Доц. Петя Трифонова, зам.-шеф на Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН, пред „Труд news“: С климатичните промени се спекулира заради икономически и политически интереси

Илон Мъск загуби 40 сателита заради магнитна буря

Никой не може да предизвика земетресение

След епидемията от КОВИД-19 и нарастващите икономически проблеми, българинът напоследък се сблъсква и с новини за почти ежедневни земетресения. Наскоро обаче един нов страх ни връхлетя - огромни червени сияния в небето. Привържениците на конспиративни теории веднага го обясниха с човешки експерименти, езотериците видяха зловещо знамение. Какво става на планетата ни и застрашено ли е човечеството от климатични промени и човешка дейност, разговаряме с доц. Петя Трифонова.

- Доц. Трифонова, у нас напоследък зачестиха земетресенията, каква е причината?
- Не бих казала, че са зачестили. Просто започна да излиза повече информация и за по-слаби трусове. Хората разбират и за земетресения, които не са усетени и може би затова остава впечатлението, че са зачестили. Известно е, че България се намирана такава територия, на която се случват земетресения, ние сме на границата между две плочи - Евразия и Африка, където съответно напреженията в земната кора са много по-високи и затова се получават такива разкъсвания и от тях се генерират земетресения. Но все пак, не можем да се сравним с Турция, където те са много силни и с Гърция, където са повече, отколкото у нас.

- Има ли опасност у нас да стане толкова силно земетресение, като в Турция?
 • Мисля, че с много голяма степен на увереност мога да кажа, че няма такава опасност, защото разломът, по който стана земетресението в Турция, е много голям. На територията на нашата страна нямаме такива големи разломни структури, които да генерират земетресения с магнитут над 7,5. В Турция има разломи на много големи дълбочини, един трус ангажира огромен обем от земната кора, който едновременно пропада или се размества и се генерират тези големи енергии. В България не може да очакваме толкова голям труд, което обаче съвсем не означава, че не можем да очакваме разрушителни земетресения.

- Само от силата на труса ли зависят разрушенията?
 • Това е комплекс от няколко основни фактора. Естествено, определяща е силата на земетресението. Но оттук нататък - зависи от площадката, на която е построена нашата сграда. Когато тя е от скали, от плътни слоеве земна кора, тогава вероятността да настъпят разрушения е много по-малка. Ако имаме неспоени почви, високи подпочвени води, тогава се получава един ефект на усилване на интензивността на труса и опасността от разрушаване на сградите е много голяма. Освен това, има още косвени фактори, които за всеки конкретен случай влияят по различен начин. Разрушенията зависят и от честотата на сеизмичната вълна, която е излъчена от огнището и съответно резонансната честота на сградата - знаете, че всяка сграда има т. нар. Собствена честота на трептене. Когато двете честоти съвпаднат, тогава се влиза в този резонанс, от който може да се получат тези внезапни разрушения на сградата. Има и още нещо - какво е състоянието на нашите сгради. В България има много сериозно написани нормативни уредби относно строителството, така че сградите да не бъдат разрушени вследствие на земетресение. Тези нормативни правила се актуализират и ако те се спазват, не би следвало ние са имаме притеснения за нашите сгради. Има и друго - с течение на времето сградите остаряват, деформират се, арматурата изгнива и това е нещо много важно и трябва да бъде изследвано, чрез така наречената паспортизация на сградите. Има и трети фактор, който влияе на тези събития и това е преустройството на сградите. Когато се прави, то трябва да е съобразено с цялостните параметри на сградата - може ли тя да поеме това преустройство. Най-често такива много вредни неща се наблюдават, когато се изтърбушват приземните етажи, за да могат да се използват за търговски площи, кафенета и т. н. Това е едно от най вредните неща. Когато се махат носещи елементи, устойчивостта на сградата става под въпрос.

- Могат ли да бъдат предвидени земетресенията и хората да бъдат предупредени?
 • Категорично не може да бъде прогнозирано земетресение, да кажем - след няколко дни то ще се случи, на еди си кое място, в толкова и толкова часа. За да предупредиш хората, трябва да знаеш това. Сега много нашумяха телефонните аларми, които няколко секунди преди труда предупреждават хората. Как работят те? Те не прогнозират земетресения, а използват това, че сеизмичните вълни се движат с определена скорост. Когато обаче стане земетресение в София, жителите на Пловдив могат да бъдат предупредени, защото на сеизмичните вълни ще им отнеме 30 секунди, за да стигнат до Пловдив. Така, че в рамките на това време може да се изпрати аларма, която ще достигне до хората и в рамките на няколко секунди тя ще изпревари сеизмичните вълни. Така, че се правят такива предупредителни системи за силни земетресения, които ще засегнат по-големи разстояния. Когато епицентърът е близо до хората, тогава това предупреждение ще дойде по време на труса или след него, което го обезсмисля.

- А могат ли да бъдат предизвикани земетресения?
 • Земетресения могат да бъдат предизвикани с неправилна дейност - минна или изкопна, там, където се изчерпват големи количества земна маса и се наруши балансът. Това не става веднага, а се натрупва напрежение, когато в един момент се скъсва структурата и се предизвиква земетресение. Смятам, че такива обвинения като към системата ХААРП ((High Frequency Active Auroral Research Program - Програма за високочестотни активни изследвания на полярното сияние - б. р.), която излъчва йоносферни сигнали и ги насочва нанякъде, предизвиквайки земетресения, това е все още в сферата на научната фантастика.

- А като заговорихме за ХААРП, какво представлява полярното сияние, което така уплаши българите?
- Полярните сияния са такива оптични явления, които се получават при взаимодействия на заредените частици, които идват от слънцето с горните слоеве на атмосферата на земята. Най-често се наблюдава, когато има магнитна буря. Слънцето преди това е изригнало и е изстреляло много силен поток от плазма и ако земята се окаже в посоката му, част от него успява за проникне в нашата магнитна обвивка, наречена магнитосфера и навлиза в горните части на атмосферата. Там електроните и протоните от потока със заредени частици започва да се удря в атомите на азота, на кислорода. При това се избиват електрони, които отделят определена енергия и когато рекомбинират обратно с атомите си, тази енергия е в светлинния спектър и ние я виждаме под формата на различни цветове светлина. Когато сблъсъците са с азотните атоми се наблюдават синьо-зелените цветова на полярното сияние.

- От какво зависи цветът?
- От това протоните и електроните с какви атоми се срещат - дали има повече, азот, дали кислород, дали водород. За да се избият електрони от кислорода, трябват по-големи енергии на частиците от слънцето и тогава светлините са червени. Затова те се наблюдават по-рядко. Случват се на много голяма височина в атмосферата и затова могат да се видят по-надалече. Явлението, което в България наскоро се беше случило, негов източник бяха обявени тези полярни сияния. Но една бърза справка показа, че потокът от заредени частици, който тогава причини средна магнитна буря, не беше толкова силен и нямаше предпоставки той да формира толкова силно полярно сияние, че то да се вижда чак в България. На мен ми стана много интересно как такава буря може да предизвика полярно сияние. Разрових се и тогава видях, че ХААРП, която за мен е супер интересна система за изследване на тези явления, е планирала точно за 4 - 7 ноември експеримент да предизвиква изкуствени полярни сияния. Те не са единствените - в Швеция или Норвегия друг университет пак прави такива опити. За да се изучи това явление, ние трябва да експериментираме и да го получим в изкуствена среда. Аз предположих тогава, че може би имаме някакво наслагване. Може би магнитната буря, съвпадайки по време с експеримента на ХААРП, е дала някакво усилване на потоците, които са дошли от слънцето и ние тука сме наблюдавали комбинираният ефект на двете явления. Други колеги излязоха с друга теория - че има още един тип оптични явления, които се наблюдават със светеща атмосфера в червеникавия цвят. Те са подобни на полярните сияния, но са с по-различен механизъм - те не се предизвикват отгоре, а от взаимодействия, причинени от топлинна енергия и кинетична енергия на атомите и молекулите на атмосферата. Но, доколкото четох за тях, те изглеждат по съвсем различен начин. Рано или късно ще бъдат направени анализи и ще се разбере какво точно причини тези светлини. Но моето мнение е, че това не може да се случи нито от магнитната буря тогава, нито пък ХААРП може да причини светене на географските ширини на България.

- Тези полярни сияния как влияят на хората?
- Когато има полярни сияния, те са свързани с магнитна боря. При нея магнитното поле много рязко и бързо се променя. В един момент нараства, в следващия - рязко пада и може би това е причината метеочувствителните хора да не се чувстват добре. Известно е, че всичките органи на човешкото тяло си имат собствено магнитно поле и допускам, че тези резки промени им влияят и хората така ги усещат. Магнитното поле е свързано с електрични токове. Когато имаме променящо се магнитно поле се генерира ток и обратното - когато имаме ток се генерира магнитно поле. Така че ефектът е комбинират. Това, което се наблюдава като полярно сияние е просто оптичен ефект - ние виждани светлини. Но зад това нещо стоят и токове и много резки промени на магнитното поле.

- Магнитното поле има ли връзка с това, че Илон Мъск загуби около 40 сателита през миналата година?
- Това беше през февруари миналата година при изстрелването на сателитите. Те се загубиха, защото по това време имаше магнитна буря, която не беше много силна. Когато обаче тези частици навлязат в горната част на атмосферата, те я правят по-плътна. И когато сателитите се сблъскаха с по-плътна атмосфера, за която не са изчислени и не им стига мощността, за да я преодолеят. Магнитните бури са много опасни и за електропреносните системи, но в това технологично време, в което живеем, са най-опасни за сателитите, които са високо над земята и са изложени на директните потоци, които идват от слънцето. Те причиняват няколко неща - могат да им развалят слънчевите панели, може сателитите да пропаднат, да им се снижи орбитата, а може и да се повреди комуникационната им система.

- Климатичните промени вече са факт, какво да очакват хората?
- Факт е, че наблюдаваме климатични промени. Но такива е имало в историята на земята много. И затопляне, и ледникови периоди. Това е нещо нормално в жизнения цикъл на земята. Лошото е, че не може точно да се установи какъв е реалният мащаб на тези климатични промени. Смятам, че това се превърна в много икономически въпрос, въпрос на политически интереси дори и много се спекулира с това. Факт е, че има климатични промени, но аз не мисля, че действията на човека толкова много влияят върху тях, колкото животът на самата планета. Така че, не знам какво ни чака. Факт е, че температурата се покачва, факт е, че някакви неща като сезоните, количествата валежи, границите температурите ще се променят и просто ние трябва да се адаптираме към тях. Смятам и че бедствия винаги е имало, те не са свързани с климатичните промени директно. Възможността вече да наблюдаваме бедствията и да знаем как да реагираме, да разпространяваме информацията за тях много бързо трябва да ни накара да си направим такива защитни механизми, че да можем да излезем с най-малко последици от тях. Но пак казвам, че климатичните промени са повече политически и икономически въпрос, отколкото реална заплаха и единственият начин да се справим с тях е да адаптираме живота и бизнеса си, производството така, че да не търпим щети от това.

Нашият гост
Доц. Петя Трифонова е геофизик по образование. Основната є специалност е земен магнитизъм и гравиметрия. Експерт е в обработката на геофизични данни, анализ и интерпретация на гравитационни и геомагнитни аномалии. Има над 20 години стаж като научен работник в Института по геофизика, геодезия и география към БАН. Като зам.-директор се занимава с оперативната дейност и заедно с колегите си е участвала в оценката на сеизмичната опасност на територията на България.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта