Талантливият Едмонд Назарян гостува в предаването “Код Спорт” по ТВ+. В българската борба всички очакват новото ни златно момче да направи славна кариера като своя златен татко Армен Назарян. Засега 18-годишният талант е в началото на пътя и има две европейски титли и медали от младежка олимпиада и световни първенства за юноши. Преди две седмици Едмонд спечели титлата в категория до 55 кг на държавното първенство и си отвоюва правото да дебютира на европейското първенство по класическа борба в Рим след три дни. И преди да отпътува за Вечния град най-младия участник на континенталния шампионат даде интервю за “Код Спорт” в дома на най-успешния ни спорт в “Дианабад”.

- Едмонд, здравей! Предстои ти дебют на европейско първенство за мъже, но преди това се радваме, че дебютираш в „Код Спорт“? Какъвто бащата такъв и синът, но това е само за началото на пътя ти в голямата борба. А този на твоя баща е много, много дълъг. В тази връзка знаеш ли колко медала от олимпиади, световни и континентални първенства има твоят славен татко Армен Назарян?

- Той има много, много медали в нашия голям спорт. За мен борбата е много труден спорт. Ще се старая и аз да взема толкова медали, но ще е много трудно. Ще се вложа максимално.

- Значи целта ти е 25 отличия за 16 години в елита на класическата борба! Очакваше ли на 18 години да спечелиш правото за дебют на голямо първенство при мъжете? Изобщо имаш ли план в кариерата си, който следваш?

- Очаквам от себе си повече. Колкото може по-хубаво да се представя като отида на състезание. Гледам да стана шампион, само това ми е целта. Пък после медалите сами си идват. Но да си поставиш голямата цел да вземеш златото е най-хубавото за мен.

- Каква е разликата в твоя стил на борба и този на баща ти? Отстрани изглежда, че освен техничен, той е повече мощен и взривен. А ти си висок за категорията си и сякаш по-пластичен. Даже някои се шегуват, че си като манекен на тепиха…

- Да, наистина като се е борил, той е бил по-нисък, по-здрав. Имам малко по-друг стил на борба. Изглеждам все едно се боря в свободния стил. Но иначе имаме един и същ стил – “лепкава борба”. Да се залепим срещу хората, да ги уморяваме, да правим хватки. Сигурно тези неща съм взел от него. Имам още да работя, но мисля, че ще ми се получи неговата хватка и в мъжката борба ще се усъвършенствам.

- Дай боже, ученикът да надмине учителя! Какви са плюсовете и какви са минусите баща ти да е голям шампион в спорта, който и ти си избрал за твоя съдба?

- Плюсовете са, че той е легендарен борец. Лесно възприемем това, което ми подсказва. На тренировките ми помага повече със съвети, със своите движения и хватки, вкъщи постоянно ми говори. Минусът е, че изисква много от мен. Иска веднага и аз да стигна неговите успехи. Казвам му: “Тате, има време, лека-полека ще стане всичко”. Вярвам го!

- А не се ли притесняваш, че хората винаги ще те сравняват с него?

- Още нямам медали, но винаги ме сравняват. Казват, че трябва да надмина баща ми, а това е голяма отговорност за мен!

- Кажи честно – имате ли понякога конфликти или разминавания по време на подготовката или на състезанията?

- Чат-пат има такива моменти в борбата. Примерно му казвам, че не ми се получава. А той отговаря: “Няма, няма, трябва да ти се получи!”. Става малък конфликт, но после се оправяме. Аз съм по-малък и трудно го разбирам. За него изглежда лесно, а аз лека-полека гледам да го разбера.

- Баща ти е свалял феноменално по 10-12 кг, за да влезе в категория. Ти бориш ли се с глада преди състезание? Имаш ли такива проблеми?

- При нас като има състезание, винаги трябва да сваляш килограми. Малко поне. Аз не съм свалял толкова, колкото той. Най-много по 3-4 кг. Но за мен пак е трудно, защото съм малко по-сух, по-изчистен от него, а той има откъде да сваля. Тежко е, но сваляме, за да дойде бързината и издръжливостта.

- Мислил ли си в каква категория ще се спреш при мъжете?

- Това вече не знам. Хората казват, че раста. Мисля, че ще стана 70 и няколко кг и там ще спра.

- Спортът започна ли да ти влияе на училището? Как се справяш и имаш ли амбиции да продължиш да учиш вече като студент?

- За мен ученето също е много важно. Вкъщи винаги ми казват, че трябва и да уча, защото борбата е до едно време. След това започва повече да помага мисленето и какво си научил. След като завърша училище, мисля да постъпя или в Икономическия университет, или да следвам “Право”. Не се знае, бъдещето ще покаже. Но задължително трябва да продължа да уча.

- При юношите имаш медали от младежка олимпиада, от световни първенства и две европейски титли. Най-силните ти спомени от тези надпревари - кога беше най-щастлив и кога съжаляваше за пропуснат шанс?

- Щастлив бях, когато станах шампион, също и когато взех медал. Имам трети места на световни. Това за мен също е гордост. Не съм пропуснал нито един шанс, взимал съм медал на състезанията. Радвам се много за тези моменти. Може би по-щастлив бях на финалите на европейските, защото все пак станах шампион. Пропуснат шанс? Най-много ми е гадно, че пропуснах олимпийското злато. Тръгнах, за да стана шампион. Беше ми мечта да взема олимпийско злато, макар и при младежите. Пропуснах, но няма нищо, мисля при мъжете да си го върна!

- Имаш брат и сестра. Баща ти много интересно описваше доскоро обстановката в дома ви - един плаче, друг бяга, после се борят, смеят се, карат се, прегръщат се… Как е сега, когато пораснахте? По-лесно ли е на майка ти Инга?

- Да, по-лесно е. Сега всеки си има работа. Сестра ми учи и помага вкъщи, брат ми вече тренира по два пъти на ден, аз също. Вече имаме свои планове в живота. Вкъщи се виждаме само на вечеря, когато се събираме. Всеки ден имаме режим.

- Промениха ли те успехите? Ти си във възраст, в която човек се поддава по-силно на емоциите. Как ти повлияха медалите? Определено си интересен вече и за медиите…

- Като взимам медали, винаги си казвам, че трябва да го направя пак. Отличията не ме промениха, все ще се старая да взимам медали.

- Отношението на съучениците ти, на приятелите ти усещаш ли го малко по-различно?

- Мисля, че не. Приятелите ми винаги са били до мен в каквато и ситуация да съм. Независимо дали губя или печеля, те винаги ме подкрепят. Но хората почнаха повече да ме уважават. Имам нови запознанства.

- Това харесва ли ти?

- Да, харесва ми до някаква степен да разбера психиката на хората.

- В националния отбор за мъже как те приеха? Има ли сред старите асове някой, който да те насочва и който може да е пример за теб?

- В националния отбор има много професионалисти. Гледам да повтарям това, което те правят. Наистина те имат голям опит. Примерно Иво Ангелов много ми харесва и искам да правя всичко като него, за да ми се получи и на мен. Гледам баща ми, другите момчета.

- Баща ти помагаше навремето на Иво Ангелов, а сега той трябва да помага на теб. За това говорихте ли си?

- Да, разбира се. Бате Ивчо ми помага много. Всеки ден тренираме заедно на лагерите. И той иска да постигна големите си мечти.

- Заради успехите на българската борба през годините някои си мислят, че медалите за нашата страна трябва да са едва ли не даденост. Каква е световната конкуренция днес?

- Наистина в борбата е много голяма конкуренцията. Може би е по равно в свободната и в класическата. Русия, Иран, Грузия, кавказските страни, Япония – всички се готвят, тренират и имат хубава школа. С тях трябват големи битки, за да ги победим.

- Неслучайно казват, че световното вече е малка война, след като Русия, САЩ, Китай и Германия са водещите страни въобще в спорта, а всички те имат шампиони на планетата в борбата. Това обяснява всичко.

- Разбира се. Там също има хубави школи и трябва да се готвим срещу тях. Няма друг избор

- Най-трудното за теб в спорта по пътя дотук?

- Може би най-трудното е да свалям килограмите. Малко ми е трудно. Това ми влияе на организма. Но имам време за възстановяване, за да се боря хубаво.

- Опазваш се от травми?

- Да, много е важно да не получиш травми преди състезание. Това е най-гадно – спира те към мечтата.

- Имаш ли кумир в борбата? Коя чуждестранна школа най-много уважаваш?

- Най-много уважавам руската, иранската школа. Знаете, че в Русия има много легендарни борци, големи професионалисти. Да тренираш с тях е голямо нещо и винаги ще ти помогне. Кумир е само баща ми! Гледам какво е направил и искам да го повторя.

- Какво си забраняваш заради спорта? От какво се пазиш?

- Като имам състезание гледам много да не се радвам, да не се смея. Искам да се концентрирам в турнира. Не излизам много с приятели. А след състезание идва радостта, емоцията. Приятно е - излизаш, разхождаш се.

- Доколко те изкушават дискотеките и всичко свързано с тях?

- Досега не съм ходил на дискотека. Но мисля от тази година, като взема медали или има някакви поводи, може да отида някой път. Не всеки ден, но понякога може.

- Остава ли ти време за изява и в социалните мрежи в днешния интернет свят?

- Да, наскоро си отворих профил в Инстаграм. Влизам в интернет, гледам клипове в YouTube, чета. Но като имам състезания, спирам за малко. Забранявам си, само за да стана шампион.

- Фаталист ли си? Имаш ли ритуали за състезанията?

- Не, не съм суеверен. Но преди среща всеки път се настройвам. Имам си някакви мои неща.

- Работиш ли пред видеото? Подготвяш ли се тактически? Гледаш си схватки на съперниците или просто разчиташ повече на импровизация?

- Вече в мъжката борба трябва да се следят противниците. Но не много, защото когато много гледаш, гориш и не се настройваш за борбите. Разчитам как ще вървят срещите, защото винаги е различно. Зависи от съдията и трябва да си готов за всичко. Излизам и се боря докрай. Но тактика винаги трябва да имаш, преди да излезеш на тепиха.

- Спечели категорично двубоите си на държавния шампионат. Очакваше ли да имаш подобно превъзходство при мъжете?

- Да, очаквах, че ще стана шампион на България. Очаквам и навън да се представя хубаво. Ще дам всичко от себе си, за да успея да взема много медали за България.

- Имаш ли амбиция за европейското първенство в Рим? Казват, че си твърде малък за изява на международния тепих, но виждам, че си настроен на другия полюс. Само отиваш да усетиш битките при мъжете или ще атакуваш отличие?

- Винаги като отивам на състезание, искам да стана шампион. Няма значение – колкото и да са големи, колкото и да са силни, аз се влагам и ще дам всичко от себе си да спечеля, да ги надвия, колкото мога. Но пък още не съм се борил на международни състезания за мъже, така че ще ми е трудно. Всички ми казват, че ще ми е тежко. Но съм готов да мина през тези трудности, само и само да стигна моите мечти.

- Майка ти Инга как гледаше на сериозните натоварвания в борбата, когато беше дете?

- Много се притеснява, когато се боря. Майчиното сърце много се вълнува, когато синът се бори. Просто не иска повече да идва в залите да ме гледа, за да не ми предаде нейното напрежение. От вкъщи звъни и пита какво съм направил, дали съм спечелил или загубил.

- Искаш ли да благодариш на някой за пътя си дотук, освен на баща ти, който е постоянно до теб и на треньорите?

- Искам първо да благодаря на Гриша Ганчев, който ми е като баща. Наистина много ми помага, винаги ми дава съвети. Той също много е следил борбата. Подсказва ми това, което е видял. Много го слушам и му благодаря за съветите. Искам да благодаря и на бургаския клуб, в който се преместих, на Община Бургас, на кмета Димитър Николов, който също помага със средства и с всичко друго на клуба и на мен да стигна мечтите си. Стимулира ни.

- Харесваш ли други спортове? Гледаш ли футболнапример? Имаш ли любим отбор?

- Гледам футбол, но не много често. Наблюдавам финали. Гледам бойни спортове като бокс, ММА. Много обичам шах, този спорт ми е интересен. Мога да го играя хубаво, обичам партиите с баща ми и с приятелите. Уча се с гледане.

- Запознавал ли си се с Веселин Топалов, нашия световен шампион?

- Не се познавам лично, но съм му гледал игрите. Интересно е тяхното мислене, играта им. Учиш се от това.

- Как си почиваш? Какво обичаш да правиш?

- Излизам с приятели, разхождаме се в мола, говорим си. Обичам да ходя на сауна, на спа с тях. Също и да играя шах, което ми е като хоби. Гледам телевизия, филми.

- Големите мечти на Едмонд Назарян?

- Най-голямата ми мечта е да стана олимпийски шампион. Целта ми е да го направя веднъж, а не както всеки казва: “Да минеш баща ти и да станеш три пъти!“. Първо искам само един път да спечеля, а след това ще се постарая да го мина.