Кой ще бъде председателят на парламента и кога ще се „развържат ръцете“ на президента Румен Радев с отпадането на „домовата книга“ за избор на служебен премиер? Това са част от въпросите, които поставихме пред доц. Наталия Киселова. В навечерието на поредния напрегнат парламентарен ден в сряда, в който предстои избор кой да оглави Народното събрание, доц. Киселова коментира и възможностите за редовен кабинет. Тя бе номинацията на „БСП-Обединена левица“ за „пръв сред равни“ в парламента.

- Доц. Киселова, как определяте състезанието, в което се впускате, за председател на парламента?
- Изборът на председател на Народното събрание е част от учредителното заседание на 51-вото Народно събрание и поради това, че няма ясна надделяваща политическа партия или коалиция, нашата парламентарна група прецени да номинира кандидат. Тъй като през изминалите дни, в които продължава заседанието, не се постига съгласие, предстои да имаме нов избор в рамките на първото заседание. Изборът на председател ще отвори вече възможността за нормално функциониране на Народното събрание. Според първата сила ГЕРБ-СДС първо се избира председател, а след това трябва да се проведат разговори по всички останали въпроси. Те поддържат тезата, че след като са първи, имат правото да номинират и техният кандидат да бъде избран. Втората сила ПП-ДБ се опитаха да дадат алтернатива и да представят наред с избора и посока на Народното събрание в бъдеще, а именно категорична подкрепа за тяхната политическа декларация. По принципните въпроси, между другото, нашите народни представители са подкрепили тази декларация. Само че част от въпросите според нас трябва да бъдат в обвързващ акт, а не в политически документ. ИТН смениха кандидата си, но те поддържат това, че той ще подаде оставка, ще се оттегли като председател, когато бъде ясно мнозинството. Ако обаче не е ясно то, председателят на тяхната партия господин Трифонов заяви, че господин Кирилов може да бъде министър-председател в служебно правителство. Нашето разбиране е по-различно и тъй като ние си даваме сметка за кризата, в която е изпаднала не само държавата, но и бъдещето занапред. Предлагаме разговорите да бъдат разделени - разговорът за председателя от разговора за правителство. Поради това, че не искаме да обвързваме бъдещото на политическия процес с настоящото председателство, по наша инициатива беше сезиран Конституционният съд с искане да се произнесе дали е конституционносъобразно ограничаването на правомощията на президента да избира измежду определени длъжности.

- Има ли опция това да може да направи само Велико народно събрание (ВНС)?
- Моето лично мнение е, че специално тази промяна е от компетентността на ВНС, защото създаденото съотношение между властите през 1991 г., а именно, когато настъпи криза в НС, другият демократично избран орган пряко от избирателите - президентът, да поеме отговорността. Сега отговорността за формирането на служебно правителство изглежда поделена между президента и Народното събрание, но от една майка и един баща не е същото, защото всъщност правителството остава сираче. Президентът може да възразява, но той не може да повлияе на кадровото решение, както за министър-председател фактически в момента, защото измежду длъжностите, които бяха посочени, една по една те отпадат. Председателят на НС в предишния парламент, която е кандидат сега, беше заявено, че няма да бъде служебен министър-председател. Следователно, ако се стигне до служебно правителство, една от длъжностите няма да приеме. Другите са вакантни - омбудсман и заместникът му. По отношение на управителя и двамата подуправители на БНБ отказаха, а третият е отстранен. И остават председателят на Сметната палата и двамата му заместници. Видя се, че по отношение на единия заместник имаше отказ, другият влезе в доста остър тон с президента и единственият, който остава, тоест ако отново се върви на предсрочни избори, е господин Главчев. Само че мисля всички вече са убедени, че такъв тип правителство, дори и да бъде сменен някой, то ще води същата политика, каквато беше водена и през май-юни. Имам предвид по подготовката на изборите. Така беше и през септември-октомври.

- Вие заедно с „Възраждане“ внесохте това искане към Конституционния съд. Какви са сроковете да бъде отговорено на него?
- Сроковете, които са предвидени в нормативната уредба, са едномесечен срок, след като бъде допуснато искането, да се представят становища. Аз очаквам в най-скоро време Конституционният съд на свое заседание да допусне искането и да се даде отново едномесечен срок, в края на краищата не е нужно всичко да става от днес за утре. И вече да се дадат няколко седмици възможност на КС да се запознае със становищата, защото междувременно може да има промяна в позициите на хората, които са поканени като приятели на съда или институциите, които са свързани с функционирането им. Имам предвид управителят и подуправителите на БНБ, Сметна палата - може да имат промяна в позицията. Омбудсман и заместникът му няма как да питаме, защото няма такива в момента. Но за мен един разумен срок е от 2-3 месеца, тъй като има и ваканции около Нова година, е съвсем разумен срок да очакваме заседание, на което вече да се гледа по същество делото. Така че да не бързаме с очакваме от конституционните съдии да се произнесат в рамките на седмица.

- Въпросът е обаче дали именно това решение се чака, за да се отпуши изборът на председател или бихте намерили някакъв консенсус?
- Народното събрание не трябва чака Конституционния съд и след като е ясна позицията на ГЕРБ-СДС, тоест те предлагат кандидат, който не би се ангажирал с бъдещо служебно правителство, то в хода на следващите дни трябва да стане ясно, че друг, който се номинира, трябва да поеме евентуално такава отговорност. Защото другият вариант за служебен министър-председател отново е господин Главчев.

- Вие, като един от кандидатите за председател, бихте ли си ангажирали с поста на служебен премиер?
- Това е разговор, който водим преди да има пленарно заседание и тъй като процедурите, в които съм била номинирана, са приключили, то във вторник вечер или сряда сутрин ще има отново решение на групата дали ние ще номинираме кандидат и ако е така, дали това ще бъда аз. Така че, когато се съберем, ще има решение. Но мисля, че това е отговорност, която трябва да поемем като коалиция. За да не е правителството съставено, респективно да се определят кадрови решение, от ГЕРБ и „ДПС-Ново начало“.

- Относно двойното гражданство на народните представители, което също фигурира във Вашата жалба до КС, имахте ли някого предвид, за да предложите преразглеждане на тази промяна в Конституцията?
- Конкретен човек - не, аргументите са други. На първо място, България е доста либерална в допустимостта на двойно гражданство. Няма точни данни колко български граждани имат и друго гражданство. Това е личен въпрос и българската държава не води такава статистика, но поради това, че има значителен брой лица, държавата не u е известно от гледна точка на националната сигурност е по-добре хората, които се занимават с текущите дела на държавата, каквито са министрите да нямат. И КС се произнесе в този смисъл през юли - министри могат да бъдат само лица, които имат само българско гражданство. По отношение на народните представители това остана. Това е въпрос, който създава вътрешно напрежение в Конституцията, защото за президента и вицепрезидента и министрите не е допустимо двойно гражданство, а по отношение на народните представители е. Може да има случаи, в които лице с двойно гражданство да бъде номинирано за министър, това напрежение ще доведе отново до конституционен проблем - кое ще надделява, че е политически представител, че е избиран от гражданите или конституционната забрана. Сходно е и положението, ако председателят на НС е с двойно гражданство и по една или друга причина се случи нещо с президента. За да се предотвратят тези напрежения - вътрешни противоречия в Конституцията. Това е едната причина да сезираме. Другата е, че в рамките на доста конфликти, които има по света, е и въпрос на националната ни сигурност. Има и друг ефект и поради тази причина преценихме, че да се поддържа, че лица с двойно гражданство не могат да заемат висши длъжности в държавата, става дума за магистрати, военни, служители в службите, МВР и отбраната. А по отношение на депутати остана и това е нашето разбиране, че трябва да има и произнасяне категорично на КС по отношение на лицата с двойно гражданство. Тук вече стои въпросът, но това е тема, която е много по-широка от конституционния спор - как България като държава-членка на ЕС допуска лица, които са от трети страни, да са нейни граждани и да запазват и другото си гражданство - това трябва да минава през разбирането за националния интерес, а не само през личния интерес на някой, който е почукал на портата на Министерството на правосъдието или на дипломатическо или консулско представителство и иска да стане български гражданин. Гражданството не е подарък, а е връзка между едно лице и държавата и в този смисъл това е по-дълбок спор, вече за промени в Закона за българското гражданство, но не мога да преценя в момента дали това би било тема на 51-вото НС.

- Според Вас има ли сигнали, че може да се излъчи редовен кабинет сега?
- Отговорността за съставяне на правителство по принцип е към момента на десните партии, защото те имат числово мнозинство в политически аспект, в конституционен отговорността в момента е на първата, а в един по-късен етап, евентуално, ще бъде на втората сила. Тъй като те сами или заедно, първата и втората, не могат да формират онова мнозинство, което да гарантира бъдеща стабилност, поради тази причина и е толкова трудно да се прогнозира в момента дали ще има редовно правителство, но ако трябва да се говори по-обективно, трябва да се даде достатъчно време, за да може ГЕРБ-СДС да представят не условието: „Ако не е Борисов, няма правителство“, а да представят конкретни възгледи, за да може другите партии, ние имаме като коалиция решение, че няма да подкрепяме нито ГЕРБ, нито конкретно г-н Борисов, но това не означава, че ГЕРБ не трябва да води разговори с другите парламентарно представени сили от една страна, а от друга - да представи в един приемлив вид какво би правило такова правителство. Защото отиването веднага на предсрочни избори без да е променен редът, по който се съставя служебно, е в интерес само на ГЕРБ. Те управляват косвено без да имат достатъчно гласове, за да формират правителство.

- Какъв може да е възможният профил на мнозинството?
- Реалистично е да разсъждаваме за профил на мнозинство както около първата, така и около някоя от следващите две - имам предвид ПП-ДБ или „Възраждане“, защото броят на мандатите на ПП-ДБ и „Възраждане“ не е толкова голям, а ние като лява коалиция, която има конкретни възгледи по определени въпроси, си даваме сметка, че не сме толкова големи, че да определяме всички правила на играта, имаме колегиални разговори във връзка с оспорване законността на изборите и обявяването на противоконституционност на „домовата книга“ и двойното гражданство, сме в контакти с другите групи, въпросът е, че за по-сериозно мнозинство, дългосрочно имам предвид, трябва да има много по-цялостни възгледи и от първата, и от втората, и тъй като третата също са поканили отделни парламентарни групи, предполагам, че ръководството на нашата коалиция ще се отзове не за друго, а защото трябва да има диалог между всяка една от парламентарните групи, които са ни поканили.

- Според Вас сега КС дали ще предприеме стъпка по пълно касиране на вота или частично, какви са прогнозите Ви?
- Тъй като има две искания - за пълно или отделни райони и секции, първо да видим дали КС ще допусне разговор за пълно преглеждане на изборните резултати. Моето притеснение при пълно е, че това ще постави под съмнение дейността на цялата изборна администрация, в страната и чужбина, от друга страна ще е много лош показател за състоянието на българската демокрация. Но личното ми мнение, като юрист, като се старя да бъда обективна в преценката е, че както в едната, така и в другата жалба, които имат такова искане за пълно преглеждане на резултатите, респективно обявяване на незаконосъобразен избор, няма такива данни, които да водят до такива тежки и съществени нарушения, които да са основание за изцяло незаконен избор. И според мен КС по-скоро би трябвало да прегледа данни, в конкретни секции и райони и вече в зависимост от нарушенията, които установи, защото в единия случай говорим за престъпления, в другия за нарушения, т. е. неспазване на правилата на ИК, да изключи онези изборни резултати, извършени в условията на нарушения, там където има подправяне на резултатите в бюлетините, а там, където има нарушения, т. е. действителни и недействителни гласове в чувалите са обявени по различен начин в протоколите, да има преизчисляване на изборния резултат. Това е и в духа на ИК, ролята на органа, който преценява законосъобразността на изборите.

Нашият гост
Доц. Наталия Киселова е “доктор” по Конституционно право от 2008 г. Преподавател е в Софийския университет “Св. Климент Охридски” в катедра “Конституционноправни науки”, Юридически факултет. Експерт по конституционно право и права на човека. На последните предсрочни парламентарни избори доц. Киселова влезе като депутат от Гражданската квота на “БСП-Обединена левица” в 51-вото Народно събрание. Бе излъчена от групата на социалистите за председател на парламента. Специализирала е в Университета Кеймбридж и Московския държавен университет “Ломоносов”. Била е съветник по правни въпроси (2012-2016) и секретар по правни въпроси на президента на Републиката (2016-2017).
Автор на книгите “Политически права на българските граждани”, “Парламентарен контрол” и “Живата конституция”.