Ако службите определят един политик като опасност за националната сигурност, те са с развързани ръце да използват всички мръсни трикове срещу него

Откакто Доналд Тръмп слезе от ескалатора в „Тръмп Тауър“ в Манхатън преди вече близо десетилетие, срещу него дълбоката държава води неуморна и многоходова война. Милост няма, впрегнати са всички ресурси, говорители и влияние, за да бъде спрян Доналд Тръмп. Войната между тях имаше до момента два основни рунда, като през ноември ще бъде третият.

Първата голяма битка се разрази при изборите през 2016 г., когато Доналд Тръмп изненада дълбоката държава и победи тяхното „златно момиче“ Хилъри Клинтън. През 2020 г. дълбоката държава инкасира точка, след като Джо Байдън победи Тръмп и го измести от Белия дом. Сега сме в навечерието на третият решаващ сблъсък, който ще определи победителя в тази голяма и сложна война, която се разиграва на най-дълбочинните нива в Америка. Срещу Тръмп този път е пусната Камала Харис, която има нелеката задача да задържи дълбоката държава на власт.

Понеже многократно става дума за „дълбока държава“, следва да опитаме, макар и съвсем схематично, да отговорим на въпроса какво е това „дълбока държава“ и кой стои зад нея. В едно изречение „дълбоката държава“ е онзи набор от разузнавателни служби, едър капитал (често създаден или най-малкото силно облагодетелстван от службите) и нефронтово политическо влияние. Под последното се разбират онези хора, които без да са в окото на медийното внимание, са достатъчно добре имплантирани в тъканта на политическия организъм, че разполагат с инструментите да влияят и модулират обществения дебат зад кусилите. За да се разбера могъществото на дълбоката държава е важно да се повдигне завесата над разузнавателните служби, без които дълбока държава е невъзможно да се постигне.

Първото и най-важно уточнение, за онези, които не са сериозно изкушени от американска история е, че всъщност разузнаването в щатите не е институция, която съществува от зората на американската държава. Напротив, разузнавателните служби са сравнително съвременен феномен, който стартира в днешния си формат едва след края на Втората световна война. Преди това в Америка не е имало постоянно действащо разузнаване – то се е създавало ад хок според конкретната нужда на Белия дом. Разузнавателна временна служба американските власти създават в условия на война, защото се счита, с право, че разузнаването е нужно основно тогава. След края на Втората световна война обаче, създаденото ад хок разузнаване започва да убеждава Труман, че е необходимо да се оформи постоянно действаща служба.

Целта е да се отговори на качествено новите геополитически реалности след войната – Америка е най-мощната държава, която единствена към онзи момент разполага с ядрен боен арсенал, отделно Съветския съюз оформя свой блок на влияние и контрол на изток от Берлин, с което е ясно, че се създават условия за усложнена обстановка. Труман се съгласява и така се появява познатото днес Централно разузнавателно управление (ЦРУ).

Години по-късно Труман ще си посипе главата с пепел и ще поиска ЦРУ да бъде закрито. Но вече е късно. Веднъж създадена, службата започва да трупа огромно влияние в най-висшия ешалон на американската политика. С времето службите се увеличават и набъбват значително, паралелно с това растат и бюджетите за разузнаване. За да се стигне до легендарната сенатска комисия, оглавявана от сенатор Франк Чърч, която в средата на 70-те години разкрива гигантската злоупотреба с власт, която в продължение на две десетилетия службите са осъществявали. След комисията „Чърч“ значително се увеличава публичния натиск над службите, включително започват да се изграждат механизми за контрол на същите.

Тази битка – между онези гласове, които искат надзор над службите и максимален демократичен контрол върху тях от една страна и самите служби и техните храненици, които все търсят как да увеличат влиянието си – е гигантска и върви от десетилетия. За съжаление след атентатите от 11-ти септември разумните гласове за ограничаване на влиянието на службите бяха заглушени, а американското разузнаване влезе във фаза на почти безгранично влияние. 

Наличието на огромни разузнавателни центрове, които често имат и разнопосочни интереси, но са винаги единни в пазене на собствените си кожи, оформи цяла политическа каста, която се командва и моделира от дълбочинни и силно прикрити фактори. Службите си мълчат и работят на тихия фронт, вербувайки обаче бизнеси, медии, журналисти, политици и други фактори на влияние, които действат мрежово и в синхрон. Извинението винаги е „национална сигурност“, но това често е витиевато понятие, особено с оглед на факта, че ако службите определят един политик като опасност за националната сигурност, те биват с развързани ръце да използват всички мръсни трикове срещу него. Разбира се, това не се случва явно (поне не винаги), но е достатъчно релефно, за да се забележи от по-набито око. Например прави впечатление как мейнстрийм медиите и определени журналисти биват „активирани“ да бълват срещу Тръмп по един особено идентичен начин. Би било наивност да смятаме, че това се дължи само на едното им личностно нехаресване на Тръмп. Тук става дума за друго – очевидно общ команден център насочва атаките. 

Причината дълбоката държава да воюва така ожесточено срещу Тръмп е проста – той е външен на тяхната зона на влияние. Нито бизнесът му е изграден с техни протекции, нито имат с какво да го държат, нито имат какъвто и да е било левъридж срещу него. При президентстване на Тръмп дълбоката държава с нейните разузнавателни, медийни и икономически кръгове ще е като една от многото билярдни топки на масата, но няма да държи щеката. С други думи, на този оял се във власт и влияние център ще му се налага да търси подстъпи към властта на равни основания с всички други пъстри групи по влияние в американското общество. За тях това е недопустимо. Не може до вчера ти да си създавал президенти (например Барак Обама) и да си разжалвал свой бивши креатури (например Джо Байдън) и днес да останеш извън процеса на вземане на решения. Никога няма да го допуснат и затова битката ще е буквално на живот и смърт.

При първия сблъсък на дълбоката държава с Тръмп те сякаш го подцениха и затова той спечели над Хилъри Клинтън. При втората им среща дълбоката държава си извлече поуките и направиха всичко по силите си да победят Тръмп. Ковид им дойде бонус, макар да има гласове, които твърдят, че това събитие не е съвсем случайно, но нека не слагаме станиолените шапки непременно. При всички положения дълбоката държава си мислеше, че с победата си над Тръмп преди 4 години, това е неговия край. Очевидно обаче не познават добре човека. Днес сме на прага на съдбовни избори, които ще решат съдбата не само на Америка, но и в голяма степен на света. Американското общество винаги досега в такива критични моменти е проявявало мъдрост. Уверен съм, че и сега така ще стане.