Бил ли е най-известният “вампир” влашки воевода от ХV в.

 През ХV-ХVI в. водещи са били културата, езикът и традициите на загиналото Българско царство

В момента текат археологическите разкопки на Свищовската крепост и в няколко поредни броя ще разкажа накратко за свързаната с нея съдба на най-прочутия “вампир” в света, която разкривам подробно в наскоро излязла книга. Представата за Дракула е изградена най-вече от романа на ирландеца Брам Стокър, написан през ХIХ в. А всъщност като владетел (воевода) на Влахия той е един от най-активните борци срещу османската напаст през ХV в. Това княжество, заедно с държавицата Молдова, стои в основата на създадената през ХIХ в. Румъния. И водещи за тях през ХV-ХVI в. са били културата, езикът и традициите на загиналото Българско царство.

Ако в старата школа на румънската историография поне с половин уста се признаваше някакво българско участие в създаването на тези държавици, днес то е практически зачеркнато. Според новото поколение румънски историци Влахия и Молдова се появяват от небитието някъде към средата на ХIV в. и веднага се превръщат в незаобиколими политически фактори на Балканите и в Европа.

Това е епохата на страшното османско нашествие, потопило в кръв и унищожило старите велики сили на полуострова - Византийската империя, Българското царство и Сърбия. По някакъв “чудодеен” начин Влахия и Молдова запазват своята относителна независимост от Великата Порта. Ето как обяснява този факт един от водещите съвременни румънски историци - Щефан Андрееску:

“Обикновено се подчертава, че румънските средновековни държави се появяват последни на картата на Европа. Но те показват невероятна жизненост в сравнение със съседите си. Точно това е “чудото” на румънската история. Дори и със съмнителна независимост, каквато е била през фанариотския период от ХVIII в., Молдова и Влахия съществуват непрекъснато в продължение на пет века, преди да се обединят през 1859 година. Това е изненадващо, ако си спомним Балканите, където България, Гърция и Сърбия изчезват от картата на Европа, или големите католически кралства, като Унгария и Полша. Унгария е окупирана и разпокъсана почти 180 години, а през ХVIII в. Полша е разделена няколко пъти от големите си съседи.”

В нарисуваната с едри щрихи драматична картина загиват България, Византия и Сърбия, мощното Унгарско кралство е окупирано за два века, огромната Полша е разделяна между могъщите си съседи - Прусия, Руската и Австрийската империя. Оцеляват единствено миниатюрните влашко и молдовско княжества, наречени абсолютно погрешно румънски държави.

Самият Андрееску е принуден да признае, че началото на държавата Румъния е сложено едва през 1859 г. чрез обединението на двете княжества. На читателите трябва да поясня, че ако на жител на Влахия или Молдова от ХIV или ХV в. днес би могло някой да каже, че е румънец, той би го погледнал с абсолютно недоумение и вероятно би го наругал. Всички влашки документи и надписи от ХV-ХVI в. са изпълнени на чудесен среднобългарски език, който нашите северни съседи или пренебрегват, или срамежливо наричат църковнославянски. Влашкият език навлиза в писмеността от втората половина на XVII в., но до обединението на княжествата се пише на кирилица.

Но какви, според румънските учени, са историческите процеси, довели до възможността за формиране на Влахия и Молдова? Нека видим, например, тезата на американеца от румънски произход Раду Флореску и на неговия партньор Раймънд МакНели, написали през 1989 г. основополагаща тяхна книга за Дракула.

Според тях след като римските легиони изоставят завоюваната провинция Дакия през 271 г., по-голямата част от местното население бяга в Карпатите. Така романизираните даки успяват да избегнат нашествията на готи, авари, хуни, гепиди, славяни, маджари, българи. По този начин те съхраняват формата на латинския си език и обичаите на древните даки. Вече след спирането на нападенията местните хора започват да се спускат към равнината, но пазят планинските си убежища.

“Всяко поколение румънци от XIII в. нататък постепенно се придвижва по-нататък по равнината - продължават Флореску и МакНели. - Накрая те достигат Дунав и Черно море на юг, Прут и Днестър - на североизток, с други думи, до границите на съвременна Румъния, а също и отчасти до границите на древна Дакия.”

Но какво е отношението между измисления герой на Стокър и влашкия воевода Йоан Влад III Цепеш, живял в средата на ХVI в. и наистина носел прякора Дракула. При излизането на романа през 1897 г. той няма особен успех, но героят му става много популярен през ХХ в., главно чрез многобройните филми, посветени на него. А през последните десетилетия се появяват и редица съчинения, разглеждащи този въпрос.

Тезата, че най-известният от всички “вампири” е имал за прототип Йоан Влад III Цепеш е лансирана особено активно от споменатите Раду Флореску и Раймънд МакНели. Между 1989 г. и 1994 г. те издават три книги по темата. В тях те свързват пряко влашкия воевода с граф Дракула, като изследват откъси от романа на Брам Стокър. Въз основа на няколко намека в текста за истинския Йоан Влад III те допускат, че писателят е знаел за него повече, отколкото се е смятало до този момент. Основание за такива заключения дава и откритието на Раймънд МакНели в музея “Розенбах” във Филаделфия на работните бележки на Брам Стокър при писането на романа, които не оставят съмнение, че е знаел за съществуването на Йоан Влад III Цепеш.

Идеята за директна връзка между влашкия воевода и образа на литературния герой и критикувана най-вече от Елизабет Милър. За нея тази хипотеза е абсолютно несъстоятелна. Тя приема, че Стокър наистина е имал някаква представа за събитията от ХV в. и за личността на влашкия воевода, но тя е била много бегла. Знанията му по история и география на Балканите му са откъслечни и често напълно неверни. Ирландецът използва известните му исторически данни доста фриволно с цел да придаде плът и кръв на своя измислен вампир. “В края на краищата той пише готически роман - продължава Елизабет Милър, - а не трактат по история.”

Излизането на книгите на Флореску и МакНели активира и днешната румънска историография. Само през 1991 г. излизат няколко отделни изследвания върху Йоан Влад III Цепеш и отношението с литературния Дракула. Главно достойнство на проучванията на Щефан Андрееску, Матей Казаку и Николае Стойческу е публикуването на извори от Националната библиотека в Букурещ. Но дори безпристрастният американски учен Майкъл Ворсино отбелязва специално тяхната склонност към краен национализъм.

Направеният кратък преглед показва разностранния интерес към Дракула, който се мени през годините на базата на множество фактори. В пъстър и често противоречив калейдоскоп се смесват чертите на героичния влашки княз от ХV в. с измисления вампирски образ от Брам Стокър. Нещата добиват чудовищни размери, когато се намесва кинематографията и особено комерсиалният туризъм. Познавам това дяволско изкушение от собствената си работа в България. А румънците го изпитват в пълна степен още през последните десетилетия на миналия век. В следващите статии ще проследим историческите обстоятелства, довели до мита за Дракула.