Предложението студентите държавна поръчка да бъдат освободени от такси хвърли в смут всички 51 университета у нас, както и бизнеса. В отрицателни становища бяха изразени критиките към качените за обществено обсъждане промени в Закона за висшето образование. Сега общото очакване е текстовете да бъдат оттеглени и да не стигат до разглеждане в парламента. Но какво ще се случи, ако влязат в сила – питаме председателя на Асоциацията на частните висши училища в България доцент Тодор Радев. Той е категоричен, че и сега абсолютно катастрофално се развива нашето висше образование и по никакъв начин не е стимулирана конкуренцията, а с отпадането на таксите ще се стигне до още по-патова ситуация. На този фон са похарчени милиарди европейски средства за образование и резултатът е нула.

- Какъв ще бъде ефектът от отпадането на таксите на студентите държавна поръчка, ако тази идея бъде гласувана, доцент Радев?
-  Въпросът тук не е толкова за нас, частните университети, а за ефекта върху българското висше образование. Притеснява ни най-вече, че се правят опити да се продължи тенденцията на централизиране на взимането на решения за висшето образование, което ни най-малко няма да вдигне качеството. Няма как да има добро качество, ако все повече и повече решенията и най-вече тези за финансиране, защото въпросът за финансирането е най-важният за качеството на образованието, се взимат от министерства или ведомства. Това няма да доведе до по-високо качество. Това е големият проблем на нашето образование. В този план е и нашето предложение, че моделът на финансиране на образованието трябва да ни отдалечава все повече от централизацията. Трябва да ви кажа, че образованието остана единственият може би нереформиран сектор след промените. Ние продължаваме да имаме същите отношения на някакво финансиране от държавата, разходване на едни средства и в крайна сметка качеството е все по-зле и по-зле.

- Мярката, която предлагат от кабинета, всъщност била опит за промяна в тази посока, не е ли така?
- Точно обратното е, защото се отнема и най-малката конкуренция, която едва я имаше. В момента се отнема от автономията на висшите училища, тоест те няма да формират своите средства сред нормални услуги и получаване на оценка от потребителите, защото това е най-важното. Във всяка една сфера оценката идва от потребителите. Да сте чували някое министерство да оценява качеството на стоката в земеделието или други сфери? Не, всичко се оценява от потребителя. Каквото и да правим, той преценява кой университет е качествен и кой не е. В образованието има и тази подробност, че потребителите са два вида. Едните са непосредствено студентите, които си избират университет, а крайната оценка се дава от бизнеса, структурите, пазара, фирмите, които наемат студентите. Абсолютно катастрофално се развива нашето висше образование и по никакъв начин не е стимулирана конкуренцията. Неслучайно нашите университети са извън топ 1000 на най-добрите в големите сериозни рейтинги. Оставаме последната страна в Европа, която няма такъв университет. Много други държави, и по-малки от нас, имат такива университети. Тук, разбира се, причина са и критериите за оценка. При нас те са количествени, оценява се качеството на университетите основно от централизирани държавни структури, а не е оставано така, че да се оценява от потребители. И най-вече – не се развива наука. Показателите за наука при оценката на нашите университети са много, много надолу в системата, която е изградена за оценка на университети. Липсата на добра наука е една от причините да няма качествено образование.

- Какви са стъпките, които трябва да се извървят, за да случи качествената промяна?
- Трябва да продължи тенденцията университетите да си получават средствата не чрез държавата, а да чрез потребителите, чрез студентите, а в някои случаи от бизнеса са готови да финансират образованието. Това е начинът да предлагат по-качествена услуга, няма друг. Ако те гледат само към централните органи, за да получат повече средства, те ще направят всички възможно да се харесат на тях, а не на потребителите. Тази тенденция на засилване на дела, с който университети формират своя бюджет – дела на таксите, дела на собствените средства, ще им даде по-голяма автономия и ще засили конкуренцията, като в крайна сметка някои университети ще се отделят и ще направят качеството образование, което да бъде забелязано и от света, от големите рейтингови сравнения.

- А как е навън, доцент Радев, защото винаги ни дават за сравнение държави като Германия, Австрия и как при тях работи успешен модел?
- Държавните университети в САЩ, във Великобритания, където имат най-доброто образование, признато в цял свят, получават между 5 и 10 процента от своите приходи чрез финансиране от държавата и то най-често за конкретни целеви средства. Докато всичко друго те го получават сами – било чрез таксите, било чрез работа и изследвания за бизнеса, било чрез дарения от студенти, които са станали успешни лидери и бизнесмени. В случая това е пътят, ние няма какво да преоткриваме топлата вода и да се връщаме назад. Дават се много често за пример Германия, Австрия или други европейски държави, но първо там е съвсем друга културата на работа и отношенията, второ там конкуренцията въобще не е потисната. При много от тези университети на запад повече от 50% от парите им идват от чуждестранни студенти, от трети страни, защото образованието не е безплатно. Ако отидете в Холандия, Германия и др., ще видите, че те имат много сериозни приходи от тези студенти. В България има такава тенденция и много добър пример за това са медицинските университети, които формират много сериозни приходи от чуждестранните студенти. Това трябва да е пътят за решаване на проблемите с финансирането на висшето образование.

- Тогава има ли все още разговор за това частните висши училища да влязат в системата на държавно финансиране, защото все пак се борите студените ви да имат право на стипендии и на общежития?
- Това е нещо, което нашите студенти заслужават, както и техните родители, защото законът дава права. В Конституцията пише, че може, при определени условия обаче, и в направления, в които държавата има нужда, да се прави безплатно образование. Но когато става въпрос за самите студенти това деление е незаконно и противоконституционно според нас – когато става дума за стипендии, за постижения, за общежития, за храна, това са неща, които трябва да се приравнят и студените не заслужават такова третиране. Над 12% от студентите в България учат в частни висши училища и те би трябвало да имат същите права като всички останали – нещо, което им е несправедливо отнето.

- Говорим за над 26 000 студенти в частните висши училища у нас  – как поддържате връзките с бизнеса, те също излязоха с остро становище по предложението за таксите, както и вие от частните университети?
- Аз почти не виждам подкрепа за тази инициатива – тя е по-скоро политическа, конюнктурна и никой не вижда смисъл да се прави. Самите ректори на държавните университети също я отхвърлят, защото виждат колко е безсмислена. Първо не е много сигурна, те продължават да стават все по-зависими от държавата и решенията на политиците, защото виждате, че при тази бърза смяна на управляващите сред най-пострадалите са висшите училища. Единият решава едно, другият – друго. И според нас тенденцията трябва да бъде към това държавните университети да стават истински автономни. Би трябвало да се намали до минимум държавната субсидия и държавният прием – държавната поръчка не трябва да бъде повече от 10-15 процента за всички студенти в държавните висши училища. Там, където има специалности, за които студентите не плащат, не трябва да има платено обучение, защото това е нещото, което се пропуска много удобно в България да обяснят. А именно, че в Германия, Австрия и други държави има наистина безплатно образование, но няма платено обучение за местните хора или за студентите от ЕС. Тоест те правят само безплатно образование. Докато при нас смесването на двете форми води до определени несправедливости, дори бих казал, че е нечестно, защото се използва държавният ресурс, за да прави платено обучение. Трябва да се знае, че имаме няколко приоритетни специалности, в които държавата прави безплатно образование, имаме държавно поръчка, имаме университети, които обучават по тази системата, всички останали обаче си решават проблема с качеството, като си определят таксите свободно. Университетите трябва да имат пълна свобода да си определят таксите за обучение. А потребителят ще предпочете един или друг университет. Това е според мен бъдещето, това ще отприщи конкуренцията между университетите и ще даде друго  самочувствие и истинска автономия на държавните. 

- А достъпността?
- Що се отнася до нея – достъпност в момента има. Например, знаете, че всеки студент може да получи държавно гарантиран кредит и може да постъпи, в която си пожелае специалност, като държавата му гарантира тази възможност. Има нужда от една последна стъпка – това е мое предложение, което се опитвам да наложа от 10 години. Тъй като малка България финансира косвено, а и пряко богатите икономики на запад, където нашите добре подготвени студенти отиват и се реализират, без това да струва стотинка на съответните икономики, нито на съответния студент. И сега с тази стъпка ще стане така, че ние допълнително ще подарим едни 200 милиона на богатите държави, като освобождаваме студентите от такса. В случая би било много разумно, освен че те получават този държавно гарантиран заем, в края на обучението всички студенти, които започват да работят в България и се осигуряват тук, техните заеми да се поемат от държавата. Това е начин държавата да помогне, като поеме и лихвата. Но когато отидат в чужбина, да бъдат добри да се изплащат задълженията. Така ще се икономисат милиарди – като се решил да работиш за двойна заплата в чужбина, бъди добър да върнеш тези пари, за да може с тях да се финансират следващите поколения студенти, които искат да се реализират в България. Това е най-честният вариант, за да имаме автономни университети, които гонят качество и привличат студенти от цял свят.

- Според Вас предложението за таксите ще отпадне ли, след толкова много отрицателни становища  по него?
- Сто процента би трябвало да отпадне, защото това ще бъде незачитане на мнението на хората. Никой не е питал ректорите. Тези политици сигурно са си представяли, че някой ще им ръкопляска за прекрасната идея, но първо това не е безплатно образование – някой го плаща. Плаща го бизнесът, плащаме го и ние, частните училища. С нашите пари политици си правят пиар. След като казаха, че ще има обществено обсъждане и след като то показа, че тази мярка няма нищо общо с качеството на образованието, няма нищо общо с образа на образованието, би трябвало да си оттеглят предложението и то да не бъде гласувано.

- Частното висше образование у нас търпи много критика. Как ви оценява Рейтинговата система?
- Нашето училище е забелязано от много международни рейтинги. Много от тях ни поставят сред първите 4-5 висши училища по мениджмънт в България. Това е така, защото ние развиваме наука. Ние сме много малко училище, в много малък мащаб. В България са похарчени милиарди в последните 15 години, за да се направи наука в университетите. Само в програмата „Наука и образование за интелигентен растеж“ бяха похарчени около милиард лева. Резултатът от това е нулев. Рейтингът, който излезе от Станфордския университет, където оценяват най-добрите учени в света, в топ 10 на най-добрите български учени има пет учени от БАН, един от Софийския и един от Пловдивския медицински университет, един от СУ, и ще ви учудя – единствата структура с двама души в топ 10 е нашето малко училище. Това е нещото, което показва, че и в частните училища може да се създава качество. Ние се радваме, че половината от студентите ни са чужденци. Това е начинът ние да оцеляваме, защото в България е много трудно да се конкурираме най-вече заради това, че някои студенти търсят по-евтино, по-удобно образование, а някои избират по-занижени критерии, за да могат да завършат.

Визитка

Основателят и първи ректор на откритото през 1999 г. с решение на НС – Висше училище „Международен колеж“ доц. Тодор Радев, е работил в Икономическия институт на БАН от 1981 до 1999 г. Там той е защитил дисертационен труд и е получил доцентско звание. През 2016 г. доц. Радев става първи ректор и на Висшето училище по мениджмънт – Варна след преобразуването на колежа. ВУМ привлича студенти от 4 континента и според европейския рейтинг U-Multirank от 2017 г. досега ежегодно е №1 в света по показателя „международна студентска мобилност“. Председател на Асоциацията на частните висши училища в България.