Майката на Фарук се разболява от Алцхаймер

Актрисата Ипек Билгин всъщност има дъщеря

Ролята на властната майка и свекърва Есма Боран в сериала “Завинаги” е поверена на известната турска актриса Ипек Билгин. В България преди това сме я гледали в поредиците “Любов извън закона”, “Златната клетка” и “Езел”. Родена е през 1956-а в Истанбул. Първите си изяви като актриса прави на театралната сцена. Става разпознаваема от малкия екран чак когато е на 50 години, но бързо се превръща в любима актриса, а през 2013 г. пробива и на големия екран с участието си в успешните киноленти “Сънят на пеперудата” и “Истанбул червен”.

Освен като театрална, телевизионна и киноактриса, през годините Ипек Билгин се изявява още като режисьор, преподавател по актьорско майсторство и преводач. Именно тя превежда от английски на турски книгите на Ерик Морис “Не се преструвайте, моля” и “Вечен наръчник на актьора”. От началото на 2017-а влиза в една от най-успешната си роли в кариерата си на телевизионна актриса - тази на Есма Боран в хитовата драма “Завинаги”, излъчен в Турция и други страни под името “Истанбулска невеста”. Героинята є предизвиква крайно противоположни реакции у зрителите, поне през първия сезон на сериала, защото във втория вече ще я видим в съвсем друга светлина.

За големия и засегнат в сериала сблъсък “свекърва-снаха” Ипек Билгин признава, че

в живота нито е била, нито е имала свекърва.

“Когато се омъжих за съпруга си, майка му беше починала. Като цяло винаги съм била против това булката да отива да живее в дома на младоженеца заедно с цялото му останало семейство... При Есма проблемът е, че изключително силно е привързана към сина си, който води в дома нежелана от нея снаха. В любовта си към Фарук майката Есма никога не отстъпва и именно това води до сблъсъка є със Сюрея”, разказва Ипек Билгин, която има дъщеря.

Образът на Есма започва да претърпява голяма трансформация, след като тя отново преоткрива голямата си любов от младостта - Гарип и...

екранните герои вдигат сватба

Есма се хваща за Гарип като удавник за сламка. Той се превръща в нейния смисъл да живее. Тя чувства онова спокойствие от миналото и младостта си, което е изпитвала именно с него. За този етап от ролята си актрисата подчертава: “Не гледам на отношенията между Гарип и Есма като на любов. По-скоро като намиране на смисъл в живота, на подслон и на другар...”

В последствие обаче Есма ще се разболее от Алцхаймер, а Гарип ненадейно ще напусне този свят в съня си.

Ипек Билгин е и преподавателка по актьорско майсторство. Попитана каква роля иска да изиграе след Есма, актрисата отговаря: “Вече искам да се снимам в комедия”.

Екранният й партньор Тамер Левент влиза от роля в роля

След Тахсин в “Искрите на отмъщението” сега гледаме големия турски актьор като адвокат Гарип в “Завинаги”. Тамер Левент е роден през 1950 г. в Измир. Завършил е театрално изкуство в Анкарската държавна консерватория, след което прави успешна кариера в държавните театри, в които освен като актьор и режисьор, често заема постове на директор и заместник-директор. Театралните постановки, в които участва по това време, са били представяни на престижни фестивали в Русия, Канада, Южна Корея и Иран.

През 1992 г. той дава начало на проекта си “Да на изкуството!”, по който работи и до ден-днешен. Издава две собствени книги и превежда още две - на театрална тематика. Изявява се и като жури при раздаването на престижни награди. В периода от 2007 до 2009 година се снима в успешната драма “Изоставено сърце”, а четири лета по-късно взима участие в успешния игрален филм на Йозджан Дениз “Огън и вода”, като сега гледаме двамата актьори отново заедно в сериала “Завинаги”.

Тамер Левент е бил част и от актьорския състав на историческата драма “Завоевателя” и “Вече ме наричай Хиджран”. Следват участия в три големи хита с три коренно различни роли - в “Отново любов” като Шевкет, в “Искрите на отмъщението” като Тахсин и сега в “Завинаги” като адвокат Гарип.

Голямата му любов си остава театърът, който според него не е достатъчно ценен като изкуство в Турция, и то по вина на държавата. “От гледна точка на държавната политика спрямо изкуството като начало ще кажа, че политиците ни не трябва да бъдат актьори, а на първо място хора. Преди да предприемат каквото и да е спрямо театъра, трябва да подобрят социалните условия на гражданите, да спазват правата им и да им осигурят качествен живот. В някои други държави това се прави. Но у нас това се е превърнало в една комична утопия. Дотолкова вече не обръщаме внимание на душевните си дефицити, че живеем в един абсурден и изкривен свят. Затова всякакви опити за подобрение, правещи се в нашата област, изглеждат смешни и утопични”, споделя в интервю известният турски актьор, който е убеден, че е най-трудно да се играе в театъра.

“Заставайки на сцената пред зрителите, нямаш право на никаква грешка. Докато в киното и в телевизията можеш да сбъркаш нещо и да го заснемеш отново, на театралната сцена нямаш тази възможност. В продължение на два часа сте насаме с публиката и нямате право на грешки”, споделя актьо­рът.