Има избор за всеки - стари и компрометирани муцуни, нови и крайно неопитни лица, тук-там някой временно пребиваващ в България

На 13 декември в 13 часа започна извънредното заседание на Народното събрание, което гласува новото правителство. Поне не беше петък... Кирил Петков беше избран от Народното събрание за министър-председател на Република България. “За” кандидатурата му гласуваха 134 народни представители, “против” - 104 и въздържали се нямаше.

“Днес е важен ден да продължи промяната, промяната на мисленето, промяна на управлението. Трябва да работим заедно, ако искаме едно по-добро бъдеще за България”, каза Петков.

Работа, работа, работа - съвсем доскоро това беше фраза, която будеше подигравка сред доста хора, сега явно вече не е нелепа, нито срамна за новите избраници. Всъщност най-страшното не е кои са хората, влизащи в тази коалиция, нито кои и с какво са свързани някои от министрите в новия кабинет, дори не са и мините, които по подразбиране са заложени в тази конфигурация.

Най-страшното е, че повечето от тези хора хал хабер си нямат какво (ще) правят там.

След повече от половин година мъки, продуктът е налице. И сякаш, за да компенсира дългите месеци на очакване, крайният резултат е пищен, мащабен, шарен, но най-вече демонстриран с възторг - съобразен с наближаващите празници. Има избор за всеки - стари и компрометирани муцуни, нови и крайно неопитни лица, тук-там някой временно пребиваващ в България, някое лице, което от сцената директно скача в НС. Безспорно виждаме и широк размах - хубави постове за всяка партия, по някое и друго министерство, вицепремиери. Подаръци ще има за всички от сърце, за Новата година да тропнем ний хорце. Даже и министър, който често се напушва ще си имаме.

По Коледа се случват и чудеса - няма как да не споменем, и то съвсем неиронично, с възхита, че след дълги месеци на терзания, взаимни обвинения, подмятания, сърдене и драми, най-накрая БСП и ДБ се сгушиха под крилото на ПП. Не е ли трогателно?

Самите думи на Кирил Петков също бяха умилителни - по-възрастните с право споделят, че са се върнали с тридесет и няколко години назад, когато с подобен ентусиазъм от трибуната на Народното събрание ни уведомяваха за плановете през следващите петилетка. Със същия възторг и размах Петков ни обеща едно по-добро бъдеще, ниски цени в сферата на енергетиката, диверсификация, преборване с COVID кризата (в ентусиазма си обърка броя на ваксинираните хора в света с това колко са получили първа доза, но след като опозицията да реагира бурно, се коригира), сгреши и един от градовете, обсъждайки като приоритет пътя Ботевград - Враца - Шумен, вместо Ботевград - Враца - Видин, чухме какво ще е мотото на коалицията, разбрахме и за първата му заповед като министър-председател. Не по-малко умилително прозвучаха обещанията за контрол на националните финанси и еврофондовете, а „Основната цел на МВР е да няма нито един човек над закона“ накара да завидят и най-големите популисти. То не бяха растежи, иновации, инвестиции, магистрали... Момент, магистрали ли? Не беше ли поради тази причина Борисов непрекъснато подиграван? И още е...

Трибуната на Народното събрание преливаше от превъзбудени, млади, нахъсани комсомолци. Деница Симеонова от ПП, с усмивка и необясним патос, ни обясни: „Вече два месеца слушам лъжи и атаки по адрес на господин Кирил Петков - за мен просто Киро. Лъжите, демагогията, манипулацията, фалшивите новини са грозното лице на едно минало време, за което българските избиратели казаха „Стига“.

Малко преди нея Ицо Хазарта, в много съмнителна кондиция и с пресъхнала уста, рецитираше хвалебствени слова за „просто Киро“, някак си успявайки да вмъкне, че е бил заплашен, че ще загуби най-ценното, което има, ако продължи да подкрепя Асен Василев и Кирил Петков. Не знам дали г-н Петров (Хазарта) осъзна какво ни сподели от тази най-висока трибуна, но ако това е така, защо не е сведено до знанието на компетентните органи, а с неадекватна усмивка и апломб ни се съобщава от трибуната на НС? Скъпи сънародници, другари и другарки, пожелаваме ви весели празници! И наздраве!