Янош Хуняди на практика дава на Влад разрешение да навлезе във Влахия

Йоан Влад III нарежда 500 боляри да бъдат набити на кол

Смъртта на владетеля на Свещената Римска империя Сигизмунд Люксембургски през 1437 г. е повратен момент в събитията на Балканите през XV в. Тогава изгрява звездата на талантливия военачалник Янош (Ян) Хуняди. Той нанася редица тежки поражения на османските нашественици, но на 10 ноември 1444 г. водената от него и полско-унгарския крал Владислав III Ягело армия е разгромена край Варна от султан Мурад II. В 1456 г. край Белград Хуняди успява да спре временно османското настъпление, но същата година умира при избухналата сред войската чума.

Неговата дейност е тясно свързана със съдбата на влашкия първенец Йоан Влад II, бащата на бъдещия страшен Йоан Влад III Дракула. През 1431-1436 г. той живее с невръстните си синове Мирчо, Влад и Рад в Сегешвар, днешна Сигишоара. Като командир на граничните унгарски части, Йоан Влад II добива самочувствие. В едно свое писмо дори се назовава “господар на Влахия”, но властта му там е номинална.

Бащата на нашия герой поема реалното управление във васалното на османците Влашко княжество през 1436 г. Още в 1442 г. обаче е свален от трона и принуден да бяга в двора на султан Мурад II, където неочаквано е арестуван и окован във вериги. Към края на 1442 г. е освободен, но трябва да остави при турците като заложници синовете си Влад и Рад, докато най-големият Мирчо пребивава във Влахия.

Според някои изследователи младият Дракула е обучаван в двора от най-добрите учители заедно със синовете на видните османски благородници и на самия престолонаследник Мехмед. Други смятат, че именно там Влад набира своята омраза към турците, заради опитите насилствено да му бъде наложен исляма. Не е маловажна и разказаната от историка Лаоник Халкокондил история за хомосексуалните желания на османския принц към по-малкия брат на Влад, Рад, наричан също Красивия.

Междувременно бащата Йоан Влад II си връща престола, но е принуден винаги да се съобразява с могъщия Янош Хуняди. При кръстоносния поход към Варна през 1444 г. той се включва на страната на християните и дори участва в сражението, обаче след разгрома им си позволява да плени Янош Хуняди и да го освободи чак срещу откуп. Заради това през 1447 г. Йоан Влад II и старшият му син Мирчо са убити по мъчителен начин, а престола заема Владислав II от друга влашка династична линия.

По това време синът Влад Дракула служи в османската армия, а през ноември 1448 г. за пръв път се възкачва на трона с турска помощ. Както пише в своите ценни записки еничаринът Константин от Островица “султанът го дари с пари, коне, одежди, великолепни шатри, както подобава на един господар, и бързо го изпрати във Влашката земя, за да управлява вместо баща си...” Управлението му обаче трае по-малко от два месеца, защото си навлича гнева на всесилния Хуняди. Той предприема наказателна акция срещу влашката столица Търговище и на престола е възстановен Владислав II.

Нашият герой бяга в Молдова в двора на воеводата Йоан Богдан II и там се сприятелява с неговия син, бъдещия най-велик молдовски княз, когото потомците ще нарекат Стефан Велики. След убийството на Богдан II двамата емигрират в Трансилвания, управлявана тогава от Янош Хуняди.

Отношенията между Дракула и трансилванския княз през тези години са доста сложни. В писмо до жителите на Брашов от 1452 г. Янош Хуняди споделя своето намерение да лиши Влад от правото да живее не само в Трансилвания, но и в Молдова. Всъщност Дракула пребивава спокойно в Молдовското княжество, а през 1456 г. пак е в Трансилвания и събира армия от доброволци, за да си отвоюва трона в Търговище. Преди решителната битка с турците при Белград през лятото на същата година Янош Хуняди пък назначава Влад за “защитник на трансилванските области”.

На пръв поглед това затопляне е неочаквано, предвид безмилостната разправа на трансилванския господар с бащата и брата на Дракула. Обяснението идва от общите цели на двамата и силната им омраза към османците. За Хуняди Влад е съюзник срещу мюсюлманите, а Дракула съзнава, че не може да стигне до влашкия трон без негова подкрепа. Така Янош Хуняди на практика дава на Влад разрешение да навлезе във Влахия и да превърне княжеството в буфер между Унгария и Османската империя.

Дракула не закъснява да се възползва от това и в началото на август армията му минава Карпатите. Да получи властта му помагат някои боляри начело с авторитетния Мане Удрище. На 20 август Владислав II е заловен и убит. Така започва второто и най-дълго управление на Йоан Влад III Дракула.

В тези неспокойни времена на първо време той трябвало да се справи с болярската опозиция, набрала сили през годините на междуособици и външни намеси. За тази цел на Великден 1457 г. воеводата кани в Търговище всички по-видни аристократи от княжеството си. Според съвременен разказ: “Той призовал всички боляри и цялото благородничество на страната в двореца си. Когато празникът свършил, се обърнал към най-възрастния и го попитал колко князе са управлявали в тази страна. Онзи отговорил, че някога знаел. Влад попитал и други, млади и стари, колко владетели си спомнят. Единият отговорил, че помни 50, а другите 30, 20, 12 и нямало нито един, който да си спомни по-малко от седмина.”

Немският поет и историк Михаел Бехайм предава в стихотворна форма драматичния финал: “Завършил своите въпроси/Дракула им рекъл: Отговорете/как стана тъй,/че толкова воеводи, господари/са властвали във нашата страна?/В това е вашата вина./А вий се засрамете!”

Йоан Влад III обаче не се задоволява само с дидактически наставления. Според немски източници веднага след речта си той нарежда 500 от по-възрастните боляри да бъдат набити на кол. По-младите и здрави пък изпраща пеш да строят любимия му замък Поенари в Карпатите. Мнозина от тях умират по време на похода и при строежа.

Очевидно броят на набитите на кол аристократи е силно преувеличен и вероятно става дума за десетина най-отявлени опозиционери. Така или иначе “Кървавият Великден” на 1457 г. дава основание Влад да получи втория си прякор - Цепеш или “Набивача на кол”. Веднага обаче трябва да се подчертае, че това е епохата на Средновековието със своите сурови закони. Влад укрепва властта си с всички средства, подобно на неговия далечен предшественик цар Калоян, когото византийците наричат “Кучейоан” и “Ромеоубиец”.

Йоан Влад III Дракула не е измислил набиването на кол. Това е жестоко азиатско наказание, използвано широко в османския двор. При него добре смазан дълъг кол се вкарвал в ануса на човека. Специално обучени палачи можели да направят така, че шишът да излезе под ключицата без да засегне сериозно жизненоважни органи. След това колът с нанизания човек бил изправял вертикално и забиван в земята. Ако изпълнението било професионално, нещастникът можел да се мъчи дори дни.

Освен наказание за жертвата, набиването на кол е оказвало силно психологическо влияние на околните, както в Античността разпъването на кръст. Гърчещите се в агония хора и кълвящите месото им лешояди можели да предизвикат смут в душата и на най-каления и храбър войник. Цепеш отлично е разбирал това и го използва във всичките си войни. На мястото на отстранените боляри Влад издига свои доверени хора. След това той вече може да се заеме и с външната политика.