Превземането на Ксантия е един от най-големите външнополитически успехи на владетеля

Основава държава, която самите му врагове ще нарекат „царство“

В предишните броеве на “Труд” разказах как през 1343 г. легендарният юнак Момчил се утвърждава в Родопите, използвайки противоречията между ромеите във водената между тях братоубийствена гражданска война. Укрепнал в дебрите на Великата планина, ухажван от двете страни във византийската междуособица, вероятно подкрепян от българския цар Иван Александър, Момчил закономерно обръща поглед към богатите области в Беломорието. Те се контролират от претендента за престола в Константинопол Йоан Кантакузин, който така става враг на българина.

Тъй като последният държи южните подстъпи на прохода “Маказа” и охраняващата го крепост Нимфея, Момчил е имал само един начин да навлезе в равнината - през прохода при днешния Златоград. Не случайно тази пътна артерия е била основна за търговските връзки от Античността до първата половина на миналото столетие. А византийският град, който се намира на южния изход на прохода, Ксантия (дн. Ксанти), по-късно става столица на разширилите се владения на Момчил.

Преди да стигне до големия град обаче, българинът е трябвало да превземе малката, но ключова крепост Месегуни при днешното с. Глафки, създадена за контрол над комуникациите по прохода. Поради липсата на археологически проучвания, хронологията на твърдината не е напълно изяснена. Откъслечни керамични находки я отнасят към късновизантийския период, като най-вероятно е построена в края на XII или началото на XIII в. Замъкът има правоъгълен план като дългата страна е 225 м. В двата срещуположни ъгъла има една цилиндрична и една правоъгълна кула, като втората е запазена на височина до 8 м.

Превземането на Ксантия е един от най-големите външнополитически успехи на Момчил. Той го прави престолнина на своето кратко просъществувало царство, където, според Йоан Кантакузин, се разполагал домът му. Това не е случайно, защото с разширението на неговите владения на изток и юг Ксантия се оказва в самия им център.

Градът се споменава за първи път от Страбон през I в. сл. Хр., но тогава се е намирал на друго място. Първото сигурно сведение за средновековния Ксантия е от 879 г., когато епископ Георги участва в Константинополския синод. През XII в. значението на града нараства, а от историка Никита Хониат е известно, че през 1199 г. е завладян от избягалия във Византия убиец на българския цар Асен, Иванко.

Ксантия е често споменаван през първата половина на XIII в. във връзка с войните на цар Калоян в Беломорието, както и с последвалите конфликти между епирци и никейци. Градът е в епицентъра на византийските граждански войни от XIV в., а в 1344 г. попада в ръцете на Момчил. След края на гражданската война през 1347 г. император Йоан VI Кантакузин го предава на сина си Матей, с когото българинът враждува ожесточено приживе. В 1355 г. Ксантия става притежание на законния император Йоан V Палеолог, а между 1368 и 1371 г. е под управлението на сръбския деспот Углеша, който е убит в съдбовната битка с османците при Черномен през 1371 г. Градът пада малко след това не само заради силата на завоевателите, но и поради ужаса на бубонната чума, покосила по-голяма част от населението му.

Днес руините на някогашната столица на Момчил се намират в гъста гора на възвишение над съвременния град. Доколкото може да се види от почти непроходимата растителност, крепостта има неправилна трапецовидна форма с цитадела на върха на хълма. При направения от мен обход все пак успях да забележа останки от съхранени до 5-6 м крепостни стени, кули, части от паднали сводове, малки порти-потерни и необходимите за живота цистерни за вода. Местни хора разказват, че на съседния хълм, наречен “Главата”, също има укрепление с високо запазени стени и кули, където, според преданието, бил “домът на съпругата на Момчил” (Йоан Кантакузин).

Една от блестящите военни победи на българина е изгарянето на част от турския флот в пристанището на Полистилон. По това време емирът на малоазийската турска държава Айдън на име Умур непрекъснато е викан на помощ срещу заплащане от претендента за византийския престол Йоан Кантакузин. Той притежавал мощна армада, всявала ужас по бреговете на Източното Средиземноморие.

Именно при една от тези военни акции флотът на турците се оказва закотвен в пристанището на византийския Полистилон, наследил древногръцкия полис Абдера, родина на такива личности като елинските философи Демокрит, Левкип и Протагор. Днес неговите останки се намират на вдаден в морето малък полуостров, отстоящ на стотина метра от руините на античния Абдера.

При атаката Момчил успява да изгори три от петнадесетте турски кораби. Няма съмнение, че при тази атака той завладява и самия Полистилон. Така знамената му за пръв път се развяват над бреговете на Егейско или Бяло, както го наричат открай време българите, море, което всъщност е част от голямото Средиземно море.
Византийският град Полистилон е по-малък по размери от древногръцкия и се намира непосредствено до старото пристанище. За времето си той е бил много силно укрепен, като крепостни стени са го ограждали отвсякъде, а в по-издигнатата югоизточна част се намира усилената с множество кули цитадела. Полистилон е бил свързан със сушата чрез два пътя: единият води на северозапад към Ксантия, а другият - на североизток към Перитеорион на брега на Бистонското езеро (Порто Лагос), където тогава се е намирало другото важно пристанище.

Полистилон се споменава в писмени източници за първи път през 879 сл. Хр. като седалище на епископ. Много по-късно, през 1365-1370 г., епархията се отделя от митрополия Филипи и е включена към тази на Маронея. Последен епископ на Полистилон преди превземането му от османците е бил Петър, който през 1363 г. подписва документ за собствеността на малкия манастир “Св. св. Константин и Елена”, намирал се на остров Тасос.

През 1341-1347 г. Полистилон попада във вихъра на Гражданската война. Посетен е в 1342 г. от самия Йоан Кантакузин, който е на път за Сърбия, за да търси съюзници. Тогава узурпаторът го снабдява с жито и поставя гарнизон в крепостта, която той сам посочва като важен “крайбрежен град”.

През същата година имперският флот под командването на най-големия враг на Кантакузин, великия дукс Алексий Апокавк, акостира в пристанището на Полистилон, а през 1343 г. там е закотвена армадата на емира на Айдън, Умур, атакувана по-късно от бойците на Момчил. От 1343 до1345 г. районът е в неговите ръце и е своеобразно пристанище на столицата му Ксантия.

Археологическите проучвания в района на древния град Абдера започват през 1950 г. и продължават десетилетия наред. В Полистилон са разкрити части от вътрешната фортификация и външните крепостни стени, които на места са запазени до 7-8 м височина. Проучени са епископската църква на града, една малка гробищна църква, трикорабна базилика с некропол извън стените и късноримска баня. Днес тези постройки са консервирани по хронологически ред на строителството. Прекрасните находки от разкопките пък са експонирани в модерен музей в близкото село Авдира.

Превземането на Ксантия и Полистилон е само началото на победоносния поход на Момчил в Беломорието. Пред него са още много обсади на градове и велики победи. За да може накрая да основе държава, която самите му врагове ще нарекат “царство”.