Играта в Европа загрубява, започва да става на принципа всеки за себе си

Елитите и огромен процент от хората в Русия считат населението в Украйна за руско

Хибридната война на обединения Запад срещу Русия се разширява и задълбочава. Руското въоръжено нахлуване, наричано от Москва „специална военна операция“, все още не достига градуса на пълноценна война. Липсват масираните бомбардировки на населени места с разрушителни бомби, използването на тежки ракети и обстрел от голямокалибрена артилерия, настъпленията на широк фронт с танкови съединения.

Засега военната съставляваща доста повече прилича на операция за принуждаване към мир. Силният акцент е върху демилитаризацията на Украйна - унищожават военна инфраструктура, складове с боеприпаси, радарни устройства и средства за противовъздушна отбрана (ПВО), летища, самолети и дронове, танкове, разнообразна бронирана техника и други скъпоструващи и трудно възстановими средства за водене на бойни действия.

Пълното превъзходство във въздуха на руската армия позволява тази цел скоро да се постигне изцяло. Украинските части срещу Донецката и Луганската републики (ДНР и ЛНР) често зарязвят оставаща без горива бронирана техника напълно годна за употреба. Украинската армия е трета сухопътна сила в Европа, добре обучена и мотивирана! Над стохилядната им войска на изток от Днепър се бие упорито, но ресурсите се топят. За коалицията срещу Русия загубата е болезнена.

Гласяха я за ударна сила срещу нея, а сега поражението u може да е до дни. С това да приключи и първата фаза на „специалната операция“. За втората изглежда се предвижда окончателното превземане на Мариупол, Харков и Одеса. Без да ги бомбардират масирано и разрушават до основи, причинявайки големи жертви сред мирното население. Взели са ценни уроци от трагичните грешки при контратерористическите операции през двете Чеченски войни.

В Мариупол и Харков украински батальони, използвани от години като наказателни отряди срещу руското население в ДНР и ЛНР, отчаяно се съпротивляват, превърнали мирното население в жив щит. Москва прокарва внушението, че е била принудена да започне разграждането на Украйна именно като анти-Русия. С превземането на тези градове би приключило окупирането на земите от лявата страна на река Днепър, която условно дели страната на две.

Наричана исторически Малорусия, по-рядко Новорусия, Лявобрежната Украйна се русифицира от изток на запад поне от XVII в. Масирано е заселвана с руснаци от средата на XVIII-и и особено през XX-r. През съветския период индустриализацията на страната е най-активна в градовете на изток от Днепър, за която масово прииждат предимно руснаци.

Ето го обяснението: в днешна Русия не само елитите, но и огромен процент от хората имат тази част на Украйна, и населението там за руски. Които са подложени на тежки репресии и дори геноцид от властите в Киев и затова подлежащи на освобождение. Към тях отнасят също Одеската и Херсонската области. В това са убедени в Москва и хората в почти цяла Русия, независимо какво мислят другаде.

Към това се добавя и убеждението, че днешната политическа линия на Киев е враждебно антируска, което се споделя и от голям процент от населението вдясно от Днепър. Особено в бившите шест области, отнети след Втората световна от Полша, Унгария и Румъния. Названието „украинец“, за пръв път се появява в Австро-унгарската империя с цел противопоставяне на руската му същност.

Както и официално името „Украйна“ се появява във Виена, последвано от насилствена украинизация на руско население в Галиция. Много сходства с настойчивото отбългаряване на населението в Македония. Имперски практики, от които произлизат редица днешни остри проблеми в евразийското пространство. По които причини сега са нагорещени страстите по отношение на Украйна и във Варшава, и дори в Анкара. Шарения е населението ѝ.

Освен Османската империя, големи части от тези земи са владели Полша и Литва поотделно или под името Полско-Литовска уния. От II в. там навлизат хунобългарски общности, през VII в. е разположена Урус Булгар - Велика България на кагана Кубрат със столица Балтавар, днес Полтава. Наблизо са открити гробовете на Кубрат и сина му Исперих. Брат му Шамбат гради Киев около временна крепост, оставена от Атила, като столица на подчинено канство.

„Аз съм малорос, моята родина е Русия“ е писал потомственият запорожки казак Тарас Шевченко, един от великите украинци. Големият писател Николай Гогол е роден близо до Полтава, самоопределял се винаги като руснак. Майка му е рускиня, баща му се е имал за малорос, а дядо му официално се е писал за поляк. Шарена е истинската история, май няма само прави или само криви.

Ултиматумът през декември и сегашното нахлуване на Русия заради ДНР и ЛНР се оказаха световен геополитически стрес тест. Вече се виждат първите резултати. С Украйна като анти Русия е свършено - или ще стане неутрална спрямо Русия страна, или ще я разпаднат. Изгодно е за САЩ, Русия и Китай, започват да прозират и някои договорки в хода на геополитическите им пазарлъци и сблъсъци. Трайно губи Европа, Евросъюзът е разтърсен повече и от брекзита.

На първо време от растящата до непоносимост бежанска вълна, надхвърли ли пет милиона, хаосът е неизбежен. Все по-ясно е нежеланието да се помага с оръжия и боеприпаси на Киев. Забелязва се и раздразнение от обвиненията, че фактически Западът ги изоставя. Надигна се и страховита криза с енергоносителите, цените на петрола и газа скоро могат да парализират икономиката и да разтърсят социалния мир в общността.

При разгърната енергийна криза европейските капитали ще започнат да бягат навън, основно към Щатите. За обедняващото население китайските стоки ще станат още по-достъпни и желани в контекста на „Един пояс, един път“. Затова единството за „адските“ санкции срещу Русия бързо се разколебава, едни отказват да ги спазват, други като нас - частично докато не им вредят силно. Играта загрубява, задейства се принципът „всеки за себе си“, дочуват се примирителни сигнали.

Комедийният актьор Зеленски дълбоко е влязъл в ролята на държавник със световен облик, почти невъзможно изглежда да се види като обикновен. Очертава се обаче скоро да му се наложи да се усети незначителен и нелюбим за украинците. Те вече проумяват, че са нужни на Запада само като враждуващи с Русия. Като многоглав цирей-карбункул в кожата на роднинската страна. Лекува се хирургически, това и става.

Русия има на кого да си продава газа и петрола, имат още жито, дървен материал, почти всичко от таблицата на Менделеев. През 1940 г. пак във враждебно обкръжение СССР е зависел от износа си само 1 процент. В Кремъл добре са познавали очертаната от Маккиндер англоамериканска стратегия: „Ако Русия и Германия обединят силите си, Великобритания и САЩ ще отидат на втори план“. В две войните успяха да ги вкарат, това опитват и сега, но няма да стане.

Д-р Пол Кристи от Агенцията за национална сигурност: „Защо САЩ водят тази война? Отговорът е отвратително циничен - заради 17-те трилиона долара, които дължат на останалия свят; заради 500-те милиарда долара стокооборот между Русия и Европа, които искат да отмъкнат; заради запазването на долара като световна валута, щото откъм Изток се е задал юанът, а страните от БРИКС току-що учредиха своя банка и свой валутен фонд“. Европа още дълго ще пати.

Наред с Русия, Китай е обявен от САЩ за главна заплаха, наречен е през 2018 г. „враждебна сила“. Няма да спре да я подкрепя. И Индия не тръгва срещу нея, важи и за още доста страни. Сегашната информационна, санкционна и психологическа кампания е върхът на западните пропагандни възможности. Хибридната война ще продължава с изостряния и затихвания, а в хода и ще се извършват радикалните промени към поредното преустройство на света.