Какви ще са правните последици от решението на Конституционния съд за президента Румен Радев и за Кирил Петков? Могат ли всички издадени от бившия служебен министър на икономиката решения да се окажат нищожни? Има ли основания за процедура по импийчмънт? На тези въпроси отговори доц. Наталия Киселова след като Конституционният съд се произнесе по казуса „Кирил Петков“.

- Какви ще бъдат правните последствия за Румен Радев и Кирил Петков от решението на КС?
- Решението на КС повдига повече въпроси отколкото решава. То няма преки последици. Косвените са възможност да се оспорват актовете на Кирил Петков и да се атакува президентът.

- ВМРО обявиха, че ще сезират Върховния административен съд за отпадане на неговите актове.
- Не всички актове са подсъдни на Върховния административен съд. С оглед спецификата на актовете част от тях подлежат на оспорване пред Административен съд София-град, а други пред ВАС. Не съм убедена, че политическа партия в момента има правен интерес да оспори актовете г-н Петков.

- Един по един ли трябва да се атакуват актовете на Кирил Петков?
- Всеки един акт трябва да се атакува по отделно. Тъй като спорът пред КС е за назначаването, а не за актовете, Съдът не говори никъде за актовете, защото пред него не е поставен въпросът за тях. Когато е сезиран КС е искана частична противоконституционност само за назначаването на министър, затова съдът не се произнася по актовете.

- Как ще коментирате твърдението на Кирил Петков, че КС всъщност е показал на 2 млн. българи, които живеят извън страната, че те не са равноправни граждани на България?
- След като КС е сезиран с конкретен въпрос (за съответствие на акт с Конституцията) не може да се произнася по друго. Тоест те са го сезирали за противоконституционност на указ на президента, а не са го питали за двойното гражданство въобще, или по принцип за правата на лицата, които имат двойно гражданство, едно, от които е българско. КС не може да се произнася по въпроса може ли лице с двойно гражданство да заема определена длъжност, за която Конституцията изисква само българско гражданство. Не е компетентен по този въпрос КС, а Народното събрание или евентуално Великото народно събрание, ако приемем, че това е част от формата на държавата.

- Решението на КС основание ли е за импийчмънт на президента?
- Във времето преди миналото лято, преди произнасяне на едно тълкувателно решение на КС, по искане на главния прокурор, в теорията се поддържаше разбирането, че тогава, когато има издаден указ и той е обявен за противоконституционен изцяло или частично, това не е основание за задвижване на процедурата. Но с Тълкувателното решение от лятото на миналата година по повод чл. 103 от Конституцията, КС даде малко по-различно тълкуване във връзка с това, че нарушение на Конституцията може да бъде както нарушение на Конституцията, така и нарушение на закон.

- В случая има ли нарушаване на Конституцията от президента?
- Нарушаването на Конституцията е и от г-н Петков. Към момента на издаването на указа президентът е компетентен орган. Всички, които е поканил, са заявили, че отговарят на условията, които се изискват за назначаването им. Когато народните представители от ГЕРБ оспорват тази част от указа, с която се назначава г-н Петков, нито президентът, нито те самите знаят какъв ще бъде резултатът. Дали едно лице е с двойно гражданство или само с българско всъщност се вижда от документите, които г-н Петков представя, а не преди това.
 
- Още веднъж питам какви ще са последици от решението на КС за Радев?
- Според мен последиците се ограничават до морални. Част от юристите могат да поддържат тезата, че той е нарушил Конституцията. Нарушението на Конституцията обхваща нарушение при изпълнение на функциите на президента и вицепрезидента, които нямат престъпен характер, както и такива, които имат. Конкретната преценка се прави единствено от Народното събрание. Тоест ние можем да гадаем дали Народното събрание ще направи такава преценка, тъй като по отношение на президента издаването на указа няма престъпен характер.

- Преди НС да решава има друго условие - Радев отново да бъде президент, защото той може и да не е президент.
- Това показва, че има и малко политически подтекст при повдигането на въпроса за импийчмънт. Не само защото преценката е оставена на Народното събрание, а и в зависимост от това кой го повдига. Моето лично мнение е, че това не е нарушение на Конституцията от страна на г-н Радев.

- Основателни ли бяха претенциите на Кирил Петков за изслушване от КС и тезата, че са засегнати аспекти от правото му на личен живот, гарантирано от чл. 32 от Конституцията и от чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека?
- Става дума за два различни въпроса. Първият е за правото на защита по смисъла на Европейската конвенция, която схваща евентуално Конституционния съд като част от системата на националните способи на защита, която всяка държава трябва да предоставя. Вторият въпрос е свързан с основните права на всеки човек, включително и правото на личен живот, на добро име, на чест и достойнство. Когато говорим за правото на личен живот, хората, които са в публичното пространство, са по-ограничени във възможностите си да запазят част от личния си живот извън светлината на прожекторите. Докато други, които са се захванали с политика са доста по-ограничени при определяне на частната им сфера. Г-н Петков смята, че доброто му име е накърнено, но то е накърнено, защото е изведено и то не от държавните органи и по-точно от КС, а от самия него с признание, че е имал и друго гражданство освен българското. КС е в правото си да му даде възможност да изложи своята позиция. При тълкувателното решение за пола, например КС е разгледал становища, представени от субекти, които не са поканени, но са дали мнения. Ако г-н Петков е искал да даде своето мнение и се е опитал да се защити в рамките на чл. 56 от българската Конституция (правото на защита) е можел да направи това.

- Не разбрах някой възпрепятствал ли го е да представи защитата си?
- Не е бил лично поканен. Може би е очаквал да бъде поканен, но не е било пречка да предостави свое становище. Виждаме, че КС разглежда и мнения на субекти, които не са били поканени. Разбира се съществува и риск мнението му да не бъде зачетено, но както виждаме съдът зачита мнения и на непоканени субекти. Пример е Тълкувателно решение №15 от 26 октомври 2021 г., което изяснява понятието за пол.

- Възможно ли е зад искането на Кирил Петков да стои нещо друго?
- По принцип КС не прави състезателно производство, защото не е съд в класическия смисъл на думата. Той прави производство посредством писмени становища, документи... Имало е в миналото, по изключение изслушвания, но това не е практика. Тъй като делата не предполагат устни прения, поради тази причина може да се предостави писмено становище.

- Аз продължавам да не разбирам как точно е засегната неговата репутация, след като не друг, а той е подал декларация с невярно съдържание при президента.
- В обществото има две мнения по темата към кой момент едно лице престава да бъде гражданин на друга държава - дали от момента, в който то по субективна преценка е прекратило своите отношения с другата държава, връщайки документи за самоличност, или когато производството по освобождаване е приключило, както говорят документите, представени пред Съда. Кирил Петков твърди, е неговото субективно усещане е достатъчно, за да не се чувства като гражданин на друга държава. А се чувствал засегнал защо медиите използвате определения като „излъгал“, „подвел“.

- Как се е чувствал той е негов проблем, какво казват законите по темата?
- Българският закон изисква лицето да няма друго гражданство и не поставя под условие редът, по който другата държава освобождава. Право на другата държава е да прецени откога едно лице не е неин гражданин. Както и българската държава не се съобразява с друга държава, когато реши да отнеме гражданство или да освободи някого, който е поискал това. По българския закон, както се вижда и по канадския, не е достатъчно да си подал молба за освобождаване от гражданство. Необходимо е произнасянето на държавен орган.

- Тогава какви са правните аргументи на уважавани юристи като проф. Огнян Герджиков, който застъпва тезата, че волеизявлението на Петков трябва да се брои за отказ от гражданство?
- Правните аргументи могат да бъдат гледани на две плоскости. Първата плоскост е тази на публичното право, тоест произнасянето на държавния орган. Другата е частното право или субективното отношение на отделния човек. Тогава, когато сме на плоскостта на публичното право, правилата, по които функционира частното право не са приложими и не е достатъчно едностранно волеизявление. Необходим е акт на държавен орган, за да бъде освободено едно лице от гражданство. Г-н Петков повдига един въпрос, който е сериозен. Той е за българските граждани, които имат и друго гражданство - дали и под каква форма те трябва да участват в политическия живот на страната. Ако искаме да повдигаме този въпрос, не е коректно да е пред Конституционния съд, защото не можем да искаме от него да тълкува по различен начин ясна норма, когато той е сезиран с произнасяне за съответствие между указ и Конституцията. Тълкуването е въпрос на политическа воля и не е редно да го възлагаме на КС. То трябва да се случи в Народното събрание с промяна в Конституцията, ако се прецени, че искаме лица с двойно гражданство да заемат публични длъжности, каквито са не само на конституционно, но и на ниво закони. Става дума за президент и вицепрезидент, министри и народни представители, а в законите става дума за конституционни съдии и магистрати, военни, служители на МВР, на службите, дипломати. Това е дебат, който предстои в обществото, но не и през едно такова дело, което няма за предмет тълкуване. Съдът няма как да даде друго мнение, поради това, че се иска само българско гражданство според Конституцията ни. Разбирането на колегите в частното право, че е достатъчно едно едностранно волеизявление, в публичното право не е достатъчно в по-сложни производства, за които се иска да има и акт на държавен орган.

- Но и в частното право едностранното волеизявление не е достатъчно. Ако кажа, че съм разведена, само защото искам да се разведа, това ще бъде ли факт?
- Не става въпрос само за развода, но и за брака. Когато някой иска да сключи брак не е достатъчно съгласието само на едната страна, необходимо е и това на другата, заявено по определен начин. Малко са едностранните волеизявления и едностранните сделки. Повечето имат насрещност. Това всъщност показва, че се търси изход от тази конкретна ситуация по-глобално или какви ще са дългосрочните последици.

Нашият гост
Наталия Киселова е преподавател по Конституционно право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на две монографии „Политически права на българските граждани” (2017) и „Парламентарен контрол” (2021), и е съставител на сборник с Тълкувателните решения на Конституционния съд от създаването му до 2020 г.