Ситуацията напомня тази от 2011 г.

Държавите планират да съкратят бюджетните си дефицити в неподходящ момент

Много страни все още залагат на възстановяване догодина

Пролетните срещи на МВФ, срещата на министрите на финансите от Г-20 и последната среща на високо равнище на лидерите на ЕС изглежда показват неуспех в международната координация на икономическата политика. Въпреки че МВФ призова за амбициозна международна подкрепа, той не дава пример, като е отпуснал само около 10 процента от наличните си кредитни ресурси.

Финансовите министри от Г-20 се пазарят за удължаването с шест месеца на скромния дългов мораториум за развиващите се страни, като са отложили само 14 млрд. долара лихвени плащания. Те дори още не са обсъждали по-амбициозен, координиран отговор. Финансовият министър на САЩ Стивън Манучин подтикна колегите си „да не оттеглят преждевременно решаващата икономическа подкрепа“, но самият той не е в състояние да прокара през Конгреса фискалния пакет от 1,8 трлн. долара, от който според Белия дом се нуждае американската икономика.

Междувременно европейските лидери наскоро умишлено не включиха бюджета на ЕС и плана за възстановяване в дневния ред на срещата си на върха поради страх от провал на преговорите. В резултат на това те почти не се опитаха да преодолеят различията относно пакета за възстановяване и устойчивост в размер на 750 милиарда евро, договорен през юли.

Остават неизяснени ключови въпроси между Европейския парламент и държавите членки, поради което виси дамоклев меч над целия план. Това, което изглеждаше като исторически пробив през юли, все повече прилича на блато, което поглъща изключителната политическа добронамереност, като създава много несигурност и не води нито до голям хамилтънов (по името на американския финансов министър, който обединява дълговете на отделните щати - бел. прев.) скок напред, нито до много значим фискален стимул.

Може би най-обезпокоителното е, че много страни членки все още залагат на рязко възстановяване през 2021 г. и планират съответна фискална политика. Малко разбират наистина, че макар политическото споразумение от юли да може да се окаже повратна точка за европейския фискален федерализъм, то няма само по себе си да адресира дълбочината и широчината на икономическия шок през 2020 и 2021 г.

Проектобюджетите, представени от всички държави членки неотдавна, сочат, че това послание не е било чуто. Всъщност пикът на националните стимули изглежда премина. Германия планира да намали бюджетния си дефицит през следващата година до 4,25% от брутния вътрешен продукт от 6,25% през тази. Франция също се готви да съкрати дефицита си. Тази двойка задава тона на останалата част от Европа.

Междувременно пандемията в Европа не е овладяна, седмичното ниво на жертвите се връща към априлския си връх, а икономиката далеч още не е на пътя на възстановяването. Тази европейска икономическа грешка в развитие поражда много прилики със самопредизвиканото двойно дъно от 2011 г.

След известни колебания ЕЦБ изигра своята роля в предоставянето на значителен стимул и с основание призова за общ европейски отговор. Но тя остава твърде плаха по отношение подкрепата си за смела фискална експанзия от страна на националните правителства.

Европейската комисия също не успява да изиграе своята координираща роля и да притисне еврогрупата (финансовите министри от еврозоната - бел. прев.) да възприеме подобаваща експанзионистична съвкупна фискална позиция.

И накрая, макар Германия да еволюира страшно много по отношение на европейските фискални въпроси и да осъществи смела експанзия през 2020 г., тя отказва да участва в смислен разговор за преразглеждане на европейската фискална рамка и своята конституционна дългова спирачка. Тези два въпроса ще продължат да хвърлят дебелата си сянка върху европейската фискална политика.

Изборите в Германия през следващата година могат дори да осуетят вместо да насърчат по-агресивна национална фискална реакция, както и по-отворената политическа дискусия за бъдещата фискална политика и архитектура на Германия и Европа.