Повечето пророчества говорят за обновяване и ново начало

Промяната е циклична и ние трябва да се адаптираме към новите реалности

В продължение на хиляди години човечеството е очаровано от идеята за предсказване на бъдещето, особено когато става въпрос за края на света. Древните цивилизации създават сложни календарни системи, които не само им помагат да следят времето, но също така се смята, че предсказват съдбата на света. Съществуват няколко известни древни календари, свързани с апокалиптични предсказания.

Маите

Един от най-известните древни календари, свързан с предсказанията за края на света, е календарът на маите. Тази сложна система, разработена от древната мезоамериканска цивилизация, включва няколко цикъла, най-дългият от които е Дългото броене. То обхваща период от приблизително 5125 години. Началото на настоящия цикъл е датирано от 11 август 3114 г. пр.н.е. Цикълът приключва на 21 декември 2012 г.

Мнозина тълкуват края на този цикъл като предсказание за края на света. Важно е обаче да се разбере, че самите маи не гледат на това събитие като на апокалиптично. За тях това е по-скоро началото на нов цикъл, както празнуваме началото на новата година.

Археологическите находки показват, че маите планират събития след 2012 г. Например надпис, открит в Тортугеро, Мексико, споменава дата, съответстваща на 21 октомври 4772 г. сл. Хр. — почти 3000 години по-късно от предполагаемия „край на света“.

Ацтеките

Не по-малко интригуващ е календарът на ацтеките, въплътен в прочутия Камък на слънцето – монолит с тегло 24 тона и диаметър 3,6 метра, открит през 1790 г. в Мексико Сити. Ацтеките разделят историята на света на пет епохи или „слънца“. Всяка ера завършва с катастрофа и прераждане. Сегашната, пета ера, според вярванията на ацтеките, трябва да завърши със земетресения. Ацтеките вярват, че живеят в последната, пета ера, която започва през 1011 г. сл. Хр. Те не посочват точна дата за края на света, но вярват, че това ще се случи, когато боговете решат, че човечеството вече не е достойно за съществуване.

Интересното е, че календарът на ацтеките, подобно на този на маите, е  цикличен. Състои се от 52-годишен цикъл, в края на който ацтеките провеждат церемония по Нов огън, страхувайки се, че може да настъпи краят на света, ако ритуалът не се извърши правилно.

Персите

Древната персийска религия на зороастризма, основана от пророка Заратустра вероятно през 7-6 век пр.н.е., също има своя собствена визия за края и обновлението на света. Той разделя световната история на четири периода от по 3000 години. Последният период е ерата на последната битка между доброто и злото. Завършването на 12 000-годишния цикъл не е краят, а обновяването на света.

Според зороастрийските текстове в края на последния 3000-годишен период ще има решителна битка между силите на доброто, водени от Ахура Мазда, и силите на злото, водени от Ангра Майню. След победата на доброто, светът ще бъде пречистен от поток от разтопен метал, безвреден за праведните, но разрушителен за грешниците.

Интересното е, че зороастрийският календар не дава точна дата за тези събития. Вместо това вярващите трябва да живеят праведно, за да ускорят окончателната победа на доброто.

Китайски

Китайската календарна система, една от най-старите в света, не предвижда конкретна дата за края му, но съдържа сложна система от цикли и поличби. Характеристики на китайския календар са: 60-годишен цикъл, състоящ се от комбинации от 12 земни клона и 10 небесни ствола; Всяка година е свързана с определено животно и елемент; Системата служи за прогнози и избор на благоприятни дати.

Въпреки че китайският календар не предсказва края на света, той се използва за предсказване на благоприятни и неблагоприятни периоди. Например, годините, свързани с елемента огън, традиционно се считат за потенциално опасни и могат да бъдат свързани с конфликти или природни бедствия.

Интересното е, че китайският календар все още се използва широко в Китай и други източноазиатски страни за определяне на датите на традиционните празници и избор на благоприятни дни за важни събития.

Египетски

Известна със своите монументални пирамиди и сложна митология, древната египетска цивилизация създава една от най-ранните и най-точни календарни системи в човешката история. Основни аспекти на египетския календар са: Годината се състой от 365 дни, разделени на 12 месеца от по 30 дни, плюс 5 допълнителни дни; Всеки месец е разделен на три декади от по 10 дни; Използване на концепцията за сотическия цикъл, базиран на хелиакалния изгрев на звездата Сириус.

Египтяните нямат конкретно предсказание за края на света, но техните представи за времето са тясно свързани с концепцията за вечността и цикличното обновление. Те вярват в цикъла на смъртта и прераждането, символизирано от годишното наводнение на Нил и ежедневното пътуване на слънцето през небето и подземния свят.

Сотичният цикъл, продължил 1460 години, е важен за египтяните, защото синхронизира техния календар с астрономическата година. Завършването на този цикъл се разглежда като време на голямо обновление, но не и като края на света.