Чака ни агресивна кампания заради разделенията в политическите партии. Според социолога Евелина Славкова тя ще бъде агресивна може би дори не толкова между партиите, колкото вътре в тях. ГЕРБ най-вероятно ще запази първата си позиция. Голяма част от електората на ДПС ще припознае Доган като свой лидер, но трябва да се има предвид, че има едно поколение от млади хора, които в крайна сметка са социализирани с присъствието на Пеевски, тоест те възприемат, че той е ДПС. Ще бъде много трудно да се отсее колко той ще успее да отцепи от ДПС и да привлече към себе си. Всеки ще намери стандартно своя враг, срещу когото ще се позиционира и ще говори политически.

- Г-жо Славкова, очертават се едни по-различни избори. Борбата е не само между партиите и в самите тях. От най-стабилната партии през последните над 30 години сега е трудно да се прогнозира какво става в ДПС. Какви са Вашите очаквания като развитие по тази най-актуална политическа тема?
- Това, че толкова пъти вече отидохме на избори всъщност показва не само в рамките на ДПС, но и на останалите политически партии, че е трудно да се издържи това напрежение на непрекъснати избори, което води и до пропукване в самите формации. Видяхме го и в ДПС, където причините са по-скоро от друго естество, видяхме го и в БСП, и в ПП-ДБ, които казват „ще се явим заедно, но може да ни бъде за последен път, ще мислим в какъв формат и как ще си редим листите“. При повечето политически партии, с които по един или друг начин сме свикнали в последните години, има някакви пропуквания, някакво напрежения, които са не толкова от елементарно естество и след една седмица вече няма да имат особено значение. По отношение на актуалната тема около ДПС, която в крайна сметка има и някакво развитие, ако можем да го наречем така, това което видяхме като решение в летните сараи и след събранието на ЦОБ, трябва да имаме предвид че има много детайли в самия устав на ДПС, които са специфични и човек, който няма опита с тази партия, четейки, може би не може да разбере и да влезе в детайли какво следва. В крайна сметка какво виждаме в този момент. Най-стабилната партия, както я определихте и смятам, че всеки би я определил, няма да се яви във вида, в който се е явявала през тези повече от 30 години, а ще имаме две форми на ДПС, от една страна Доган, от друга страна Пеевски. Вече сме свикнали по този начин, няколко партии се събират в коалиция и дават наименование, за да се регистрират в ЦИК. Не случайно казах, че има въпроси около устава, не съм запозната с действията, които предстоят, но със сигурност ще се стигне до съд, но пък сроковете са изключително кратки до 11 септември, когато ЦИК трябва да регистрира партиите, а до 24 септември и листите. Най-вероятни са два варианта за ДПС, доколкото все пак и хората възприемат Делян Пеевски  след толкова години като част от ДПС, че той ще бъде някаква фракция на ДПС. Това поставя много въпроси с каква тежест ще намерят място в 51-ото Народно събрание.

- Ще има ли две ДПС в следващия парламент?
- Дори това стои като въпрос и съответно, ако намерят и двете или само едното, това поставя различни хипотези какво ще се случва дори като съставяне на редовен кабинет и разговора за него.

- По-честно ли е партиите да казват ясно ще работим с този или онзи след изборите, отколкото вечния рефрен – зависи как ни подредят избирателите?
- Политическите партии в последните няколко години заради интензивността на изборния процес спряха да вдъхновяват, започнаха да говорят само и единствено през клишета, които много често не достигат до хората, а са съсредоточени напълно в електората. Всеки говори само на своя електорат, никой не търси как да го разшири. Дори на моменти политическите партии спират да говорят на перифериите си, на тези хора, които могат да излязат, могат и да не излязат, но те трябва да бъдат мобилизирани. Ниската избирателна активност също оказва огромно влияние кой да влезе в Народното събрание в контекста на брой гласове. Припомням юни 2024 година, когато „Величие“, основната изненада на изборите, успя да влезе в НС, именно заради ниската избирателна активност и прага за влизане беше много по-нисък. Политическите партии по никакъв няма да сменят тона си и начина на разговор. Може би, от това, което чух, някакъв щрих в изказване на Бойко Борисов, че трябва да бъдем малко по-консенсусни и партиите да започнат да говорят по между си – това ще бъде силно послание към българските гласоподаватели. 

- Следващите избори ще родят ли редовно правителство?
- Смятам, че е задължително да родят редовен кабинет, защото се задълбочава не само политическата криза, но и всички останали проблеми и се дистанцират хората още повече от изборния процес. Това оказва влияние и върху политическите партии, така че ще трябва да се намери някакъв консенсус. Но вижте, решение на политическата криза няма да дойде с редовен кабинет отново със срок на годност. Тоест - събират се политически формации, които иначе хич не искат да се съберат, но ще го направят за 12 месеца, за 18 месеца, за някакъв срок. За мен лично решението на политическата криза дългосрочно би била да си имаме редовен кабинет, който да управлява 4 години. Едва тогава, може би, ще можем да говорим за преодоляване на политическата криза. Всички кабинети със срок на годност са продължаване на политическата агония. 

- Очертаха се два полюса при съставянето на служебното правителство „Главчев“ 2 – този с президента Румен Радев и Делян Пеевски. Бойко Борисов също се изказа и в крайна сметка ябълката на раздора Калин Стоянов беше заменен в МВР. Но и новият министър Атанас Илков беше посочен от ППДБ като човек на Пеевски, Борисов го определи като избран от президента. Това мерене на мускули и публична борба за надмощие ли беше?
- Със сигурност борбата за надмощие е изключително висока. Разбира се, че министърът на вътрешните работи има немалка тежест по отношение на провеждането на изборите, особено когато говорим за представителите на областните дирекции на МВР. Ако те влязат в махали и определени места, където те знаят, че се продават гласове и се направи опит да бъде спрян този процес, е една ситуация. Ако не влязат и няма действия в тази посока, а има само фойерверки в публичното пространство с хванати двама души, които купуват 100 гласа, това вече е друга ситуация. И затова, може би, фиксирането върху вътрешния министър е много силно, особено при ниска избирателна активност купеният, корпоративният и всякакъв такъв вот, който може да бъде контролиран, има много по-голяма тежест. За мен фиксацията върху вътрешния министър е прекомерна на моменти, защото има още много проблематики, детайли, хора и институции, които имат своето отношение спрямо изборния процес. По отношение на хора на президента и това, което се случи през изминалата седмица, беше несъгласие с Калин Стоянов и оставането му на поста вътрешен министър, но има и още един детайл. Това беше да се покаже колко несъстоятелни са промените в Конституцията и как всъщност дори с орязани правомощия на институцията, президентът все пак продължа да има влияние върху служебния кабинет и може да не подпише указ. Той показа, че все пак може да бъде изпълнен с някакъв смисъл акта на подпис. Ако припомним първия кабинет на Главчев, тогава президентът каза, че ще подпише каквото му дадат. Заради политическия разговор, който върви, дори медийната война между Делян Пеевски и Румен Радев, предизвикаха президента през тези си действия да покаже, че президентската институция не е лишена съвсем от някакъв инструмент по отношение на служебния кабинет. От тук нататък определянето на даден човек дали е на някой или не е на някой и изказванията особено на ППДБ, които все нещо не са доволни, нека припомним, че от техните записи чухме от какво биха били доволни - с техен вътрешен министър, „али-бали“ и т.н. Действията на Атанас Илков ще го позиционират дали е в нечий лагер, но това може да стане през действия. Биографията на този министър показва, че той отпреди 1990 година е част от системата на МВР, така че представете си този човек с колко много политици и партии е взаимодействал и работил на позициите, на които е бил. Закрепването му към която и да е политическа личност в момента е несъстоятелно, но действията му ще покажат дали е в един или друг лагер.

- Предвид събитията и в ДПС, и в БСП, Вашата прогноза не е улеснена. Дори да няма конкретно изследване, какви са електоралните нагласи вече по-малко от 2 месеца преди изборите?
- Инструментите на социологията са деликатен инструмент, който може да улови, може и да не улови определени динамики. В случая, когато правим терен, е много важно този терен да има някаква изчистена картина как ще се яви ДПС на следващите избори. Когато измерваш ДПС, в крайна сметка какво ДПС изследваш. Как ще се яви, в каква коалиция, по какъв начин ще се яви БСП, как ще се явят ППДБ, като към този момент казват, че ще се явят заедно, дори да са последните им такива заедно. Докато не мине регистрацията, всякакви неща могат да се случат, виждаме с каква интензивност се развиват политическите събития в момента. Ще се появят и други нови малки политически формации. Дали има нещо ново, изненадващо отдолу, така както „Величие“ участваше не в традиционните медии, а през YouTube и други социални канали и успяха да намерят присъствие в 50-ото Народно събрание. Като политологичен анализ, най-вероятно ГЕРБ ще запазят първата си позиция, това което наблюдавам от данни на колеги, изглеждат стабилни към момента. Разбира се, трябва да припомним, че и при ГЕРБ имаше свиване от изборите през миналата година и изборите през тази година, тоест - те трябва да успеят и да удържат, и да разширят периферията си, и да върнат част от загубените гласове от юни 2024 г. Всички останали политически партии и подредба смятам, че е изключително трудно да говорим. По отношение с ДПС, с него и започнахме, той е по-специфичен казус. Не трябва да забравяме, че в голяма степен електоратът на ДПС ще припознае Доган като свой лидер. Това не би било изненада за никого.

- За младите избиратели, които гледат телевизия и следят като турски сериал развитието на политическите събития от новините, не е ли по-популярен Пеевски?
- С това щях да продължа и аз. Делян Пеевски не е от една година в ДПС, надявам се да не съм подведена от една справка, но той е част от ДПС повече от 15 години. По тази причина трябва да имаме предвид, че има едно поколение от млади хора, които в крайна сметка са социализирани с присъствието на Пеевски, тоест те възприемат, че той е ДПС. Дали в негови изборни райони или на други места, те виждат перспектива, дори и лична такава. Говорим за това някой да бъде назначен в общината на дадено населено място, където да работи. Виждайки определена перспектива, може би част от хората ще се позиционират в подкрепа на Делян Пеевски. Забележете, че в прессъобщението на ЦОБ видяхме, че са изключени освен депутати, и хора около Пеевски в Народното събрание, също и представители по места, които са отговаряли са мобилизирането на електората. Изключването на тези хора и позиционирането им като хора на Пеевски, най-вероятно означава, че тези хора ще продължат да работят в посока подкрепа на партията му на следващите избори, ако приемем, че той отива със своя нова на избори. Ще бъде много трудно да се отсее колко той ще успее да отцепи от ДПС и да привлече към себе си. Да не забравяме, че Делян Пеевски имаше амбицията за превръщането на ДПС в национална партия, тя не да остане етническа, така че предполагам ще търси електората си не само сред привържениците на ДПС, а и сред електоратите на другите партии.

- И все пак каква избирателна активност очаквате, с уговорката че може да бъдете по-конкретни в средата на септември?
- Няма основание, което да предизвика хората да излязат да гласуват. Традиционно, когато има нов политически субект, който дава заявката за нещо по-голямо като резултат, той успява да мобилизира. Нов политически субект към този момент с някакъв голям мащаб не виждаме, пък и няма безкрайно много време за конструиране, маркетиране и представянето му на хората. Второто, което може да предизвика хората да гласуват е не самата опция „не подкрепям никого“, отколкото протестният вот. Тази опция го олицетворява, затова казваме, че една цяла партия протестен вот влиза в Народното събрание. Към този момент това не се усеща. Има много силен протестен вот с това, че хората не излизат да гласуват, но не съм сигурна, че той ще се канализира по-яростно и ще излезе да гласува, за да накаже някого, просто защото българското общество стигна до момент, в който смята, че всички политически партии са за наказание. „Величие“ беше най-видният симптом в това отношение – несистемна партия, говореща против всички, разказваща някакви неща, много често почивайки на неверни факти, но обрисувайки някаква картина колко лоши са всички партии и политици. „Величие“ успяха да мобилизират някакъв протестен вот, но тяхната нехомогеннност, липсата на всякаква концепция какво е политическа партия, какво поведение трябва да имат, най-вероятно те няма да успеят да канализират отново този протестен вот, защото по-никакъв начин не успяха да станат проводници най-малкото на чуваемост, освен да се занимават с някакви вътрешни боричкания.

- Бойко Борисов се извини на Радомир Чолаков, затова че не е послушал предупрежденията му за конституционните промени. Вас изненада ли ви?
- Да, защото Бойко Борисов рядко се извинява персонално, най-често се е извинявал на електората за определи грешки, но персонално рядко към чувала. Смятам, че това е и тактически ход, защото той иска да покаже, че ГЕРБ се дистанцира от тези конституционни промени, които смятам, че масово партиите си дадоха сметка, че вместо да дават решения, по-скоро увеличават политическата криза, давайки и криза с конституционен привкус. Това е Борисовският начин, той да се дистанцира от конституционните промени, което по един или друг начин ще се развие като линия в следващите месеци, но тепърва ще наблюдаваме.

- Каква предизборна кампания да очакваме?
- Агресивна, заради разделенията в политическите партии. Тя ще бъде агресивна може би дори не толкова между партиите, колкото вътре в тях. Само забележете и случващото се на „Позитано“ и вчерашните изказвания на Корнелия Нинова. Ще има такива приятелски удари, които ще бъдат някакъв нов нюанс в кампаниите. Смятам, че по един друг начин ГЕРБ начертаха своята кампания, това се вижда по-ясно като конструкция – диалогичност, начин да се помирят, да разговорят по между си, да мислят за бъдещото. Може би в тяхната кампания ще се търси някакъв позитивен привкус, без много нападки в политически аспект. Всеки ще намери стандартно своя враг, срещу когото ще се позиционира и ще говори политически. Надявам се, все пак политическите партии да намерят малко време да помислят за някакъв позитивен прочит на бъдещото на България, който да бъде разказан на българите, но тук съм песимистична. Може би по-скоро ни чака стандартна кампания с привкус на агресивност, с привкус на някой да бъде спасител, помирител, това ще бъдат основните детайли, които ще наблюдаваме.

Нашият гост

Евелина Славкова е социолог и политически анализатор. Завършва бакалавър по социология и магистър по Политически мениджмънт в СУ „Св. Климент Охридски“. Съосновател на Изследователски център „Тренд“, една от водещите независими социологически агенции на българския пазар. Основана е през 2016 г. и е член на Европейската асоциация за социални и маркетингови проучвания (ESOMAR). Евелина Славкова има зад гърба си проведени повече от 200 електорални, социални и маркетингови проучвания.