Не бих могъл да си представя как в днешно време, при наличието на  днешните технологии, включително военни, като имаме предвид каква държава е Украйна – с повече от 600 000 кв. метра територии, с почти 45-милионно население, не мога да си представя как би могло да се проведе блицкриг в нея. Това каза за БНР Евгени Кръстев, политолог и журналист с експертиза в областта на международната сигурност.

„Преди началото на войната на западната граница на Украйна и в Беларус имаше разположени около 190 000 души руски войски. На пръв поглед говорим за почти 200-хилядна армия, но тя е крайно недостатъчна за подобен тип военна инициатива в държава с параметрите на Украйна. На Путин и неговото най-близко обкръжение задължително му е необходимо да представи тази военна инвазия в Украйна като вид победа. Това е нещото, което се търси в момента като вариант от експертите или стратезите в Кремъл, в руското външно министерство, в министерството на отбраната“, коментира Кръстев.

„Месец след началото на тази руска инвазия в Украйна може да се каже, че тя не се развива според първоначалните планове на Кремъл. Най-реално е Украйна да получи системи за противовъздушна отбрана C-300, които могат да бъдат от страни в Източна Европа, които разполагат с такава система“, каза Кръстев.

„Това, което със сигурност няма да се случи, беше потвърдено и вчера от канцлера на Германия, че НАТО няма директно да участва в осигуряването на зона, забранена за полети над Украйна.“

За да имаме мироопазваща мисия в Украйна, тя може да бъде изпълнена от НАТО, но трябва да бъде осигурена чрез резолюция на ООН, а постоянните членки там имат право на вето – Русия е такава страна членка, поясни Кръстев.

„Полша отсега създава комуникационна инфраструктура по отношение на процесите с Украйна след приключването на войната. Има потенциал тази позиция, която имаме до момента, да претърпи някакво развитие“, допълни Кръстев.