Въпреки цензурата, социалните мрежи и свободните медии се напълниха със свидетелства и видеозаписи, документиращи изборни нарушения

Най-голямата опасност при машинното гласуване не произтича от външни хакери, а от вътрешните хора, които имат пряк достъп до машините

Америка навлиза в дълбока политическа и морална криза. Ерозирано е доверието в американската демокрация и нейните фундаменти – свободата на словото и правото да избираш управниците в честни и демократични избори. Събитията около проведените на 3 ноември т.г. президентски избори се превърнаха в калейдоскопична мозайка от гьобелсова цензура в медии и социални мрежи, ограничаване на плурализма в демократичната дискусия и изборни измами, подобаващи повече на някоя бананова република, отколкото на велика нация, която има амбицията да служи за пример.

През 1990 г. представители на Националния демократически институт и на Международния републикански институт ни обучаваха като студентски активисти как да наблюдаваме избори. Типологията на изборните измами, която тогава ни илюстрираха с примери от Третия свят, сега се случи в Джорджия, Мичиган, Пенсилвания, Аризона, Невада, Уисконсин - щатите, от които зависеше избора на 46-я президент на САЩ.

Гласуване на „мъртви души“, гласуване по повече от един път, без удостоверяване на самоличността и правоспособността на избирателя, изгонване на изборните наблюдатели по време на преброяването на гласовете. Ако отворите който и да е наръчник за честни избори - на ОССЕ, на Съвета на Европа или дори на същия Национален демократически институт - ще прочетете, че осигуряването на реален достъп на изборните наблюдатели и възможност да следят преброяването, е базисен стандарт за оценка на честността на вота.

Ако не са осигурени, по правило изборите се обявяват за дискредитирани. Навсякъде в спорните щати изборните наблюдатели са били изолирани от възможност реално да следят действията на изборните чиновници. Поставяни са зад прегради, на разстояние от 30 до 50 и повече метри от местата, където става преброяването, а някъде направо са били накарани да напуснат избирателните секции. Има и достатъчно съмнения и данни за компрометиране на машинното гласуване и преброяване в тези и други щати. Въпреки цензурата, социалните мрежи и свободните медии се напълниха със свидетелства и видеозаписи, документиращи такива нарушения. Стотици свидетели подписаха клетвени декларации, в които под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелство, сочат не само тези нарушения, а и редица други. Сред тях, например е приемането на бюлетини от пощата, постъпили след законния срок и без извършена идентификация на гласоподавателите. В Джорджия пък, има данни, че броят на умрели и неживеещи в щата, т. е. нямащи право да гласуват, но „гласували“ по пощата надхвърля тънката разлика между кандидатите.

Същото е в Невада. И въпреки това властите се съпротивляват да направят проверка на подписите, от която ще стане ясно дали всички бюлетини по пощата наистина са подадени законно. Едва преди няколко дни, след като мина вота в Избирателната колегия, а и след масиран обществен натиск, беше разпоредена ограничена проверка, при това забележете - отново без наблюдатели. Злоупотребата с гласуването по пощата дойде от това, че властите изпратиха бюлетини до всички в избирателните списъци, а не само до тези, които изрично са поискали да гласуват така. Много бюлетини на хора, които никога не гласуват, бяха събрани и пращани от тяхно име от демократите. Затова е и съпротивата срещу проверка на подписите.

В изборната нощ по едно и също време спря броенето в спорните щати, а после внезапно машините бяха „инжектирани“ с масиви от гласове само за Байдън, което е статистически абсурд. Криминалистичен одит на част от машините за гласуване в окръг Антрим, Мичиган, където в нощта на изборите беше хванато прехвърляне на 6000 гласа от Тръмп за Байдън, показа, че не става дума за „човешка грешка“, а за вградена софтуерна възможност за манипулации. Властите не позволиха одит на всички машини. Исканията на щатския сенат в Аризона за одитиране също бяха саботирани от щатската изборна комисия. Ако всичко е наред, защо е тази съпротива? Съмненията хвърлят тежка сянка върху изборите. Всъщност тези потенциални рискове бяха посочени още през 2005 г. от авторитетния Център за изборна реформа на бившия президент от Демократическата партия Джими Картър и държавният секретар при Буш-баща Джеймс Бейкър. В своя доклад „За повишаване на доверието в изборния процес“ те изрично изтъкват големите опасности от занижения контрол при гласуването по пощата и от възможностите за манипулиране на машините за гласуване и преброяване.

Прочее, заради родните ни полемики, е добре да се припомни един ключов пасаж от доклада „Картър-Бейкър“: „Най-голямата опасност при машинното гласуване не произтича от външни хакери, а от вътрешните хора, които имат пряк достъп до машините. Софтуерът може да бъде манипулиран при инсталирането му в отделните машини. Няма нито една причина да се има повече доверие на вътрешните хора в софтуерната индустрия, свързана с изборите, отколкото на вътрешните хора в хазартната индустрия, където софистицирани софтуерни измами се правят от вътрешните хора, поддържащи машините, независимо от превантивните мерки.“

Големият проблем обаче е абдикацията на съдебната власт. На всички нива чак до Върховния съд на САЩ, съдилищата просто отказаха да се произнесат по същество без дори да разгледат представените доказателства. Без никакви мотиви, а някъде с доста острастени политически декларации на съдията. Тази абдикация на съда от неговата конституционна функция - да решава спорове и да отсъжда по жалби за незаконосъобразни действия на властта - отваря дълбока рана и конфликт в политическото тяло на Америка. Половината от американските гласоподаватели - близо 75 милиона - гласуваха за президента Тръмп, а след това не получиха легитимен и институционален отговор на своите съмнения, свидетелства и доказателства за изборни измами. Неслучайно повече от 90 на сто от тях декларират в актуалните социологически сондажи, че смятат изборите за фалшифицирани.

Цялата тази адска машина от медийна цензура, подмяна на вота и блокаж на правосъдието не е случайност. Става дума за желязна координация, извършена от дълбоката държава с цел отстраняването на Доналд Тръмп от властта и реставрация на глобализма. Това, което те не предвидиха обаче, е че нито Тръмп, нито доста консолидираната около неговата политика електорална база, ще се примирят и ще признаят загуба.

Конституционната процедура ще навлезе в необратима фаза на 6 януари, когато на съвместно заседание на двете камари на Конгреса ще бъдат сертифицирани гласовете на електорите, депозирани на 14.12.2020 г. Възможностите за оспорване на законността на техния вот е силно ограничена и едва ли ще даде резултат, защото вероятността дотогава да има съдебни решения е нищожна. Но гневът на хората ще остави Тръмп на политическата арена. Този гняв ще делегитимира Байдън в очите на половин Америка. Дълбоката държава отвърна на удара. Но следва завръщането на джедаите.