Символика и ритуали на българските иманяри

Сега преди първата копка злите сили се омилостивяват с курбан. Някога е имало и човешки жертвоприношения, останали от езическо време

В българския фолклор най-много са иманярските легенди. В тях е вградена вечната мечта на човека да открие съкровище. Един ден да се събуди приказно богат. Иманярската Колхида е територия на илюзиите. Скрепена със символика и ритуали, които чакат своя изследовател.

Тракийските могили са ограбвани от древността насам, малко са оцелелите. Няма антична или средновековна крепост, която да е избегнала кирките на търсачите. Най-уязвими са така наречените "калета" и "градища", хиляди по българската земя. Проверяват се църкви и манастири, прослушват се пещери и хралупи. Копае се дори на невероятни места. Преди време намериха иманярска дупка в мазето на бившето кино в Хисаря.

Най-мащабната експедиция в историята на любителската археология е документирана тъкмо по нашенско. Не трима, нито тридесет или триста – три хиляди мъже се организират и обръщат тонове пръст. В своите "Пътувания по България" Константин Иречек пише:

"Между Малешово и Петрич при село Джеджерово на планината Добри лаг се намирало уж голямо градище с великолепни развалини; преди години (на 1812?) там веднъж станало тържествено копане на имане, по който случай се събрали 3000 души от Мелнишко, Малешовско и Петрич, но нищо не намерили…"

Абдул Меджид І първи регламентира разкопките. През 1852 г. султански ферман дава право на всеки да върти кирка и лопата из империята. Ще внася една пета от стойността на намереното в държавното съкровище. В Ески Заара, сега Стара Загора, веднага си плюят на ръцете. Бригада от петдесетина ентусиасти захапва могила край града с апетитното име "Берекет". На 8 март "Цариградски вестник" информира:

"По тия страни още от вехто време мислеха хората, че в землята се нахожда често имане, но щото се бояха от правителството, собираха се като едно содружество та ходеха нощем да копаят. Сега вече, като чуха че има царски ферман, изволяющий кой каквото намери в землята, като даде от петтях едно на царската каса, волен е да го изкопай и да го усвои; колкото хора се намираха на това мнение, разтичаха се да копаят имане кой където мислеше, че има."

Иван Хаджийски е автор на студията "Психология на нашето иманярство".

Според големия народовед Иван Хаджийски иманяр се става, когато си "трепнал". Тоест нещо се е обърнало в душата. Вече не си на този, а в друг свят, белязан от тайнства и мистерии. В студията "Психология на нашето иманярство" Хаджийски обяснява:

"Асоциацията на идеи у тези хора е съвършено развинтена. Във всеки знак, във всеки кръст, във всяка стрела, във всяко изображение в гората, във всяка случайна стара тухла, стар череп или хоросан иманярите виждат не чисто и просто останки от старо време, а доказателства, че наистина наоколо има имане, като че под всяка стара тухла за тяхно удоволствие трябва да се мъдри по едно гърне злато."

Търсачите на съкровища са затворено общество. Общува на свой език, има своя символика и обредност. Сред знаците, показващи пътеките към скритите богатства, най-често е "кръст пергеллия". Той е вписан в окръжност и олицетворява слънцето, което покровителства златото. Има още мечкар с мечка, магарешко копито, арнаутски юмрук, мома с кобилица и менци.

Иманярските карти винаги са на заешка кожа, да не избяга имането като заек. Засвидетелствани с побратимена кръв и онаследявани под клетва. Преди първата копка злите сили се омилостивяват с ритуал. Сега се прави курбан, но преди е имало и човешки жертвоприношения, останали от езическо време. През 1869 г. например "вълшебник" посочил на един сиромах къде има съкровище. Казал му какво да стори, за да прогони сатаната. Вестник "Право" хроникира трагедията:

"Излъгва прочее жената си и зема със себе си седемгодишното си момиченце, уж че ще иде за трева, и като го завел на показаното му от вълшебника отстранено място, подлага клетото невинно детенце на ужасна смърт като го убил с камъни. Кръвта на нещастното създание текла до последната капчица, но разумява се, съкровището се ненамерило…"

Какво се търси?

Съкровището на цар Иван Шишман е сред най-издирваните. После идат жълтиците на вехтите войводи Алтанлъ Стоян, Кара Колю, Поп Мартин и Драгул. Мечта на мечтите на всеки Индиана Джоунс обаче е златото на Вълчан войвода. Легендарният хайдутин го криел в тайници из родината.

"Който търси, намира!", казва народната мъдрост. През 1903 г. в Пазарджишко е изровено голямо съкровище. Около 25 килограма златни византийски монети, масивен златен кръст и 11 сребърни съда излизат от чернозема. Според Богдан Филов по-голямата част от находката заедно с кръста са претопени. Останалото е изнесено в чужбина.

Иманярите са организирано общество. Още през 1923 г. в Пловдив е основано дружество СТАРОРУД. Комбинацията от "старини и руди" районира България и създава мрежа за събиране на сведения. Най-дейни са активистите от Бургаско, Айтоско, Казанлъшко и Плевенско. Софийската централа е на улица "Екзарх Йосиф" 17.

Сега иманярите са по-организирани от всякога. Неколцина тартори властват по върховете на пирамидални структури. Дърпат конците надолу в йерархията. В най-ниското, при земята, са копачите. Зле платени, но все пак прилично с оглед икономическите условия в страната. Намереното се движи в обратна посока. От долу нагоре, където се пласира в чужбина за баснословни суми. Незначителна част остава у нас, най-големият колекционер беше Васил Божков.

Древните находки са най-доходният бизнес в подземния свят. И най-безопасният. Ако те хванат с дрога, може да лежиш години. За нелегална търговия с национални реликви наказанието е само глоба. Законът за културното наследство постановява:

"Който изнесе извън границите на страната движима културна ценност без разрешение или без сертификат за износ, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция, в размер от 10 000 до 20 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление."

Как липсата на разрешение или сертификат за износ няма да е престъпление? Този закон дрънчи фалшиво като антична монета менте!

През 2006 г. лондонският аукцион "Кристис" направи опит да продаде сребърна чиния от XII век. На кръстоносец, минал през българските земи. Очакваше се цената да стигне 1 450 000 британски лири. Оказа се обаче, че находката е на наш иманяр, копал в Пазаджишко. Търгът не беше проведен, но съдбата на блюдото до днес е неизвестна.