранене. Оказа се, че принудителната изолация доведе до преосмисляне на отношението към здравословното хранене и здравето като цяло.

- Как обаче да се предотврати травмата на първокласниците например, от засилените мерки. Личният Ви опит като родител?
- Ако перифразирам една великолепна мисъл от „Малкият принц“, трябва да преживееш много, за да станеш родител. Като майка на 5-годишно момченце, ми беше изключително трудно да обясня защо не можем да излизаме навън, защо детските площадки са оградени с ленти, защо не можем да се разхождаме в парка и т. н. С много обяснения, разбиране от страна на родителите и обич децата полека свикнаха с новата реалност. За радост в тази възраст те са много гъвкави и като цяло позитивно настроени към живота. Това качество им помага да вземат най-доброто от всеки момент и нищо да не помрачи радостта им от живота. Едновременно с това, остана някаква скрита тревожност у децата и страх, че всичко може да се повтори.

- Какво бихте посъветвали учителите и родителите, които се страхуват, че при присъствено обучение децата може да пренесат заразата вкъщи? Как учители и родители да овладеят паниката, така че да не я пренасят върху децата?
- Такова притеснение съществува и това е напълно нормално. За съжаление единственото сигурно нещо е, че животът е непредсказуем и няма готови общовалидни алгоритми. Важното е да запазим спокойствие, защото всяка тревожност и неовладян страх се пренасят и към децата. Ние сме модел за подражание и е много важно да овладеем собствените си страхове. Просто трябва да спазваме стриктно препоръките на специалистите и да бъдем отговорни към здравето на всички, с които взаимодействаме. Нека да не превръщаме този страх в доминанта на нашия живот. И да бъдем позитивни, че скоро всичко ще отмине. Нека да почерпим опит от децата и да се опитаме да живеем пълноценно всеки един миг на тази земя.

- Имате интересно изследване за това, как комиксите се оказват ефективни в обучението по биология.
- В момента заедно с НПО „Сдружение Азбукари“ работим по тази моя иновативна идея. Тя се зароди преди няколко години, провокирана от желанието ми да събудя творческия потенциал на моите студенти - бъдещи учители по биология. Представих резултатите от изследването си пред участниците в проекта „WellBeCome“, реализиран по Програмата Interreg-ИПП за трансгранично сътрудничество България - Сърбия 2014-2020. В партньорство със „Сдружение Азбукари“ с мои колеги от Софийския университет обучавахме учители от двете страни на границата.

- Какво представлява този проект?
- Той е за организирането на извънкласните занимания по интереси и разработването на конкретно тематичното съдържание по проблемите на здравословното хранене, създаването и поддържането на здравословен стил и условия на живот и адаптиране към поведение, което благоприятства здравето. Създадохме учебни помагала за ученици и учители, чрез които да се представят тези толкова важни теми за здравното образование, но не само в тясно биологичен контекст, а съчетано с психологически, правни и екологични аспекти.

- Защо комикси и с какво те са ефективни в обучението на децата?
- Като по-близки до децата, те създават у тях трайна ангажираност и мотивация към учебното съдържание и учебния процес като цяло. Приложението на образователни комикси може да се използва като безценен инструмент в преподаването на конкретно учебно съдържание на разбираем за учениците език. При тази форма у децата се провокират конкретни емоции. Това дава чудесна възможност за развитието и на тяхната емоционална интелигентност.

- Къде приложихте проекта си?
- Първоначално приложих тази идея в професионалната подготовка на учители по биология. Под мое ръководство студентите създаваха образователни комикси по теми от учебното съдържание по биология. Дори с един от екипите направихме наръчник, методическо помагало за бъдещи учители под формата на комикс.

- Какви бяха резултатите?
- Изумителни в няколко направления. Създадохме алтернативен вариант на представяне на научно съдържание, съчетаващо творчество, работа с технологии и емоционално докосващо. Установих, че се е повишила мотивацията на студентите да упражняват тази професия в бъдеще. Освен това те преживяваха учебното съдържание и се подготвяха в условията на модерната стратегия за учене чрез действие, което гарантира трайност на усвоените знания. В момента заедно със „Сдружение Азбукари“ разработваме поредица от образователни комикси, посветени на глобални екологични проблеми, които ще издадем в книжки. Те са част от рубриката „Училище за училище“ в сайта „Азбукари“, в която ще се представят иновативни образователни проекти.

- Откога сте провокирани от прилагането на виртуалната реалност в обучението?
- Отдавна. Преди няколко години участвах в един международен проект, наречен „Sim Aula“ в качеството ми на дизайнер на 3D виртуална класна стая по биология за бъдещи учители. Бяхме сред първите в Европа, създали подобен прототип, който интегрирахме в обучението на моите студенти. В тази виртуална среда те имаха възможност да преподават теми по биология, да си избират ученици с проблемни профили и адекватни стратегии за работа, преди да отидат в реалната педагогическа среда.

- Работите и в посока екологичното възпитание.
- Да, създадохме проекта „Региони за деца“. Издадохме учебни помагала и разработихме образователна стратегия и методика за изучаването на биоразнообразието и традициите на определени региони в България. Така създадохме пособията „Пирин за деца“, „От Осогово до Беласица“, „Западна Стара планина“, които се ползват с голям успех в рамките на извънкласни занятия.

- Кое ви мотивира да търсите нови по-ефективни методи в обучението на децата?
- Ако се върна към предходния ви въпрос за страха и стратегии за справянето с него, ето моята „рецепта“. Продължавам да работя и творя с вяра и желание да направя вълнуващо и творчески ориентирано към децата обучение по биология. Да си преподавател е мисия и чест и сме задължени да оставим смислени следи в тази си професионална роля, която сме избрали. Една от големите ми професионални мечти е да разработя цялостно направление, в което да се интегрират изкуство, технологии и съвременни педагогически иновации в обучението по биология. В този смисъл имам успешен опит да интегрирам драма- обучението и технологиите в професионалната подготовка на учители по биология.

- А каква е най-голямата ви мечта като ментор на бъдещи педагози?
- На този етап в професионален план мечтата ми е свързана със създаването на изследователска лаборатория, или център за образователни иновации. С екип от специалисти в различни области ще създаваме, тестваме и прилагаме иновативни идеи, подходи, методики в областта на биологичното образование. В този център ще се съчетават различни области на познанието и бъдещи учители и ученици съвместно ще разработваме творчески подходи, за да бъде обучението по биология все по-атрактивно.

Нашият гост
Доц. д-р Ася Асенова е преподавател в Биологически факултет на Софийски университет, катедра “Методика на обучението по биология”. Защитила е пост-докторантура в Институт по образование, Лондон, по съвременни технологии и иновативни подходи при обучението по биология. Гост-лектор в “Universidad Publica de Navarra”- Памплона, Испания; “University of Salento”- Лече, Италия, както и в Технически университет - София. Автор на монографии, учебници и учебни пособия по биология и здравно образование и по подготовката на бъдещи учители по биология. Ръководител на докторанти и магистранти, ментор в образователни програми. Автор и педагогически дизайнер на 3D виртуален практикум за подготовка на бъдещи учители по биология.