Лествица for Dummies

Много е грешно децата да бъдат пазени от предизвикателства и трудности, от ситуации, които изискват съпротива

Праведността не се награждава с нов автомобил, Божията любов не е шестица от тотото

Трудностите не винаги са вредни, че изпитанията не винаги са опасни

Мили мои кръщелници, ето го вашият непотребен кръстник, който нито ви утешава с мъдра беседа, нито следи дали редовно се причастявате! Tempora mutantur – уж били казали латините, но всъщност германските протестанти през 16 век – времената се менят, прави ли ви впечатление? Като че ли Бог се завръща, все повече хора се обръщат към религията, че и все по-просветени, които доскоро гледаха на вярващите с насмешка, като на някаква втора категория, не особено умни и твърде зле образовани. 

Днес май само най-глупавите продължават да развяват агресивните си атеистични лозунги, но то е защото все още не са усетили, че палачинката се обръща. Мен обаче това ме притеснява.

Колкото и парадоксално да звучи, чувствам се по-спокоен, когато Църквата е в гонение, защото тогава в нея пребъдват хора, които наистина знаят защо са там. Предпочитам да ми се подиграват, задето съм вярващ и ходя на черква, отколкото да се състезавам по святост с шумни професионални пропагандатори. Книги, филми, картички, мемета, стихотворения и песнички, мъдри мисли... Не, прекалено ми е шумно, има нещо нездраво в това. Вярващият човек е смирен и съкрушен, денонощно оплаква греховете си, а не публикува кичозни изображения на Христос и Богородица с надпис: “Сподели и до утре ще се сбъднат всичките ти желания!”.

Има нещо нездраво в това да улесняваш във всичко грешната си природа, която трябва да страда и да се кае.

Християнството не е път към охолен живот, праведността не се награждава с нов автомобил, Божията любов не е шестица от тотото. Попадна ми една реклама. Реклама на книга със старателно посочени книжарниците и борсите, откъдето да си я купиш, и телефона, на който да я поръчаш (в работно време). “Лествица за миряни”.

Всеки, който я е чел в неадаптиран вид, веднага ще види, че това е оксиморон. Това е все едно “Устав гарнизонна и караулна служба за цивилни”. Как не са се сетили да адаптират и Апокалипсиса, да издадат “Апокалипсис за лаици”! Защото както Лествицата е ръководство за монаси, така и Апокалипсисът е “окръжно” до източните църкви. Може би затова той е единствената книга от Библията, която не се чете на служба - защото не е за миряни. Това, че миряните могат да почерпят много богатство, истина и святост както от Лествицата, така и от Апокалипсиса, е нещо съвсем друго и едва ли е наложително за тази цел те да бъдат опростявани, профанизирани и адаптирани.

Лествицата, скъпи мои кръщелници, е книга, писана по поръчка, в отговор на запитване. Точно както и “Размисли за революцията във Франция” на Бърк, е трактат, развил се от писмо - отговор на въпросите на негов познат от Франция, така и Лествица е отговор от Иоан Синаит, игумен на “Св. Екатерина” (най-старият действащ манастир, основан още от Юстиниан) на въпросите на Иоан Раитски, игумен на едноименния манастир, недалеч от “Св. Екатерина”.

Книгата е писана през 7 век и добива голяма популярност през средновековието като фундаментален трактат върху християнската нравственост и същевременно като своеобразно практическо ръководство за монашеско усъвършенстване. На български е преведена през 10 век. По-късно оказва силно влияние върху исихазма (той поне за мен е най-чистата и мистична форма на православието), защото отговаря идейно на учението за праксис, теорйя и екстазис - етапите по пътя към боговидението. Ето защо не забравяйте, трудолюбиви и праведни мои кръщелници, че Лествицата говори за нещо много трудно, а не за нещо леко, с което можем да се занимаем между сутрешното кафе и банята. То ние не, че не можем, сигурно можем, но ползата едва ли ще е голяма. Ползата от такива четива е че променят личността, а не че просто обогатяват знанията, така че да не се изложиш, ако случайно те питат в “Стани богат”.

Монашеството е богато и разнообразно явление. Откакто след Теодосий християнството започва да се ползва с привилегии, мнозина влизат в него по сметка (както нещо подобно започва да се случва и сега), дори само за да не плащат данъци. Но заедно с това от монашеството излизат и най-светлите примери на подвиг и святост.

Около два века и половина преди св. Иоан Лествичник, и св. Иоан Златоуст е бил монах. Започва заедно със съученика си Василий в монашеско общежитие. Скоро предлагат на двамата младежи да ги направят епископи, защото Църквата изпитва остра нужда от подготвени кадри. Василий приема, но Иоан се ужасява от отговорността, която ще му се наложи да носи за паството си, отказва и даже напуска общежитието и избягва навътре в пустинята, за да живее в пълно уединение и мълчание. Разболява се и едва не умира - той по рождение е с крехко здраве. Връща се в света и чак тогава става дякон, за да се посвети през следващите години в служба на бедните и страдащите. После Бог промисля за него и Иоан става константинополски архиепископ (патриарх), но дори и тогава пребъдва в съкрушение и покаяние. Взискателността към духовните качества на другите го прави омразен за мнозина. Умира мъченически в тежък конфликт с корумпираната светска власт. Така е разбирал Златоуст християнството, а не като лек път към охолство и безметежие.

Цивилизацията, в която живеем, драги кръщелници, е издигнала като върховна добродетел стремежа към щастие, който минава през изключването не само на всяко страдание, но дори, по възможност, и на всяко усилие. От определена гледна точка, малко строгичка, може би, това е бунт срещу Божията воля, която е човекът “с пот на лицето да яде хляба си” и да се бори с бурени и трънаци от една страна като наказание за греха, но от друга - като средство за неговото преодоляване и изкупване.

Наскоро една жена се възмущаваше как тормозели децата в училище и не им оставало време да ядат и да се забавляват. И сякаш, без да иска, формулира прецизно върховната ценност на секуларното човечество - да яде и да се забавлява. Имаше едно меме за еволюцията на училищните задачи по трудност, като започваше от сложна фигура, на която трябваше да се изчисли площта и свършваше в наши дни с бял правоъгълник, който ученикът трябва да оцвети в любимия си цвят и да го предаде анонимно.

Много е грешно децата да бъдат пазени от предизвикателства и трудности, от ситуации, които изискват съпротива. Защото до един момент ще можем да ги опазим, но после ще се окажат безпомощни. А дали пък да не се отдадем на конспирация и да кажем, че световните господари и корпорациите искат точно това - беззащитен и некомпетентен масов човек, донякъде нахранен (имам предвид материално задоволен), за да се притъпят хищническите му инстинкти? Дали световните господари се обучават и възпитават по същия начин? Чувал съм (може и да не е вярно), че в най-скъпите частни училища, където избуява световният елит, все още ядат бой с тънки шибучици. Но дори и не е задължително да си “световен господар”, за да проумееш какво е нужно за създаването на едно качествено поколение с отговорност за бъдещето. Не е трудно, но властите сякаш нарочно правят точно обратното.

И ето ги модерните християнски просветители: ще разпространяват сред младежта православието чрез уебинари, уъркшопове и други примамливи форми, които да задоволят нуждите на младия човек от развлечение и да гарантират правото му на щастие. Помня преди време, когато в цял свят беше нашумяла някаква щуротия с помощта на специално приложение за смартфон и на GPS децата да търсят и ловят покемони в града, Ватиканът (сакън да не остане назад и да не е “в крак с времето”!) пусна аналогично приложение, само че с него не се ловяха покемони, а християнски светци. Каква представа за мъчениците се възпитава по този начин? Но в свят, в който св. Николай Мирликийски Чудотворец е облечен в червено дебелак, който влиза през комина да оставя подаръци или въглени в чорапите на хората, в такъв свят всичко е възможно.

Та мисълта ми е, скъпи мои кръщелници, че трудностите не винаги са вредни, че изпитанията не винаги са опасни. Който иска “Лествица”, да не се страхува да я чете в оригинал, защото утре може да му се доще да му направят и Библията като комикс. Подхождайте към Бога със смирена молитва в съкрушено сърце, а не със заявка за модерни технологични иновации, които ще направят живота ви по-щастлив и забавен. Ако пък не искате, намерете си някой друг кръстник!... Шегувам се. За добро или за лошо, няма процедура, по която да се отървете от мен. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.