След края на ловния сезон и преди изборите за Европейски парламент, а след това и за местни органи на самоуправление, за лъжите и истините в особеностите на българския лов, потърсихме за разговор доц. Христо Михайлов. Със зав. катедра „Ловно стопанство“ в Лесотехническия университет говорим още за безумните решения на Българската агенция по безопасност на храните и Министерство на земеделието в борбата с африканската чума по свинете, за сбърканата политика на държавата в отношението й към ловците и дивеча и за бездействието на националната организация на ловците.

- Ловният сезон свърши, а изборите предстоят. Интересно време - казват, че тогава се лъже най-много. Така ли е доц. Михайлов?

- Това значи, че се лъжем постоянно защото всички разбират от политика и лов. Всяка година в България се редуват избори и лов, т. е. ние редуваме едни лъжи с други. Но лъжите след лов не са опасни, те са част от бита и народопсихологията ни.

- Кои са опасните лъжи?

- И през отминалия ловен сезон ловците не изневериха на себе си и поизлъгаха. Този път, за разлика от традицията да се хвалят, скриха много от отстреляните диви свине. Причината за аномалията е африканската чума по свинете (АЧС), болестта заради която от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) направиха редица грешки по отношение и на ловците и на дивите свине.

- Къде сбъркаха?

- Като започнем от идеята за груповото ловуване през юли-август, строителството на „великата“ преградна стена по границата с Румъния и стигнем до превантивната забрана за лов в райони без вируса, активното търсене на трупове и потенциалният пренос на вируса от хората. И когато видиш, че държавата лъже, че взема адекватни мерки, на човек какво му остава? На повечето ловци им писна от глупости и решиха генерално въпроса – да не отчитат отстреляни диви свине.

- Защо, какво си спестяват, като таят истината за реалния отстрел?

- Куп очевидно безсмислени ангажименти, като вземането на проби за АЧС, задължителното загробване на отпадъчните продукти само на едно конкретно устроено място или транспортирането им за собствена сметка до екарисаж или инсинератор, съхранението на целия труп за повече от седмица във фризери до излизането на резултатите от изследванията и пр. Ловците бяхме превърнати в нещатни работници на БАБХ, без някой да иска да чуе мнението ни.

- Министър Порожанов обяви решение как до месец - два всички прасета в задния двор трябва да бъдат вписани в регистър заради опасността от африканска чума. Релевантна ли е подобна мярка?

- По темата африканска чума по дивите свине в България може да се напише Ода на глупостта. Не зная някой по света да е спрял разпространението на вируса, за който няма ваксина. Ако това е възможно, то първо да спрем разпространението на грипните вируси по хората или смъртоносния за човека вирус на беса. Налагаше се съвсем друг подход към ловците, но за това трябват диалог, професионални знания и управленски умения. В този случай, те очевидно липсват от страна на държавата. Най-тревожно е, че ловците изгубиха доверието си в институциите.

- Заради лъжите преди избори или по повод управленческата немощ след тях?

- У нас, денят за размисъл преди изборите отдавна е заменен от ден за потрес след изборите. Последващата управленска немощ е неизбежна.

- Защо, според Вас, обществото асоциира ловците повече с убийци на животните от гората отколкото с природолюбители и пазители на дивеча?

- Не съм склонен да обобщавам отговора. Има общества, като тези в Гърция и Холандия, където отношението към ловците и лова е негативно. На обратния полюс са Швеция, Франция, Германия, Австрия, Швейцария, Чехия, Унгария, където обществото приема позитивно ловеца и лова. Но за това се работи много активно от страна на ловните съюзи и организации. Работи се системно и целенасочено с обществото, с децата, с подрастващите. Ловецът там е за пример с подготовката си, с много знания, умения и отговорност към природата. И най-вече с резултатите, с които е полезен и потребен на обществото. Ловецът регулира запасите и предотвратява стопански щети и загуби за стотици милиони евро върху горите и земеделието. Ловецът ограничава разпространението на инвазивни и понякога нежелани животински видове. Ловецът ограничава разпространението на редица опасни за човека и общественото здраве болести.

- Да дадем положителни световни примери.

- Отговорно и мотивирано в Швеция, Финландия, Словения и Словакия ежегодно чрез лов се регулират по 80 - 100 мечки. Ловът е единствената цивилизована форма за регулация и управление на този вид. Ловецът дава продукция за милиони евро в ценно и много скъпо дивечово месо. В Швеция ежегодно чрез лов се добиват и предлагат за продажба над 100 000 лоса. В Германия - 1 200 000 сърни и 700 – 800 000 диви свине. В Австрия, съпоставима по площ с България, ловците ежегодно предлагат на пазара дивечово месо от 280 000 сърни и 60 000 благородни елена.

- Как е у нас?

- В България обществото като цяло все още е толерантно към ловците и лова. На ловеца у нас все още се гледа като на „гуляйджия“, който безцелно си губи времето и използва лова, за да се хвали с плячката си. У нас да си ловец е нещо модерно. Но това време отдавна отмина и днес ловът и ловецът имат съвсем друго призвание. Ловът в Европа е преди всичко отговорност и висока квалификация, етика и ангажираност към природата.

- Какво трябва да направим, за да се синхронизираме с добрите практики от световния ловен ред?

- Незабавно да започнем промяна в процедурите за подготовка на ловците. Някога 80% от ловците у нас са живели на село и са били земеделци, животновъди, механизатори, горски работници, знаели са от практиката много за дивеча и природата. Не е имало и стопанисване, просто се е спазвал законът. Сега 80 % са градски ловци, които нямат никаква представа за дивеча и природата. Те не могат да различат лисицата от чакала, дивата котка от домашната, да не говорим за разлика между мъжки и женски диви свине, сърни, тяхната възраст, трофейни качества... Сега много ловци първо стрелят, а после гледат какво животно е паднало.

- Рисувате пълно безхаберие в сектора, защо се е стигнало до тук?

- Само в България от всички страни членки на ЕС, ловното право се получава сякаш е билет за кино. Затова у нас има тревожни симптоми при практикуване на лов, за които обществото реагира основателно. Квалификацията на ловеца от една страна и взаимодействието с обществеността по темата лов са основни приоритети на държавния орган и ловните организации в Европа. За ловеца, освен като гражданин в обществото ни, е изключително важна неговата ловна организация, традициите и ценностите, на които тя е носител. Но какво точно работи Националната организация на ловците у нас в последните години и какви са резултатите от работата, за мен е загадка.

- Защото ориентацията на държавната политика е към ловеца и към лова, а не към дивеча и животинския свят. Не трябва ли да е обратното?

- Ловната политика и ловният закон са призвани да постигнат баланс между дивеча и природата от една страна и ловците и обществото от друга страна. У нас такъв баланс засега не се постига. Нещо по-лошо, тенденцията е в обратна посока. Намаляват постоянно основни ловни видове – пъдпъдък, гургулица, горски бекас, планински кеклик, диви патици, глухар. Заекът и тракийският кеклик в много райони почти изчезнаха. И това е голямата заплаха за ловеца и лова у нас, защото предимно се ловува, а не се стопанисва и опазва дивеча. Ловците се обединяват в ловни организации, за да защитават своите интереси. Постоянно се иска увеличаване на сроковете за лов, на видовете за лов, премахване на регулациите за броя на ловците, разширяване на позволените средства и методи за лов и пр. Идеите на народните представители за промени в законодателството са все в тази посока, нали трябва да се харесат на електората. Не виждам дивеча сред интересите на ловците и отговорностите на политиците. Нито едните, нито другите са чели Емилиян Станев, който освен блестящ белетрист е и един от най-прочутите ловци у нас. Дивечът не може нито да говори, нито да се защитава, нито да се обединява в съюзи.

- Дайте пример.

- Преди половин година от катедрата внесохме официално, мотивирано писмо до компетентните министерства и националната ловна организация да започнем процедура за междудържавна спогодба за опазване на пъдпъдъка и временен мораториум за ловуването му във всички страни. Отговор и до днес няма…Ето това е големият въпрос днес пред българският ловец и ловната политика! За да има лов и ловци, трябва да опазим и увеличим значително дивеча. Само за пример, в Германия за миналата година са загинали от автомобилни злополуки 233 000 елени, сърни и диви свине. А у нас официално са отстреляни само 33 000 диви свине, елени и сърни!

- Това ли е причината у нас на ловците да не се гледа с много добро око и от държавата. Звучи безумно, но има случаи на отнети разрешителни за оръжие и пушки за неправилно паркиране. Защо е такова отношението?

- Този пример говори за безхаберието и безсилието на институциите да решават конкретни проблеми и прехвърлянето на топката встрани от полето им. Ако на ловците ще се отнема и правото и оръжието за актове за превишена скорост и неправилно паркиране, предлагам на тези, които не са ловци да се отнемат автомобилите, на други вилите, а на трети съпругите.

- Предстои седмицата на гората. Какви са предизвикателствата за гората и ловните стопанства в нея?

- Годината има 52 седмици и във всички тях трябва да работим здраво за българската гора и дивеч, като показваме резултатите пред обществото. Само така ще върнем доверието. В последните години има тенденция за засилено ползване на достъпните горски територии, влошено състояние на частните гори, масови пожари, влошено здравно състояние на много гори, занемарени традиционни лесовъдски дейности. Всичко това прави основателно впечатление на обществеността. Тревожи и лесовъдната колегия. Икономическите функции и ползване на гората доминират значително над екологичните. Поставянето на горското и ловното стопанство само и единствено в условията на пазара е грешна, недалновидна и конюктурна политика. Гората и дивечът са едно от малките изключения в секторните политики, които не бива да се регулират от пазарите. Днес ползваме дивиденти, заложени от лесовъдите в миналото, но не инвестираме достатъчно в бъдещето на горите и дивеча ни. Само на хартия и думи стоят екосистемните функции и ползи от горите. А те са най-важни за хората. Не трябва да забравяме, че горите произвеждат е 4/5 от водата в България и са неизменният фактор за кръговрата на въглеродните емисии, които превръщат в кислород. Ръководенето на ловното и горско стопанство е проста работа, но само ако много искаш, много знаеш и много можеш.

Нашият гост

Доц. Христо Михайлов е роден на 27 юли 1962 г. в гр. Брезник. През 1987 г. се дипломира в Лесотехническия университет специалност „Горско стопанство”. След спечелен конкурс през 1988 г постъпва на работа като асистент по Ловно стопанство в Лесотехническия университет. През 1995 г. защитава докторска дисертация върху екологията и биологията на пъдпъдъка в България, а от 2000 г. е доцент по Ловно стопанство. Трети мандат е ръководител на едноименната катедра и председател на Общото събрание на Лесотехническия университет. Специализирал е екология на дивеча и устойчиво дивечовъдството в Австрия и Германия. Два мандата е бил председател на управителният съвет на Съюза на ловците и риболовците в България. За себе си казва, че е оптимист, максималист и перфекционист”.