Дали харесваме или не лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, трябва да му признаем, че един от малкото политици с опит в този парламент и разбиращи какво значи политика и политическото, казва доц. Татяна Буруджиева. Когато говорим за евентуалната поява нови политически проекти, тя използва богатия си опит като политолог: „Първото нещо, по което ние, политолозите, бихме преценили една партия, е работливи ли са хората, които правят партията. Ако са по-скоро само говорещи, залагащи на това, че са някакви известни имена – вече имаме опит с такива политически субекти и нищо особено  не се получава“.

- Доцент Буруджиева, какво се случва под повърхността на съвместното управление между ГЕРБ и ППДБ? Защо лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отне по безапелационен начин думата на председателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски и отсече „абсурд е да има импийчмънт на президента“?
- Дали харесваме или не Борисов, трябва да му признаем, че един от малкото политици с опит в този парламент и разбиращи какво значи политика и политическото. Да се стига до импийчмънт на държавния глава, това е изключително състояние на нещата дори в страните, където това се случва по-често. Имам предвид САЩ, примерно. Импийчмънт е една процедура, която е по-характерна за президентските републики, отколкото за парламентарните. Да, има такава процедура на отнемане на поста на държавния глава в България, но бих казала че тя е сложена просто заради пълнотата на факта, че имаме президентска институция. Иначе няма много логика. Първо, защото трябва да има изключителни основания, а не просто разменени гневни реплики, неща, по които прокуратурата твърди, че са приключени или няма данни, тоест, в една такава ситуация не може да се позволяваш по този начин да се обръщаш към една институция и да заплашваш, че буквално ще я взривиш с импийчмънт. Ако си спомняте, още по времето на президента Първанов се носеха такива заплахи. Но тогава вицепрезидентът се появи и каза „Чудесно, значи аз ще стана президент!“ и изведнъж всички се сетиха, че импийчмънт не означава нови президентски избори в България. Мисля, че президентът и вицепрезидентът са в изключителен синхрон от гледна точка на действия, политики, позиции, виждания както за президентската институция, така и за политическите процеси в България. Какво точно ще се постигне с импийчмънт, освен насила да накарат президента да си зададе въпроса „Какво правя аз оттук нататък и дали наистина не трябва да покажа какво е необходимо да се прави в политическия живот?“. Няма особена логика по подобен начин една институция да действа срещу друга институция и аз разглеждам в този план позицията на Борисов, той е последователен в нея. Той беше човекът, който прекрати подобни разговори и докато беше министър-председател. И тогава имаше коментари за импийчмънт, скандалите започнаха много остро, а журналистите наричахте случващото се „войната между институциите“.  

- Като направихте аналог с президента Първанов, откъде идва апетитът на един държавен глава да прави партия, да се занимава с политически проекти? Не е тайна, че „Продължаваме промяната“ изгря с благоволението на президента, „Български възход“ също се сочеше за много близка до Радев формация, дори ИТН бяха спрягани, а сега пак говорим за „президентска партия“, която щяла да се казва „Трети март“?
- Трябва да признаем, че президентът Първанов отвори вратата за тези съмнения и тези разговори дали президентът ще прави партия или не. И то поради простия факт, че след като престана да бъде президент, той си направи партията. До тогава, до Първанов и АБВ, разговорите бяха дали и как ще се върне Първанов в БСП и никога преди Първанов не е ставало дума дали президентът ще тръгне да прави партия. Фактът, че вече има такъв опит е единият фактор, който ни кара при всяко по-остро действие на президента към партиите, да обсъждаме ще има ли президентска партия. Особено както е в ситуацията на Радев, който е застанал в позиция на реална опозиция на партиите. Принципно, функциите на държавния глава са малко по-различни, дори когато критикува партиите и когато не се съгласява с тях. Тоест, трябва да е държавник, да изразява настроенията на българският народ след като толкова пъти се явявахме за тези две години на предсрочни избори. Ясни са настроенията на българския народ, той избира между партиите, а дали ги харесва и колко му харесват тези партии е отделен въпрос. И тук отиваме до втория фактор – това е дългото време, в което президентът Радев имаше служебни кабинети. Виждате, че той почти не повтори нито министри, нито министър-председателите. В моята логика на политолог не разбирам защо толкова много хора се сменяха, повечето министри – помните. Но всички тези хора, които минаха през номинациите и назначенията на президента Радев в изпълнителната власт, те неизбежно се свързват с Радев, както и че президентът е близо до някои партии, или пък стимулира някакви процеси на създаване или укрепване на партии. При ИТН е малко по-различно, защото Слави Трифонов десетина години казваше „Трябва да направим партия“. Неговата партия по-скоро зае позиция на близост с президента, отколкото да се породи от него, ако мога така да се изразя. 

- При над 170 партии у нас, как има още желаещи да се включват в нови партии, нови политически проекти?
- Третият фактор, заради който си заслужават да се коментират такива хипотези и възможности, е вече самата ситуация – при толкова много партии, като казахте, а и нежеланието на българина да участва в избори, ниската избирателна активност, като че ли не дава много надежди за новите проекти. Това не значи, че те няма да се появят. Със сигурност, дори и да не е президентът, може да се появят други политически субекти поради простата причина, че е видима липсата на избор. Гражданите непрекъснато казват „Аз не гласувам, защото няма за кого да гласувам“. Това стимулира амбициите и надеждите, че като се направи един политически проект, той ще намери своите избиратели. Но в такива ситуации на криза в партийната система, правенето на политически субекти означава изключително много труд и работа на терен, много работа с хората, много контакт с тях. Първото нещо, по което ние, политолозите, бихме преценили една партия, е работливи ли са хората, които правят партията. Ако са по-скоро само говорещи, залагащи на това, че са някакви известни имена – вече имаме опит с такива политически субекти и нищо особено не се получава. Важен въпрос е и има ли вълна, има ли не просто позиция и мотив в избирателите „Не мога да избера“, а мотив „Не ги искам по никакъв начин тези повече“. Такава нагнетена ситуация в момента не виждам. Мисля, че българите се интересуват много повече от практични въпроси от ежедневието, отколкото дали ще има нова политическа партия. Хората са много скептични.  

- Ще успее ли ГЕРБ след ротацията да реши точно тези практични въпроси на хората? Ще бъдем ли свидетели на един излъскан имидж на партията с конкретни управленски решения и политики?
- При всички положения ГЕРБ ще трябва да развие тази визия и много по-ясно да чуваме именно позицията на ГЕРБ какво ще се случва, а не както до сега позицията на „Продължаваме промяната“. За да преценим доколко ГЕРБ ще поеме отговорност, първо трябва да видим с колко и какви министри ще разполага ГЕРБ в отделните министерства. Моето предположение е, че ГЕРБ ще продължи линията на налагане и поддържане на политики вътре в парламента, което ще им запази една дистанция от властта и ще им даде възможност в момента, в който провидят да се появява някакъв възможен партньор, с който биха могли да направят следващо правителство, тогава да вземат решение дали се отказват от това правителство и отиват към друго правителство. Големият проблем на ГЕРБ е, че няма с кой друг в момента да направят правителство. Вече не е проблем на „Продължаваме промяната“ дали ще правят правителство с ГЕРБ. Участникът в бъдещо правителство със сигурност е ГЕРБ, това е видимо и от електорално представените резултати, докато това не важи за другия партньор.   

- Защо т.нар. опозиционни партии не се придвижват и на йота в трупане на рейтинг, въпреки всички недоразумения и фалове на управляващото мнозинство?
- Проблемът е, че и хората не виждат кой друг. Те, ако виждаха и на изборите щяха да го покажат. И това пък е вече мотив да се мисли за друг политически субект, защото в процес на търсене, българите продължаваме да търсим някакъв магически спасител. Но единственото, което бихме търсили прагматично в нов политически субект е, дали ще могат да работят заедно и да направят правителство с ГЕРБ или не. 

- За пръв път като че ли съвместно управление на няколко партии у нас е наречено с твърде хашлашкото "сглобка". Защо властта сама ползва тази дума, която е странно и как превеждат на евроатлантическите си партньори? 
- Опитът да се обясни какво означава „сглобка“, мисля, че е в тегобата на хората от различните посолства, които трябва да обяснят какво е това в България. Иначе в приетите международните разбирания това е коалиция. Това е коалиционно управление по всички стандарти на политическите процеси и на политологическите науки, както не е ротация, а е смяна на правителство. Виждаме, с „Продължаваме промяната“ в българския политически процес се правят няколко опита. Едното е да се вкара хашлашко действие – да се нарушават закони, да се нарушава конституцията. Да се правят действия, без да са законосъобразни, защото смятат, че са много символично важни, това е техен приоритет – на хората, които не просто казват „Ние не сме политици“, нещо повече, те казват „Не искаме да бъдем политици“. В същото време обаче трепетно държат на постовете и на властта и на ресурсите, които им дават тези постове. Второ - трябва да видим кой изрече тези думи, до колкото си спомням, беше Лена Бориславова. Мисля, че тя беше автор на този термин в един неин пост. Но когато един човек просто си говори нещо и просто си пише, то не изглежда много сериозно. Така рядко се раждат сериозни, стабилни термини. И трето – това наименование е много стар прийом, бих казала още от 5 век преди новата ера в Китай, когато в Китайската империя властта е използвала тази техника „От нас започва всичко“. А за да покажем, че от нас започва всичко и преди нас не е имало нищо, трябва да именуваме света с нови думи. Включително, те са стигали дотам, във всички музикални произведения да сменят основната тоналност, което сменя звука, звученето на вече създадени музикални творби и вместо да е в до мажор е в ре минор, примерно. Казвам примерно, защото те имат различна музикална система. И „Продължаваме промяната“ имат тази кауза пред себе си – не просто да променят нещата, както те ги мислят и както ги виждат, а много им се иска да изтрият от съзнанието на хората всичко, което е било преди тях. И това се изразява в тази техника да подменяме думите и да наричаме нещата не с традиционните термини, а с нови думи, защото думите именуват действителността. А вместо да промениш действителността, по-лесно е да я превърнеш в нещо друго през думи. Нали всички разбираме, че това е коалиционно управление? Като го наречем „сглобка“, хората ще повярват, че не управляват заедно ли? Това е смисълът на тези думи, да се подмени реалността, защото не им отърва.

- Къде и кога дефектира конструкцията на политическата ни система, че партиите да приличат повече на бюра по труда за трудоустрояване на своите, а политиката да отвращава все повече хора? 
- В момента, в който стана по-лесно да се развиеш в политиката, отколкото да се развиеш в професионален план. В професията е необходимо да влагаш десетилетия усилия, за да се развиeш, да постигнеш някакви постове. И второ – в момента, в който стана по-доходоносно да си политик, отколкото какъвто и да е друг. И ако си спомняте, в началото на 90-те години надеждите в България, призивите бяха свестни хора да влязат в политиката. Свестният човек е този, който си е построил живота, който е показал какво може, той е специалист, професионалист, има обществения опит, разпознаваем е с каузи и позиции. Този човек има свой стандарт за живот. Влизайки в политиката, на него му се изсипват три неща: първо – намалява му стандартът на живот, защото колкото и да изглеждат високи заплатите на народните представители, на базата на народните представители се формират заплатите на още 3000 души в тази държава и те са по-високи отколкото на депутатите. И затова е такъв натискът да не се намаляват депутатските заплати, защото знаете ли на колко други ще им намалеят заплатите – на съдии, на тези прословути регулатори и да не изброяваме всички? А един професионалист при всички случаи получава повече. Второ, каквото и да направи един политик, той получава много негативизъм, той е в кюпа на всичките маскари. Дори и да е направил нещо добро, ние, като граждани още нямаме критерия да кажем това е добро, а другото е лошо. За нас всичко е лошо, защото не постигаме свръхмечтите и свръхочакванията си – за все по-малко време политиците да свършат повече неща, което е абсурдно. И трето – той се сблъсква с абсолютното неразбиране и липсата на подкрепа в политическата общност, подкрепа за един човек, който иска абсолютно честно, абсолютно коректно да работи за интересите на хората, а не за нечии лобистки, партийни или индивидуални такива. И такива хора обикновено отпадат от политиката. Ако погледнем състава на Народното събрание, кои са известните имена от професионалните гилдии? Аз се сещам за няколко музиканта и да ви кажа, дори за сериозни юристи не се сещам на първо четене. Ние научаваме имената на депутатите, след като отидат в Народното събрание. 

- Факт.
- Да. И като погледнем съставите на Народното събрание, ще видим как от години наред все по-малко са хората, които влизат, защото са нещо, защото са име в професионалното си поприще. Човек, когато се реализира, влиза в друга фаза на социализация, започва да дава на обществото. Но все повече и повече огромната част от представителите в Народното събрание са хора, които очакват да вземат от обществото, защото се реализират и получават своите ресурси и възможности чрез това първо да получат политическия пост. А това става много лесно – прави се нова партия, появяват се някакви хора за малко или за много, зависи от различни фактори. Или пък може бързо човек да се издигне вътре, в партиите, защото критериите са все по-малко ценностни и все повече такива, публични. От типа – харесват ли те хората като се появиш по медиите, „кефят ли ти се“, събираш ли лайкове във фейсбук.. Видяхме и колко грозна беше кампанията за местните избори – навсякъде по общините срещу кандидати имаше груби, грозни обвинения, буквално недопустими от човешка гледна точка, камо ли от политическа. А условието да има демокрация е да има респект, уважение към другия, но това е нещо, което не е в главите на маса от нашите политици.

Нашият гост

Татяна Буруджиева е политолог, философ и политик. Била е народен представител в 42-ото Народно събрание от БСП и началник на кабинета на председателя на БСП Сергей Станишев.
Завършва Софийския университет “Св. Климент Охридски” и специализира политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия.
Буруджиева е доцент по политически науки и доктор по философия. Преподава политология в няколко български университета, сред които Софийски и Нов български университет.
Владее английски, говори и френски, руски, гръцки, испански, италиански език.