Устра е една от най-добре запазените средновековни крепости по българските земи

След края на ХII в. твърдостта запазва своето значение

Читателите на „Труд” знаят, че в няколко поредни брой ще се пренесем в динамичната и интересна епоха на XIV в., във времената на българския Робин Худ, родопският юнак Момчил. Стана ясно, че през 1343 г. той получава за управление от претендента за византийския трон Йоан Кантакузин планинската област Меропа (днешна Смолянска област). Според византийските историци там той владее крепостите Повисд и Света Ирина, както и други неназовани укрепления.

Към владенията на Момчил в Меропа могат да се отнесат четири разкривани по археологически път крепости. Най-известна е тази край с. Градът Повисд (Момчилова крепост), намираща се на връх с надморска височина 1215 м. Обобщавайки резултатите от проведените през 2007-2010 г. разкопки е ясно, че тя има два периода на обитаване - късноантичен (VI в.) и средновековен (ХI-ХIV в.) Разкрит е входът на укреплението, защитен от квадратна кула-порта. Общо са проучени 80 м от дебелата 1.8 м крепостна стена, зидана от необработени камъни, споени с бял хоросан. Във вътрешността няма следи от никакви трайни жилищни постройки, а само от дървени бараки. Единствената каменна сграда е малък параклис с приблизителни размери 4,5/4 м. Крепостта е опожарена при османското нашествие през втората половина на ХIV в.

Твърдината в местността „Кечикая” над Рудозем е с надморска височина 1190 м и подобни размери. Разкрити са 50 м от крепостната стена, която е запазена до 2.2 м височина. Градена е от споени с хоросан ломени камъни и е фундирана върху скалите. Според археолозите създадената през V-VI в. крепост е функционирала и през ХIV в.
Много интересна е била крепостта в местността „Хисар” край Доспат, която през миналия век е била взривена при строеж на язовир. Направените тогава спасителни разкопки показват, че там е имало живот през ХIV в. В епохата на Момчил е съществувала и твърдината в местността „Св. Неделя” над Златоград, за което говори и богатият средновековен некропол, разкрит в покрайнините на този съвременен град.

Суровите укрепени планински убежища в Меропа обаче далеч не са задоволявали амбициозния българин. Неговият поглед е бил насочен към богатите земи на Източните Родопи и Беломорието. Първо отрядите на Момчил се насочват на изток, където управлявал видният ромейски сановник Йоан Асен, шурей на император Йоан VI Кантакузин и внук на позорно избягалия във Византия български цар Иван Асен III.

Ето защо първите завоевания на българина вероятно са били двете най-западни крепости на областта Мора, както са наричали Източните Родопи през ХIV в. Устра е една от най-добре запазените средновековни крепости по българските земи и се намира западно от гр. Джебел. Твърдината е на 1114 м надморска височина. На много места стените са оцелели до 8-9 м и изглеждат като продължение на суровите канари, върху които са построени. Укрепленията обхващат достъпната западна и донякъде южна страна, докато отвесните скали от другите страни не са преградени. Входът вероятно е бил от изток, където са оцелели изсечени в камъка стъпала. За да се стигне до портата, е трябвало да се премине пред крепостните зидове и охраняващите ги кули.

Фортификационните съоръжения и сградите във вътрешността са строени от ломени камъни, споени са с хоросан, и имат дебелина от 1.75-1.9 м. Общата заградена площ на Устра обхваща 1286 кв. м, но съхраненото днес е само цитаделата. Наоколо се е разгръщал същинският град, който още не е проучван археологически. За неговата здравина обаче свидетелстват няколко византийски източника като Анна Комнина (ХII в.), Георги Акрополит (ХIII в.) и Йоан Кантакузин от ХIV в.

Вътрешността на замъка Устра е наситена с помещения. Бойните кули са три и са пряко свързани с тях, като вътрешността им също е използвана рационално. Сградите са запазени чак до третия етаж, като изкачването е ставало чрез каменни стълбища. Долните етажи и подземията са обмазани с хидрофобен розов хоросан и представляват цистерни за питейна вода и складове. Обитаемата част е била на втория и третия етаж, които личат по леглата за напречните греди и дървените подове. Там е имало стаи за живеене, зали за пирове и малък параклис.

При проведените археологически разкопки са открити богати материали. В складовите помещения са намерени десетки цели керамични съдове. Преобладават предметите, свързани с воинското въоръжение - брадви, стрели, части от шлемове. Изобилните монети и намерените 11 бронзови и сребърни кръстове обаче свидетелстват, че в Устра е живеело постоянно и цивилно население. Това вече е истински средновековен замък, който освен охранителните функции, е бил съобразен с нуждите на живеещите в него аристократи. Без съмнение той се е видял на Момчил като истински дворец след неугледните планински убежища на суровата Меропа.

Подобно е положението и с крепостта при сливането на реките Арда и Боровица. Може би това е градчето Патмос, споменато във важната „История” на византийския автор от ХIII в. Георги Акрополит. Разкопките бяха проведени в края на 90-те години на XX в. под ръководството на автора на тези редове.

Твърдината е живописно разположена на доминиращ връх с надморска височина 436 м. Днес под нея започва яз. „Кърджали”, но някога хълмът е бил ограден от водите на Арда и един от главните й притоци Боровица. Доста добре запазената крепостна стена се вие от запад и север, докато от изток и юг тясното плато завършва с отвесни скали. Тя е строена с ломени камъни и бял хоросан и подсилена с две кули от север, като в крепостта се е влизало от изток през кула-порта.

Заграденото пространство е слабо наситено с постройки, като основен е монументалният ансамбъл в най-високата част на твърдината. Там е построена голяма трикорабна църква, градена от обработени камъни, споени с хоросан. При разкопките са извадени и много предмети от ритуалите - метални кръстове, апликации, части от църковна утвар. Храмът е построен върху останки от раннохристиянска базилика от V-VI в., която пък е на мястото на тракийско светилище от бронзовата и желязната епоха.

От север на средновековната църква е долепена масивна каменна сграда, запазена до 2 м височина. Тя е градена по същия начин като храма, но вътрешните страни на стените са обмазани с дебел слой хоросан, примесен със счукана тухла. Помещението няма входове и всъщност е долният етаж на много по-висока сграда. Вероятно нагоре са били жилищните части, докато приземието е ползвано за склад. Очевидно там са живели хора с високо положение в обществото.

Крепостта при сливането на реките Арда и Боровица е построена на неслучайно място. Под нея се събират две важни древни комуникации - разклонението по р. Арда на големия път Via Egnatia от Европа към Азия и отбивката към Филипопол (Пловдив), която излиза при Бачковския манастир. Просторната раннохристиянска базилика показва, че през V-VI в. това е един от култовите центрове, способствали за пренасянето на християнството към по-високите части на Западните Родопи.

След края на ХII в. крепостта запазва своето значение. Тя продължава да бъде стратегическа твърдина на пътя по долината на р. Арда и разклона към Пловдив. Там са се събирали средновековните административни области Меропа, Мора и Стенимахос и Цепина, а често е минавала границата между България и Византия. Именно като такъв страж на важните пътища към Източните Родопи и Тракия, крепостта вероятно се озовава във владение на Момчил.