Непокорният балкански филмов маестро Емир Кустурица продължава с удоволствие да се отдалечава от изискванията на своите западни кино колеги за правилно политическо поведение. Не го очаквайте скоро като шеф на престижно европейско жури. Но на него не му пука. Преди дни взе участие в представянето на документален филм за преследването на каноничната Украинска православна църква от властите в Киев.

„Конфликтът в Украйна се дължи на факта, че конкретни лица имат желание да забогатеят от него“, каза Кустурица на премиерата на „Хора Христови. Нашето време“ в Белград. „Тази война вече е продадена, но си задавам въпроса кой даде толкова висока цена, която платиха украинците, кой ще извлече дивиденти от това? Кой всъщност е бенефициентът, който получава дял от това?“, обърна се Кустурица към публиката. „Украйна, що се отнася до Бог, вече е загубена, успяха временно да го изолират. Но в Сърбия ми се струва, че нашите „партньори“ и „приятели“, независимо как ги наричат ​​политиците, се опитват да убият Бог в нас с „мека сила“, но тя стана невероятно по-силна след откриването на олимпийските Игри и този филм трябва да бъде задължителен за гледане във всички училища“, каза още Кустурица, който участва в документалната творба.

А преди време той пак ядоса до червено западните си колеги по камера след официална среща със своя добър приятел, руски президент и враг №1 на либералната система Владимир Путин в Кремъл. Разговорът между Емир Кустурица и Владимир Путин в Москва се насочи и към изкуството, и към международната обстановка, по предложение на самия режисьор. Кустурица благодари на Путин за възстановяването на историческата справедливост. „Искам да ви благодаря за вашата лична историческа справедливост... Това, което се случва сега в Украйна, е борба за нас. Ние, които видяхме какво се случи с тези бандеровци в Хърватия... Мисля, че тази аналогия е много важна за всички“, каза Кустурица като припомни кървави пасажи от историята на Югославия.

Емир Кустурица е балкански трън във все по-изнежената пета на световното кино, решило сякаш колективно да се кастрира в името на корпоративната конюнктура. Режисьорът на „Ъндърграунд“ и „Циганско време“ се противопостави на масовото западно цензуриране и заличаване на руска култура и обяви, че започва да филмира литература от най-голямата потеритория страна на планетата. Кустурица би изявил и желание да прави кино трилогия по класики на Николй В. Гогол и да екранизира романа „Лавър“ на съвременния руски писател Евгений Водолазкин.

По-рано през годината Емир Кустурица определи творчеството на Гогол, като „най-мощния пример за реализъм в литературата“. Той каза още, че не може да си представи европейската култура и нейната еволюция без руското влияние. Заради приятелството му с руския президент Путин бяха отменени концерти на неговия бенд „No Smoking Orchestra“ из Европа. 

Неподражаемият, незаменим и непоправим балкански художествен хулиган изнесе и страхотно шоу с оркестъра си в зала 1 на НДК преди около десетилетие.

Емир Кустурица не се вписва в съвременните рамки за културна знаменитост, но си остава най-успешният балкански режисьор. Той е виртуоз на абсурда и магическия реализъм, на носталгичната мелодрама, на бурните и бравурни композиции, на визуалния бунт и препратките към майстори като Федерико Фелини. Сръчно съчетава комедия с трагедия, насилие с любов, мечтание с отчаяние. Ражда се в Сараево, бивша Югославия и израства, потопен в митологията и естетиката на страната, която се разпадна през 90-те. Но още през 80-те Кустурица става световно име с поредица от престижни филми, които го поставят на картата на голямото кино. Това са топ творби като „Спомняш ли си, Доли Бел?”, “Баща в командировка” и “Циганско време”.

В началото на 90-те отива в Америка и прави сюрреалистичната комедия с елементи на драма “Аризонска мечта” със звезди като Джони Деп и Фей Дънауей. Но характерът му е в пълно противоречие с Холивуд и корпоративната студийна система, а съвсем скоро той ще се превърне в един от най-жестоките критици на САЩ.

През 1995-а Кустурица прави своя тричасов opus magnum “Ъндърграунд”, с който печели “Златна палма” в Кан, но разделя мненията на зрители и критици по политически причини. Филмът е майсторски заснета и френетично фарсова история на Югославия от Втората световна до кървавите конфликти на Балканите през 90-те - така както Кустурица я вижда. Доста други хора явно я виждат по друг начин и той е остро критикуван. Но и възхваляван.

Направи филм за Марадона

Кустурица се завръща триумфално в края на деветдесетте години с безумно забавната комедия „Черна котка, бял котарак”. През новия век той снима няколко заглавия, които не успяват да дублират влиянието и значението на шедьоврите му от 80-те и 90-те. Направи документален филм за Диего Марадона, написа книги и обиколи света с групата си No Smoking Orchestra.