Прелест от Париж

В Холивуд е пълно с изкуствени лица

Влюбена съм в естетиката на 30-те и 40-те години на миналия век - тогава дрехите са имали структура и са излъчвали класа

Не се занимавам със социални мрежи

В Англия има качествена китайска, японска и индийска кухня. Във Франция разбират само от френска

кухня

Разкошната френска актриса Ева Грийн успя да съблазни и англоезичната публика с качествените си изпълнения във филми като „Небесно царство”, „Град на греха 2” и „Казино роял”.

В последно време Грийн се отличи с роля в трилъра „Еуфория”, където си партнираше с друга топ мацка от екрана - Алисия Викандер. Наскоро българските зрители я гледаха и в игралната версия на детското филмче „Дъмбо” и фентъзито „Домът на Мис Перигрин за чудати деца”.

[modula id="3228360"]

- Ева, Вие сте родена в Париж, но работите по целия свят и се снимате във филми на различни езици. Кое е Вашето любимо място?

- Родена съм в Париж и винаги ще имам специално място в сърцето си за френската столица. Париж е красив град, но в последно време чувствам Лондон като свой дом. Харесва ми различното усещане. Обичам да тичам из парковете, а и храната изобщо не е толкова лоша, колкото я описват и колкото е била някога. В Англия има качествена китайска, японска и индийска кухня. Във Франция разбират само от френска кухня.

- Вие сте известна с по-различните си вкусове и културни предпочитания. Имате ли предпочитан период?

- Влюбена съм в естетиката на 30-те и 40-те години на миналия век - тогава дрехите са имали структура и са излъчвали класа. Гардеробите тогава са били като съкровищница. Затова винаги съм страшно щастлива когато получа възможност да участвам в костюмна продукция с пресъздаване на отминала епоха. Така бягам от модерното време, което може да бъде твърде скучно.

- Май не сте очарована от естетиката на модерната епоха?

- Така е. В много отношения живея в миналото. Почти не ползвам компютри и телефони и изобщо не се занимавам със социални мрежи. Не искам да завися от технологиите. Със сигурност не и в степента, в която много хора са се превърнали в зависими от своите устройства и не се чувстват като пълноценни човешки същества без тях.

- А какво е киното за Вас?

- Киното е моята терапия. Актьорската игра е като сеанс при психоаналитик. Когато съм на сцена или играя във филм изразявам себе си в най-пълна степен. Усещам как кръвта изпълва вените ми. Дори и когато не работя в театъра, киното или телевизията, аз си живея в мой собствен свят, който населявам с персонажи от въображението си.

- Какви персонажи Ви привличат?

- Обичам образи, които имат силна фасада и крият тайни зад нея. Персонажи с процепи и пролуки като в „Град на греха 2”. Там изиграх Ава - вариация на архетипния образ на фаталната жена, но показах и слабостите на персонажа, тайните и страховете на тази привидно силна дама. Целият филм е упражнение в жанра на noir киното. Кадрите са композирани така, че да напомнят на комиксови страници и да потопят публиката в изцяло нов свят на секс, смърт, поквара, обреченост, алкохолни изпарения и цигарен дим. Режисьорите Робърт Родригес и Франк Милър предлагат великолепна черно-бяла визия с контрастни светлосенки и отделни цветни петна тук и там. Черното е дълбоко, богато и всеобхватно. Светлината е в ролята на доминиран партньор с ярки бликове и процеждащи се през мрака лъчи. Любовта към жанра и към киното като цяло личи във всяка смела монтажна връзка, във всяко виртуозно движение на камерата. Флуидността на режисьорското око е балансирана от наситени близки планове, които стоят особено приятно и някак театрално в стерилната виртуална среда. Тук формата е съдържание и това е страшно възбуждащо и интригуващо.

- Колко важен е стилът на един филм за актриса като Вас?

- Стилът е невероятно ключов за едно филмово произведение. И историята. В „Град на греха” драматургичната структура преплита отделни сюжети и образи, вдъхновени от жанра на „черния филм”, достигнал своя апогей през 40-те години на миналия век. Тук се срещат образите на фаталната жена, девойката в беда, обречения елегантен губещ, бруталния и властен престъпник, мъжа с тъмно минало, тормозен от вътрешните си демони.

- Какво мислите за Холивуд?

- Холивуд е противоречиво място. Тук са правени легендарни филми, но днес е твърде изкуствено и стерилно. Буквално е пълно с изкуствени лица. Има нездрава фиксация по подмладяването. Има мания по известността. Страшно много хора желаят да бъдат прочути в нашето съвремие - певци, артисти, шоумени. Когато си много чувствителен като мен е важно да си силен. Не трябва да обръщаш внимание на хората, които те мразят. Успехът е много деликатно и измамно явление. Зависиш изцяло от желанията на другите и е много трудно да се чувстваш спокойно.

- Вие сте от малкото големи звезди, които нямат никакъв проблем с толите сцени. Защо?

- Не мисля, че голите женски гърди са големият проблем на нашето общество. Сексуалните сцени мотат да са начин на изразяване, носят многопластови послания. Малко се прекалява с цензурата на голи тела в киното. Това не ми харесва.

- Жертва ли сте на стереотипи и предразсъдъци за европейски актриси?

- Със сигурност е мит, че всички французойки са освободени, изискани и секси. Но европейското усещане за кино е по-различно. Аз обичам рисковете. Когато хората ми кажат, че съм красива направо ми иде да се гръмна. Като актриса за мен е важно да гледат образите, които изграждам, а не начина, по който изглеждам. Иначе все едно съм модел. И ми е трудно да се гледам на екрана. Върша си работата и продължавам напред. Иска ми се да мога да се наблюдавам като зрител, това може би ще ми помогне да се развия като актриса. Но не съм достатъчно смела. Много е трудно да се гледам как играя - сякаш наблюдавам един напълно различен човек.

- Коя от последните Ви роли Ви беше най-интересна?

- „Eуфория” беше прекрасно предизвикателство. Действието се развива в близко бъдеще и се фокусира върху две отчуждени и различни по характер сестри - екстровертната фотографка Инес (Викандер) и интровертната Емили, която играя аз. Двете предприемат пътуване до „най-красивото място на този свят” - имение в горите на европейска провинция, където Инес научава ужасяващата истина, че сестра є умира и иска сама да избере края си. Ужасена, Инес се бори да разбере мотивите на сестра си, докато двете се изправят срещу проблемите от миналото и по-важното, срещу тяхното бъдещ. Страшно интересна история и естетика.