ЕС все повече се превръща в едно квази федерално политическо образование

Урсула Гертруд фон дер Лайен обяви през декември 2023 г., че приоритет през следващия u мандат ще бъде разширяването на Европейския съюз до 37 държави. Наскоро бяха одобрени молбите на Украйна, Молдова и Грузия за влизане в Европа, които са в допълнение към тези на Турция, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония и Албания. Ако подобно развитие на процесите не бъде преустановено, не бива да се изключва преждевременен разпад на Европейския съюз. Какви са проблемите и решенията, ще бъде анализирано в следващите редове.

Понастоящем ЕС е на кръстопът. Няма консенсус за бъдещето на Съюза, който все повече се превръща в едно квази федерално политическо образование, поради своето поетапното превръщане от икономическа в политическа общност. Основните кризи, с които се сблъскват европейците в момента са деиндустриализацията, миграцията и финансовата нестабилност.

Деиндустриализацията е породена основно от конфликта в Украйна, за който ЕС вместо да бъде медиатор, пое ролята на спонсор на един недемократичен киевски режим, който забрани опозицията в страната, изкара Украйна от Съвета на Европа и отмени редовните президентски, а и всякакви други избори. ЕС наложи на Русия стотици санкции в общо 13 пакета, като по този начин отряза основния си източник на евтини суровини, които години наред захранваха европейската индустрия.

Изчислено е, че немската икономика, само за година след започването на конфликта в Украйна, е загубила над 100 милиарда евро (2,5% от БВП на страната), поради нарастващите цени на електроенергията. Нещата във Франция не стоят по-добре, там загубите към края на 2023-та са около 50 милиарда евро. Това доведе до фалитите на редица европейски предприятия, като австрийската Signa в cфepaтa нa имoтитe и тъpгoвиятa нa дpeбнo, френският производител на стъкло Duralex, немският производител на алкохол MDR и др. Големите компании като Рено и VW са изгубили 13,6 милиарда евро от продажбите на руските си активи, а европейските банки са „назад“ с 17,5 милиарда евро след излизането им от руския пазар (без да се вземат предвид банковите активи, продадени на безценица). При такива стряскащи числа не е изненадващо, че пазарът на труда се свива и големи европейски работодатели започват да уволняват хора и пренасочват бизнеса си извън пределите на Стария континент.

За да бъде отново ЕС център на световната индустрия, решенията са очевидни:

- трябва да се спре кръвопролитният конфликт в Украйна, като се седне на масата на преговори в Швейцария; 

- да се възстановят търговските връзки на ЕС с Русия и да се работи върху нов договор за сътрудничество на базата на взаимни гаранции за сигурност и честна конкуренция; 

- да се възстановят инфраструктурните проекти, които захранваха Европа с евтини енергийни ресурси; 

- да се търсят алтернативни пазари на енергия с цел да се избегне монополът на един външен доставчик за ЕС

Що се отнася до миграцията, в момента на подписването на новия пакт, около ЕС горят няколко регионални конфликта, които заплашват да станат мащабни, ако не се вземат мерки. Отделно, проектите за присъединяване към ЕС на държави като Грузия, Молдова, Армения, Косово и Босна, биха имали за цел да обезлюдят на първо време тези държави, докато трае преговорният процес, а вече веднъж членове на Съюза, да го вкарат в открита конфронтация с държави като Азербайджан и Русия например, с които има неуредени гранични спорове.

България трябва много внимателно да се позиционира в такъв случай, защото спрямо новия пакт за миграция и убежище, квотата за приемане на мигранти е от 0.9% от общия брой на пристигнали на територията на ЕС. Да не се окаже, че заради поредните недалновидни решения на ЕК, ще бъдем длъжни да приемаме десетки хиляди бягащи от потенциални конфликти в Кавказ и Близкия изток. Нека не се забравя, че България е външна граница на ЕС и един мигрантски поток ще удари най-силно нашата страна, докато чакаме да се задействат процедурите за преразпределяне на мигрантите и бежанците към други държави.
За да се избегне подобен сценарии незабавно трябва да се вземат следните мерки: 

- преустановяване на преговорния процес на кандидат членки като Украйна, Молдова, Грузия, Армения, Косово, които имат неуредени гранични взаимоотношения със съседни на тях държави; 

- денонсиране на новия Пакт за миграция и убежище, който може да превърне България и страните с външни граници на ЕС в мигрантски периферии, поради тежките и бавни процедури на преразпределение на мигрантите и бежанците. Отделно, спрямо финансовия и инфраструктурен потенциал на България, приемане на 0,9% от общото число мигранти е непосилно за страната ни;

- изграждане на модерни гранични съоръжения и стени по външните граници на Съюза;

- въвеждане на миграционна политика, базирана на точковата система, по примера на Австралия и Нова Зеландия

- експулсиране на неработещи неевропейски граждани и такива, които са направили определен брой правонарушения за период от време 

Последната точка, на която е редно да се обърне внимание е финансовото състояние на ЕС. Преди няколко месеца, програмният бюджет на съюза трябваше да бъде попълнен от допълнителни средства, след като бюджет 2021-2027 беше похарчен преждевременно. ЕС е във финансова и икономическа криза още преди началото на конфликта в Украйна. Редица държави от южната част са с дългове, които надвишават 100% от тяхното БВП, което е далеч над предвидените в договорите на ЕС 60%. ЕС се опитва, чрез фондове и помощи да стимулира икономиките на страните членки, но засега безуспешно. За 2023 г. бюджетният дефицит на еврозоната е 3,6% от БВП, което е стряскащо имайки предвид, че самите бюджетни регулации на ЕС позволяват дефицит, не по-голям от 3%. За 2024 г. растежът на европейската икономика се прогнозира да е около 1%, на САЩ - 2,4%, на Китай - 4,8%, а на Русия - 3,2%. В такъв контекст, ЕС рискува да изгуби конкурентоспособността си на международен план.

За да се предотврати това е нужно да се работи в следните направления: 

- стимулиране на европейската икономика по примера на САЩ и закона им за намаляване на инфлацията, който представлява поредния пример за американски протекционизъм;

- въвеждане на държавна помощ за стратегически сектори като транспорт, енергетика, високи технологии (Индустрия 4.0) и изкуствен интелект; 

- въвеждане на приоритет за европейски предприятия в обществените поръчки; 

- прекратяване на мерките на Зелената сделка, за да не се допуснат масови фалити на земеделски производители и продоволствена криза в ЕС (тук е редно да се посочи, че селското стопанство е един от най-големите отрасли на европейската икономика, в който работят над 8,6 млн. души).

Редица анализатори предричат крах на европейския модел, който се намира в критично фаза от своето развитие.

Европейският съюз губи битката за глобална хегемония от САЩ и Китай, а вече и от Русия. Нужни са конкретни решения, които да бъдат приложени, но не от неопитни брюкселски бюрократи и кариерни политици, а от технократи и хора с визия и управленски опит. Само така ще се намери воля за трудните реформи, от които отчаяно се нуждае ЕС.