Заливат го с тонове омраза, лъжи, клевети, манипулации. Съдят го. Опитаха се да го убият. Но той е непоклатим

Тръмп маргинализира неоконсерваторите, които от времето на Рейгън бяха в тясна конвергенция с неолибералите от Демократическата партия

Ако Доналд Тръмп спечели изборите утре и триумфално се завърне в Белия дом, това ще го превърне в още по-мащабна фигура за нашето съвремие, отколкото е сега. Защото ще е направил две големи завръщания – след фалит се завърна в света на големите пари и известността през 1990-те години, а сега – след пропусната победа през 2020 г., би получил втори мандат в Белия дом.

Заслужава си отново да припомним щрихи от неговото първо завръщане. На 26 март 1991 г. New York Times и Wall Street Journal излязоха на първа страница с едри заглавия, посветени на финансовия крах на Доналд Тръмп. Няколко месеца по-рано жълтото списание Spy, което от години се подиграваше злостно с него, излезе със злобна корица: “Ухаа! Малкият Доналд най-после е нещастен. Последните дни на Доналд Тръмп”. Гръмнаха и останалите медии. Всички го отписаха. Няколко милиарда долара на червено, рязко намаляващи приходи от империята от недвижими имоти и казина, заради икономическата рецесия. Цели 975 милиона долара, обезпечени с негови лични активи. Банките си търсеха кредитите, вече се просрочваха ипотеки. Телефоните в офиса му постепенно замлъкват. Подиграваха го като поредния „господин за един ден“, пробляснал и угаснал като фойерверк.

И когато всички смятаха темата „Тръмп“ за приключена, той се завърна. С нови идеи, нови проекти и безкрайна енергия. Започна нов и още по-мащабен възход на неговата бизнес-империя. Навлезе и в нетипични за него дотогава територии, като риалити-шоуто „Стажантът“, което се превърна в едно от най-успешните в американската телевизионна история. Само няколко години, след като е зачеркнат от американския бизнес елит, името му се превърна в световно разпознаваем бранд, символизиращ успех, богатство и блясък. Книгите му, посветени на правенето на голям бизнес, станаха световни бестселъри в превод на десетки езици. Издаде и четири книги на обществено-политическа тематика, в които представи възгледите си - същите, с които години по-късно извоюва историческата победа срещу статуквото и стана 45-тият президент на САЩ, а през 2020 г. концентрира доверието и политическата енергия на половин Америка, близо 75 милиона гласа, с цели 10 милиона повече от предходния вот. Същите, с които се явява на изборите утре.

Както и да приключат тези избори, дори и при загуба на Тръмп, това няма да промени един гигантски политически факт. И той е, че годините след онзи 16 юни 2015 г., когато той оповести официално своята първа президентска кандидатура и запечати този акт за световната история в иконичния образ на спускането със златния ескалатор в Trump Tower в Ню Йорк – тези години се превърнаха в „ерата на Доналд Тръмп“. Това е вън от всякакво съмнение, каквито и нелепости да се съчиняват в либерал-прогресисткия сектор. Политическият възход на Доналд Тръмп донесе пет мащабни промени, които трансформираха американския политически пейзаж и започнаха да пренареждат глобалната политика.

Първо, Тръмп реидеологизира политиката, върна в мейнстрийма традиционния американски консерватизъм от епохата на Ричард Никсън и маргинализира неоконсерваторите, които от времето на Рейгън бяха в тясна конвергенция с неолибералите от Демократическата партия. Издигна отново мощна крепостна стена - ценностна, социо-културна и политическа - срещу американския либерал-прогресизъм, чиито родни проксита пейоративно наричаме „соросоиди“. Срещу неговите извращения, които като токсини поразиха самата тъкан на съвременната цивилизация. Става дума за токсини като сатанинския език на омразата и нетърпимостта към различията, изразяващи се в кенсъл-културата и оруеловия новговор на политическата коректност, за сектантството на климатичните паникьори, за джендър-идеологията, за черния расизъм и стимулирането на омразата към белите и към религията и пр.

Второ, Доналд Тръмп преформатира и върна Републиканската партия към нейните най-добри времена. От разглезено-елитарна политическа играчка в ръцете на новата неолиберална и технологична олигархия, в каквато я бяха превърнали предшествениците му след падането на Берлинската стена, той отново я възстанови като мощна общонародна сила на американците, които обичат страната си и искат да живеят своя живот, без държавата да им бърка в главите, за да им разпорежда какво да мислят, как да живеят и в какво да вярват, които не само обожават Свободата, защото е от Бога дадена, но и знаят нейната цена.

Трето, легитимира, върна в мейнстрийма и даде мощен тласък на консервативните движения в Европа и по света, които либерал-прогресизмът беше остракирал и изтласкал в периферията на публичността. Та, нима не си спомняме, че дори в политическите науки и в Уикипедия бяха етикетосали консерватизма като „палеоконсерватизъм“, тоест като нещо архаично, изкопаемо. За да освободят място на неоконсертавизма и неговата симбиоза с неолиберализма, които унифицираха двете американски партии до степен да заприличат на „Кока-кола“ и „Пепси“ - тоест да се различават само по дребни нюанси. Помня ехидните усмивчици на родното соросоидно невежество из медийни студия и публични дискусии, когато обяснявах всичко това през 2015 г.-2016 г. Сега тези усмивчици отдавна са изчезнали, но за невежеството по въпросите на американската политика, не съм сигурен.

Четвърто, Доналд Тръмп даде на Свободния свят пример за устойчивост и воля в грандиозни размери и така формира в консервативните сили увереност и самочувствие, че дори и с цялото си могъщество, либерал-прогресизмът, превзел голяма част от корпоративния свят, технологичните гиганти, медийните амвони и университетските катедри, може да бъде побеждаван и то побеждаван с много. Вече почти десетилетие варварските орди на либерал-прогресизма водят неспирна, ежесекундна агресия срещу Тръмп. Агресия, в която не подбират средства – заливат го с тонове омраза, лъжи, клевети, манипулации. Обругават го по най-сатанински начин. Цензурират го. Съдят го. Извадиха го от водещи социални мрежи. Опитаха се да го убият. Но той е непоклатим. Могъщият символ, който вече представлява снимката на окървавения, но изправен Доналд Тръмп, наобиколен от охранители и вдигнал юмрук с призив: „Борете се“, ще вдъхновява поколения напред.

Вече няма никакво значение каква омраза бълват CNN-ноподобните фабрики за фалшиви новини в Америка, Европа и България.
И, пето, Доналд Тръмп събуди за новите глобални реалности Европа и най-вече Германия и Франция, които бяха свикнали да се изживяват като „велики сили“ на гърба на американските данъкоплатци, но да са в тесни връзки с режимите на Автокрацията. Тръмп прати на бунището на историята щрьодеризацията – умилкването, при това щедро платено, на Берлин и Париж към Москва. Показа твърд, но премерен курс към Русия, Китай и Иран, за разлика от безхарактерната политика ала-Клинтън, ала-Обама или ала-Байдън, които са твърди само на думи, но изключително мекушави на дела.

Заради всичко това, а и не само, каквото и да стане утре в американските избори, връщане назад няма да има – консерватизмът се завърна с грохотна сила в американската и световната политика и тепърва ще печели нови интелектуални и властови територии.