Премахването на книжните пари би дало на Държавата гигантска власт над отделния индивид

Обществото е неизмеримо по-сложен организъм, дори от най-сложния хардуер и софтуер

През XVIII век една от иконите на класическия либерализъм и основател на интелектуалното течение на утилитаризма, Джереми Бентам, формулира концепцията за идеалния затвор, наречена “паноптикум“. Изграден в цилиндрична форма, с кула в средата, от която надзирателят има визуален контрол върху всяка килия, без обаче затворниците да го виждат, с което им се създава усещането, че са под постоянен контрол.

Още в края на 2019 г., опитвайки се да надникна, в следващата 2020 г., в статията „Бурните двадесет“ и грохотът на бъдещето“ („Труд“), предупредих, че една от потенциалните опасности за бъдещето на Свободния свят е безкритичното разпространяване на „китайския опит“ за превръщане на обществото в „дигитален концлагер“ чрез системата за социален рейтинг. Тази система, казано в резюме, е инструмент на Държавата за ежесекундно следене на индивидуалното поведение и за активно социално инженерство, чрез което се моделира и направлява не само поведението, но и мисленето на населението. Заедно с това, то е и инструмент за санкциониране на несъгласните и нарушителите - с лишаване от право на придвижване, на собственост, на достъп до образование или кредитиране.

Да оставим обаче Китай. Представете си, че при нас, в Свободния свят, Държавата приеме регулации, според които вече няма да имате индивидуален ключ от жилището си, а то ще се отваря централно с дигитална технология, контролирана от специализирана държавна институция. Искаш да влезеш или да заключиш след излизане - достатъчно е само да въведеш заявка в специално безплатно приложение на смартфона и невидимата дигитална ръка на Държавата го прави вместо теб. Защото било по-удобно, по-модерно, спестявали се време и средства за изработване на индивидуални ключове и чипове за бравите.

Усмихнати IT-та ще ви обясняват, че така щяло да е по-сигурно, защото крадци нямало да влизат с подправени или откраднати ключове. А пък борци за социална справедливост ще ви уверяват, че това щяло да е по-инклузивно за онези уязвими хора, които сега поради недъг или немощ не могат лесно да си отключват жилището сами. Въоръжени с подобни аргументи, със сигурност ще има много хора, които ще възприемат ентусиазирано тази новост. Ще спорят разпалено в социалните мрежи с онези, които възразяват срещу нея. Ще обясняват дълбокомислено колко е удобно всичко това и как е време да влезем най-сетне в 21-ви век. А сега си представете, че докато се радвате на тази безплатна придобивка, която Държавата щедро ви е дала, на власт идва партия, която решава, че щом вече е внедрена тази държавна дигитална технология, защо да не се използва нейният пълен потенциал. Примерно, решава Държавата, че трябва да стимулира населението да се движи повече на чист въздух и затова въвежда правило, че когато излезеш през уикенда, няма да ти се отключи в следващите осем часа. Или пък, за да се реши историческият проблем на КАТ с връчването и събирането на глобите, се забранява отключване на дома и излизане, докато не си платиш глобата онлайн. И всякакви подобни. От собственик или наемател на жилище, който има съответната свобода да го ползва, да влиза и да излиза, както и когато поиска, се превръщате в питомник, контролиран от Държавата. Защото вече нямате самостоятелен контрол върху това, което притежавате или ползвате.

А сега си представете същото, но с парите. Вместо да разполагате с книжни пари, които, ако искате да държите в банка, ако искате да теглите, да носите със себе си в брой, или пък да ги събирате у дома в сейф, под възглавницата или в буркан, защото искате да имате непрекъснат и безпрепятствен достъп до тях, Държавата ви казва - вече няма да има пари в брой, а само дигитална сметка, контролирана от централната банка. Това се нарича „цифрова валута на централната банка“ (ЦВЦБ). Не я бъркайте с дигиталните валути от типа на биткойн, които са напълно децентрализирани и независими от Държавата.

Това е националната валута, т. нар. фиатни пари, издавани и контролирани от централната банка, но вече само в цифров вид, без книжни пари. Какъв е проблемът ли? Същият като при хипотетичния пример със заключването на жилищата - нарича се социален контрол. Вече няма да имате самостоятелен контрол върху парите си. Не слушайте IT-тата, които ще ви говорят за блокчейни и колко е сигурно и удобно. Добре е да се знае, че проблематиката на държавността, социалното управление и функционирането на обществото далеч надхвърлят компетентността на този тип технически специалисти. Обществото е неизмеримо по-сложен организъм, дори от най-сложния хардуер и софтуер. Да се смята, че само с IT-знания и иновации може да се управлява държава и общество, е все едно да мислите, че може да се създава софтуер от овчи тор и борови шишарки.

Истината е, че премахването на книжните пари би дало на Държавата гигантска власт над отделния индивид - проследяване на всяко разплащане, пълен контрол върху начина, по който ползвате парите си. Каквито и технически гаранции да се предлагат за личната неприкосновеност, няма никакви политически гаранции, че Свободата и личното пространство на хората няма да бъдат постепенно ерозирани. Реалният пример е Китай, който неслучайно, бидейки авторитарна държава, е флагман във въвеждането на ЦВЦБ. Там е програмирано, че на цифровите пари може да се задава определена трайност.

Държавата ви казва - този месец 1 000 лева от парите, които получавате, ще имат срок на съществуване от 15 дни. След това въпросните 1 000 лева ще се нулират, ако не сте ги похарчили. Това се прави с цел насърчаване на потреблението. Ама, искали сте да спестявате, за да ходите догодина на екзотична ваканция - Държавата не дава, трябва да ги изхарчите сега. И така, докъдето ви стига фантазията. Контролирайки парите ви, Държавата може да ви командва и дори просто да ви занули злонамерено или погрешка. Особено в общества, в които Свободата и правата на човека не са на особена почит, ЦВЦБ със сигурност ще се превърне в инструмент за репресии.

Статистиката сочи, че към днешна дата 11 държави вече са въвели цифрова национална валута. Сред тях (неслучайно!) са само държави от Третия свят, като Нигерия, Ямайка, Индия, Бахамите, или пък са авторитарни - Китай. Казвам „неслучайно“, защото подобни социални експерименти се прокарват лесно в социо-културен контекст, в който Свободата не е висша ценност. В Европейската централна банка, централната банка на Великобритания и Федералния резерв на САЩ също работят по темата. Но и все повече се поражда обществен и политически натиск за запазването на книжните пари.

Въпросът е изцяло политически и конституционен, защото замяната на книжните пари трябва да се реши със закон, приет от националния парламент. Наскоро американският сенатор от Републиканската партия Тед Круз внесе законопроект, който забранява на Федералната резервна система да отменя книжния долар. В мотивите се изтъква, че подобна крачка ще превърне всеки гражданин в контролирано от Държавата същество и ще ограничи индивидуалната свобода и бизнеса. Засега обществено-политическите възражения охлаждат и дигиталния ентусиазъм на централните банкери в Европа. Целият въпрос е докога.