Изборът на Хавиер Милей е знак, че промяната е близо

Една известна “народна мъдрост” в Аржентина гласи “човек, който се развива, се ражда два пъти”. Ако я перифразираме и наложим върху цяла нация, можем да кажем, че държава, която се развива, се основава два пъти. И е дълбоко вярно, както за отделния индивид, така и за колективния държавен и обществен организъм. Тези дни Аржентина се основа наново, тъй като показа желание за развитие, на което е способно само едно зряло и мъдро общество. Изборът на Хавиер Милей начело на аржентинската държава е едно любопитно ново начало за голямата южноамериканска държава. Ново начало, което има как да резонира по цял свят. 

Ще си каже човек защо следва да се занимаваме с Аржентина тук у нас? В крайна сметка сме на другия край на планетата. Но в днешния свят, разстоянието е почти виртуално. А всичко, което се случва във важните държави по света, е важно за целия свят. Нека не се заблуждаваме - Аржентина е точно това - важна и солидна държава. Световна държава, както би могло да се каже. Случващото се там, особено на политическо ниво, не е без значение за световната политика. Напротив, дава очертания, ракурси, импулси, които могат да се наложат върху и нашите географски ширини. 

Първо, няколко важни неща за Аржентина. Страната е осмата по големина на планетата, член на Г20. Отделно в началото на миналия век Аржентина е сред най-богатите държави на света. Буенос Айрес е световен мегаполис, в метрополията му живеят над 15 милиона души. Тангото, храната, виното, историята и въобще цялата атмосфера на тази ключова държава я правят сред най-важните на планетата.

Аржентинците са особени хора, из Южна Америка ги наричат “аристократите”. И испанският им е по-различен, и излъчването им е друго. Като кажеш там, че Аржентина е в Латинска Америка и се обиждат. Като се разходиш из страната и разбираш защо - Буенос Айрес не е нито Каракас, нито Лима, нито Богота. Имат самочувствие и като опознаеш страната разбираш, че има защо. Отделно, от демографска и икономическа гледна точка мнозина определят Аржентина като един от потенциалните гиганти на бъдещето. 

Второ, проблемът на Аржентина е обаче, че колкото и да е различна от съседите си в Южна Америка, тя все пак не е имунизирана от проблемите на тази част на света. Ерата на Хуан Перон, Мръсната война, управлението на военната хунта от края на 70-те и началото на 80-те, последвалите икономически провали и въобще политическите сътресения през цялата втора половина на миналия век, общо-взето плавно, но сигурно завличат Аржентина извън полагащото й се място на един от глобалните лидери. Популизмът и грешните решения на Перон дават началото на тази тъжна спирала от провали, от които страната не може да се измъкне вече твърде много десетилетия. 

В последните години се появи една токсична амалгама от управленска немощ, материализирана от сложни и плаващи мнозинства, доминирани от перонисти и уж-десни. Казвам “уж-десни”, защото да си сложиш брошка на десния ревер, не те прави десен. Страната потъна в глупава левашка политика на забрани за експорт, на национализации, на увеличаващ се държавен сектор. Толкова бюрокрация, която може да се види из Буенос Айрес, не може да се види на много места по света. Отделно Централната банка се оказа дълбоко неспособна да се справи със ситуацията, което изпрати аржентинското песо на дъното, а хиперинфлацията е такава, че цените се налага да се променят ежедневно. 

Наложете този упадък и плавно превръщане на Аржентина от важна държава в ирелевантна такава с аристократичността на аржентинците, за която вече стана дума. За тях положението в страната е унизително. От флагман на световната икономика до просител на Международния валутен фонд, който е неспособен да си покрива валутните заеми. Унижението на един горд народ е сред основните двигатели за радикална политическа промяна. Така на сцената дойде Хавиер Милей. 

Поради слабостта ми към аржентинската политика и въобще към Аржентина следя Милей отдавна. Любопитен персонаж, чорлава прическа, активно поведение, категорично и остро говорене правят Милей запомнящ се фактор. Най-интересното е, че естаблишмънтът в Аржентина, ояден от собствената си корупция и управленска импотентност, напълно проспа възходът на Милей. От коментатор и анализатор, буквално за месеци Милей се превърна в алтернатива на статуквото. Възходът му беше толкова изненадващ за местната плутокрация, че тяхната реакция може да се сравни само с шока, който изпитаха демократите, когато Тръмп ги извади от Белия дом. 

Каква политика предлага Милей? Ярка и категорична, даже може от тук да ни изглежда скандална, но ми се струва, че голяма част от предложенията му са категорично необходими, за да се промени Аржентина към по-добро. Например, закриване на Централната банка, премахване на аржентинското песо и приемането на долара. Скъсване на отношенията с аморфния БРИКС, защото по думите на Милей бъдещето на Аржентина е като партньор на САЩ. Премахване на редица министерства, сред които и тези на здравеопазването и образованието. Шокова терапия par excellence. Колкото и радикална да ни изглежда, това са все политика, която има заряда от отключи икономическия потенциал на страната. 

Можем да кажем едно - редица от важните държави започват да завиват към здравия разум. Екстремността на предложенията за промяна са в пряка корелация с крайността, в която ляволибералните елити са тласнали съответната държава. След Милей в Аржентина и Мелони в Италия, трябва да се следи внимателно какво ще се случи в Канада, където очаквам екстремният либерал Трюдо да бъде изпратен в миманса от Пиер Поалиевр. Разбира се, най-важните политически промени ще дойдат, ако Доналд Тръмп успее да си върне Белия дом. Което с всеки изминал ден изглежда все по-вероятно. 

Тази вълна от умни умерени и консервативни политици ще стават все по-важна. Стартът на консервативния ренесанс бе даден от първия мандат на Тръмп. При негов втори мандат, особено при възможността той да има съюзници сред редица важни държави по света, ще е крах за ляво-либералното политическо статукво. Това ще е един про-демократичен и ценностен отпор на крайностите, в които ляво-либералите тласната света. Но това ще е и промяна, която ще изтласка още повече в периферията авторитарни и провалени държави като Русия, да речем. Въобще, предстоят още по-интересни политически времена. Изборът на Милей е знак, че промяната е близо. И ще бъде на много места, не само на другия край на планетата. 

Защо не и тук?