Екатерина Велика и ваксината – ето как тя спаси Русия от едрата шарка

С имперски подход императрицата ваксинира себе си и царевича Павел, а крал Луи XV отказа – разболя се и умря

Екатерина Втора се отличаваше с нетипична за жена смелост, което й позволи, първо, да издържи на ежедневната битка с враговете си и обстоятелствата, и второ, да стане суверен на една свръхдържава. И тя създаде тази свръхдържава, като изведе Русия на първите позиции в Европа. Изобщо - и Крим беше наш. В живота й обаче имаше акт, който говори за смелост много повече отколкото един дворцов преврат, обуздаването въстанието на Пугачов или войната с турците.

И това беше нейното съгласие да бъде ваксинирана срещу едра шарка – както самата тя, така и младият Павел, наследникът на трона. През XVIII век това беше равносилно на прескачане на пропаст. Шансовете за оцеляване бяха противоречиви и съмнителни. Императрицата не даде нито един от престъпниците „за експерименти“. Тя рискува своя живот и този на царевича, поставяйки на карта всичко, което имаше: живота, здравето, политическата стабилност - ако тя и Павел бяха умрели от неуспешната „манипулация“, тук щеше да започне жестока суматоха! В крайна сметка привлекателната Екатерина можеше да загуби своята миловидност, тъй като шарката не винаги убива своите жертви, но понякога върху „пощадените“ оставя дълбоки бразди и белези по лицата им.

Едрата шарка беше демократична болест, защото обезобразяваше селяни, херцогини и дори богопомазаните. Два века преди Екатерина в Англия управляваше рижата девствена богиня Бетси Тюдор - белокожа, тънка в кръста и с изящна талия. И ето, нея я сполетя суровата съдба - след като беше болна от едра шарка, младата дама остана завинаги с белези. И нейното увлечение през целия й живот остана да закрива белезите с белило и руж, не толкова от суета, колкото по необходимост.

Едрата шарка беше толкова чест посетител на дворците, че белезите по лицето изглеждаха като норма. По-късно Валентин Пикул ще напише: "Не вярвайте на въздушните прелести, изрисувани на портретите от миналото, защото техните оригинали бяха толкова грозни!"

Нека се обърнем към мемоарите на Екатерина. Тя разказва подробно за своята заобикаляща я среда, и по-специално за сестрите Воронцови: „И двете започнаха в Санкт Петербург, с това че хванаха шарка в двора, а най-малката стана още по-грозна, защото чертите й бяха напълно обезобразени и цялото й лице беше покрито не с белези, а с бразди". 

Защо да се стига толкова далеч, след като самият Петър III, съпругът на Екатерина е преболедувал от едра шарка в младостта си?
„Лицето му беше неузнаваемо: всичките му черти бяха огрубели, лицето му беше подуто и несъмнено беше очевидно, че той ще си остане до живот с много видимите следи от едра шарка. Тъй като косата му беше остригана, той носеше огромна перука, която го обезобразяваше още повече. Той се приближи до мен и ме попита дали още го разпознавам. 

Промърморих своите поздравления по случай неговото оздравяване, но всъщност той беше станал ужасен". Петър II, внук на Петър Велики, син на царевича Алексей, също умира от едра шарка. Освен това Европа беше шокирана от смъртта на възрастния, но силен и здрав Луи XV, който се разболя от шарка от младата си любовница - улично момиче, чието име историята не е запази. Болестта дори и тук изравни всички: и млади, и стари. Но характерното за това време беше, че Луи умря, след като всички знаеха за успеха на ваксинациите в Русия!”

В СССР всички бяхме ваксинирани срещу едра шарка и можете да сте сигурни, че белегът от ваксинацията на ръката няма да изчезне никъде през годините. Сега си представете това да стои на лицето. Екатерина имаше късмет и нейното лице беше чисто и свежо. Но тя умишлено се „зарази“ с шарка! В разгара на поредната епидемия царицата нарежда на своя британски лекар Томас Димсдейл да й направи разрез върху нея. В онези години се извършваше така наречената вариолация, когато върху здрав човек през разрезите на ръката се слагаха нишки или тъкан, съдържащи мехурчета от едрата шарка от гнойните мехури на болен пациент.

Инфекцията попада в кръвта, човекът се заразява и се разболява, но в лека форма. Димсдейл, между другото, рискуваше не по-малко като лекар и в случай на провал, него го очакваше такова ужасно наказание, че беше по-добре да не мисли, а да действа. Екатерина Велика и Павел преминаха през този смъртоносен тест.

Императрицата с обичайната за нея дързост каза на Фридрих Велики, че той е истински „антиваксер“, защото й беше трудно да го обвини в малодушие, глупост или мракобесие: „Целият Петербург искаше да се ваксинира срещу едра шарка и тези, които бяха ваксинирани, се чувстваха добре. Струваше ли си да се противим на това, след като ваксинацията спасяваше живота на хората! Не легнах да си почивам нито минута и приемах хора всеки ден. Генерал-фелдцайгмайстер граф Орлов, този герой, подобно на древните римляни от най-добрите времена на републиката в храброст и великодушие, се ваксинира срещу едра шарка и на следващия ден след операцията той отиде на лов в най-ужасния сняг".

Историкът Сергей Соловьов констатира: „Медиците крещяха срещу безумната новост, проповедниците от църковните амвони крещяха срещу нея. Но Екатерина реши със своя собствен пример да унищожи колебанията в руската общественост". Що се отнася до Димсдейл, той получи титлата барон, званието лейб-медик и доживотна пенсия от 500 паунда годишно - много висока за онова време. Той си тръгва след ваксинационната кампания за Англия, но след тринадесет години по-късно се завръща, за да ваксинира и малките внуци на императрицата.

Но защо разказваме това? Заради това, че от тогава са изминали два века и половина, но страхът от модерната и безопасна ваксинация изглежда не е изчезнал и много хора, които се смятат за консерватори и монархисти, настояват пред своите съграждани да бойкотират антиковидните мероприятия. Примерът с царицата не е ли доста показателен? 

А какво да кажем за комунистите, които излязоха на антиковиден пикет преди дни? А в Съветския съюз бяхме ваксинирани по заповед на същите тези комунисти без дори да ни питат. Остава само да пожелаем на всички здрав разум и да цитираме нещо от героинята на тази статия, матушка Екатерина: „Щастието не е толкова сляпо, колкото хората си го представят. Често то е резултат от дълга поредица от правилни и точни мерки".

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)