Европейската комисия представи план за намаление на потреблението на газ от Европейския съюз с 15%. Доставките на газ за зимата не са гарантирани и не се знае каква ще бъде цената на горивото след като се отказахме да купуваме руски газ. С въпроси може ли да бъдат договорени количества газ за Европа, които да заменят руския, до колко ще поскъпне газът през зимата и какви ще се последиците от спиране на въглищните централи се обърнахме към енергийния експерт Явор Куюмджиев.

- Г-н Куюмджиев, какъв газ използват в момента предприятията в страната? Това руски газ ли е, или газ от договорените два танкера от САЩ?
- Точно в момента не мога да кажа, защото ситуацията е променлива. Ако от север на юг към Гърция не тече руски газ, тогава е възможно физически към този момент да влиза в страната газ в посока юг-север, дали азербайджански или втечнен от някакъв друг източник няма значение. Но ако ситуацията е обратна, тоест тече руски газ от България към Гърция, физически не е възможно. Има една единствена тръба, по нея няма как едновременно да тече газ в двете посоки. Когато тръгне интерконекторът с Гърция чисто търговски, тогава вече да, физически през интерконектора могат да влизат всякакви други видове газ.

- Управляващите обясняват, че през есента ще стартира газовата връзка с Гърция и по нея ще получаваме повече и по-евтин газ от Азербайджан. Той ще бъде ли достатъчен за потреблението в страната?
- Първият факт е, че количествата азербайджански газ, за които имаме договор, са 1 млрд. кубични метра годишно. Вторият факт е, че Азербайджан и към момента има договори за доставка на 21 млрд. кубични метра газ годишно - 11 млрд. с Турция, 8 млрд. с Италия и по един с България и Гърция. А цялото свободно количество газ за износ на Азербайджан е 19 милиарда кубични метра. Тоест повече азербайджански газ от тези 19 милиарда няма. България няма как да вземе повече от договорения 1 милиард, освен ако например Италия, Гърция или някоя друга страна не се откаже, което не виждам защо трябва да го правят в тази ситуация. Второто важно нещо е, че тръбите, по които тече този азербайджански газ, са с капацитет 16 милиарда кубични метра - така нареченият Трансанадолски газопровод, който се включва към Трансадриатическия газопровод, който е с капацитет 10 милиарда кубични метра годишно. Тоест от турско-гръцката граница насам могат да вървят максимално 10 милиарда кубични метра, повече няма как физически.

- Това е капацитетът за цяла Европа...
- Да. От тези 10 милиарда кубични метра 8 милиарда са за Италия, един милиард е за нас, един милиард е за Гърция. Няма как да се вземе повече газ.

- Ние вече пълния договорен обем газ от Азербайджан в размер на 1 милиард кубични метра годишно ли получаваме?
- Не съвсем, защото в договора за доставка от Азербайджан има точка на доставка и тази точка е дефинирана като Комотини. В договора, доколкото аз знам, е записано, че е възможно да има друга точка на доставка, тоест Неа Месемврия, която всъщност в гръцката мрежа е разклонението към България. Но за да бъде това условие използвано, трябва съгласието на азерската страна. Защо азерите трябва да се съгласят в тази ситуация, когато ние не си изпълняваме договора докрай, тоест не сме осигурили точка на доставка Комотини, да ни дават по договора по-ниската цена, като спокойно могат да го продават на пазарни цени? Доколкото аз имам информация, тези свръхколичества са на пазарни цени. Да, възможно е да взимаме пълното количество от 1 милиард кубични метра, но въпросът е, че част от тях са на по-ниска цена по онзи договор, а другата част е по пазарни цени.

- Има ли яснота дали са договорени необходимите количества газ за август?
- Не, няма официална информация. Може би някой знае, но не казва.

- В Брюксел обсъждат вариант Европейският съюз да договаря необходимите количества газ за всички страни от Общността. Възможно ли е това и откъде може да дойде този газ?
- Не съвсем, защото Европейският съюз няма никакви юридически права да подписва договори за доставка на газ. Това се извършва от фирми. Продавачите на газ са фирми и купувачите на газ са фирми. Това първо. Второ, в света в момента има някакъв баланс на производството и потреблението на природен газ. Потреблението на руски газ от Европа за миналата година е 183 милиарда кубични метра, от които 166 милиарда по тръбопроводи и 17 милиарда кубика втечнен природен газ от Русия. Разбира се регион Европа включва и Турция. Ако Европа се откаже от тези 183 милиарда кубични метра, няма с какво да ги замести днес по няколко причини. Първата причина е, че другите големи потребители са Северна Америка и Далечния Изток. Северна Америка се задоволява сама, но Далечният Изток няма някакво производство на газ. Другите големи производители - Близкия Изток, Африка, Австралия, Океания, продават в онзи регион. В нашия регион продава малко Африка, главно Русия и бившите страни от Съветския съюз. Ако се откажем от тези количества, които са до нас, и поискаме някакви други, идват проблемите. Няма достатъчно кораби, за да бъде транспортиран, защото газът няма как по друг начин да дойде до нас от Катар или от Нигерия. Съответно тези количества няма да отидат в Далечния Изток. Значи руският газ трябва да отиде натам, за което също няма тръбопроводи, необходими са кораби и терминали. Всичко това изисква гигантски инвестиции и време - 5-7-8-10 години, никой не може да прецени. Когато тези условия се изпълнят, вероятно е възможно изцяло да бъде заменена Русия, но дотогава не е възможно.

- Ако ЕС спре да купува руски газ, как това ще се отрази на цените на горивото?
- Не може да спре, колкото и да се икономисва. Това означава 40 процента от потреблението да изчезне. Природният газ не се използва само за отопление. Той се използва и за производството на електричество. 20 процента от електричеството в Европейския съюз се произвежда от изгаряне на природен газ. Само 30 процента от природният газ се използват за отопление и електричество. Останалите 70 процента се използват за производството на какво ли не. Като започнем от торове и завършим с пластмасови изделия. Като имам предвид не сламки за газирани напитки, а кабели, табла за коли и какво ли не. Така че отказът от купуване на 40 процента от тази суровина означава край на европейската икономика каквато я познаваме. Да, може, ако това е цената, която сме готови да платим.

- Каква ще бъде цената на горивото, което ще внасяме не от Русия, а от други страни? Тя няма ли да бъде още по-висока?
- Точно така, тъй като няма достатъчно кораби, няма достатъчно терминали, няма достатъчно свободни производства. Например Катар, който е най-големият производител на втечнен природен газ в света, има за 80 процента от производството си дългосрочни договори. Което е логично, тъй като разработката на цялата верига на доставки от находището, през втечняване, транспорт с кораби, регазифицирането са гигантски инвестиции, които за този, който ги прави, трябва да има някаква сигурност, че ще си ги възвърне. За тази цел се подписват дългосрочни договори. 80 процента от катарския газ е дългосрочно договорен. За другите 20 процента в тази ситуация условно казано се бие кой ли не. И се сещате как малка България ще се пребори с Германия, Франция, Италия за тези количества. Това няма как да стане. От там се повишава цената.

- Можете ли да кажете някакви прогнози за цената на газа през зимата. Вече някои експерти прогнозират поскъпване с 30-40 процента?
- Фючърсите за газа в момента ако са около 150 евро за мегаватчас на нидерландската борса, която е основният показател за пазара в Европа, а фючърсите с цените на бъдещи доставки през октомври, ноември са около 280 евро. От това може да се направи извод, че повишение на цената в България с 30-40 процента е оптимистичен сценарий. По-скоро около 100 процента ще бъде повишението. Защото ние налудничаво се отказахме от сигурния и сравнително евтин източник на газ и минахме изцяло на пазарен принцип.

- Това означава ли, че едно ново правителство трябва да възобнови преговорите с „Газпром“ за доставка на газ?
- Може да се опита. Не съм убеден, че ще успее. Може и да стане за този отоплителен сезон, тъй като договорът с „Газпром“ все още никой не го е отменял. Друг е въпросът, че договорът може би е нарушен, съвсем трети въпрос е кой го е нарушил, може би трябва да се произнесе някакъв международен арбитраж. Но ако приемем хипотезата, че все пак имаме валиден договор, може да се пробваме да го изпълняваме и да видим какво ще стане. Но трябва да спазваме изискванията на „Газпром“ за схемата за плащане, както правят две трети от останалите клиенти на „Газпром“ в Европейския съюз. Тук има една друга интересна теза, че „Газпром“ е много лош и спира доставките на всички. Това не е съвсем вярно, защото по Турски поток не са намалели количествата, Гърция, Сърбия, Унгария си получават пълните количества газ, които са договорили.
 
- Какви ще са последиците за България, ако има недостиг на газ. Как ще се преценява кое предприятие да получи газ и кое не?
- Има авариен план за такива ситуации, в който са дефинирани така наречените потребители, на които при никакви положения не трябва да бъде спиран природния газ. Това са топлофикациите, частните битови клиенти и предприятията с непрекъсваем цикъл на производство, тоест стъкларски заводи и металургични комбинати, защото при тях, ако спре подаването, съоръженията им могат да бъдат изхвърлени на боклука. Необходимият газ за тях трябва да бъде осигурен по някакъв начин независимо от цената. Как да стане това нека мислят тези, които ни докараха до там. Всички останали се изключват от подаването на газ.

- Топлофикациите имат ли готовност да работят на мазут?
- Част от тях да, част от тях не. Тези, които могат - при определени условия като замърсяване, по-скъпо и при по-ниска ефективност.

- На заседание на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка е обсъждано затваряне на въглищните централи до 2030 г. Разумно ли е това и как ще се отрази на енергийната система на България?
- Ако това се случи, ще бъде катастрофално. В момента ние имаме възможност да произвеждаме около 7500 мегавата, а потребяваме в най-пиковите моменти 5000-5100 мегавата, при много голяма жега или много голям студ. Останалите 2000-2500 мегавата ежедневно изнасяме с колосална печалба за предприятията, дали са частни или държавни е все едно, това са български предприятия, които плащат данъци. Ако отпаднат въглищните централи, ставаме от нетен износител, нетен вносител на електроенергия. Няма да можем да покрием собствените си нужди. Това е катастрофално.

- При настоящите високи цени на тока защо правителството в оставка не направи нищо за изграждане на нова ядрена мощност в страната?
- Питайте ги тях, нямам никакво обяснение за това. От години се чудя как може като нация да сме толкова глупави. Можехме да си имаме още два атомни блока, които сега щяха да са изплатени, държавата отново да печели колосални суми, както от АЕЦ „Козлодуй“. Може би трябва да се помисли за въвеждане на наказателна отговорност за безотговорно, безобразно говорене и взимане на решения. Не може да се носи само политическа отговорност. Някои хора в телевизионните стидиа непрекъснато се аргументираха, че цената на елекстроенегията никога не може да стане 100 лв. и централата няма да се изплати 50 години. Исторически като нация правим брутални грешки.

- Ако въглищните централи бъдат затворени 2038 г. ситуацията с енергийния баланс на страната може ли да бъде различна?
- Ако започнем сега да строим „Белене“, след десетина години може да го имаме. Ако прехвърлим наличния реактор и оборудване от „Белене“ към АЕЦ „Козлодуй“, след 15 години, през 2038 г. ще имаме заместващи мощности, частично на тези 4000 мегавата, които ще отпаднат. Това, което трябва да правим, е да започнем „Белене“ и веднага да започнем още два реактора в АЕЦ „Козлодуй“, за да може към 2040 г. да сме заменили тези 4000 мегавата, които ще отпаднат с въглищните централи. Европейската комисия прие ядрената енергетика за зелена и стимулира изграждането на такива централи, може и европейски пари да вземем, за да направим тези централи

- Възможно ли е да преговаряме с Европейската комисия да не затваряме въглищните централи?
- Всичко е възможно, германци, австрийци започнаха отново да си пускат въглищните централи, защото просто ток няма. Доколкото знам в Плана за възстановяване и устойчивост е записано, че ще затворим въглищните централи не през 2038 г., както казвате вие, а в края на 2024 г. Който и да дойде на власт трябва да направи три неща - да отиде в Москва, да отиде в Брюксел и да започне строителството на „Белене“.

- В Плана за възстановяване са записани срокове за либерализация на пазара на електроенергия на дребно. Защо България се е съгласила на това и как либерализацията ще се отрази на сметките за ток на домакинствата?
- Отговорът на първия въпрос е нямам идея. Това е малоумно решение. А цените ще нараснат около три пъти от следващия ден, в който това се приеме.

Нашият гост

Явор Куюмджиев е енергиен експерт с дългогодишен опит. Участвал е в реализацията на енергийни проекти в Швеция, Чехия, Словакия и България. Народен представител от парламентарната група на Коалиция за България в 42-ото Народно събрание. Зам.-министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев. Роден е на 14 септември 1970 г. в София. Учи в Софийската математическа гимназия, след това в Руското средно училище в град Високе Мито, Чехия, където завършва средно образование. Следва в Чешки технически университет в Прага, има дипломи и за магистър по компютърни технологии от Технически университет - София и по бизнес администрация от Рочестърския технологичен институт.