73-ия международен кино фестивал продължава до 26 февруари

Селин Сонг още с дебютнaта си лента попада в основния конкурс

За равенството на половете, без излишни джендър увлечения

Очевидно още при селекцията на основния конкурс на международния филмов фестивал “Берлинале”, а и после при подреждането на програмата, съвсем неслучайно два филма са поставени последователно в един ден в голямата официална зала Берлинале Палас. “Минали животи” (САЩ) на младата канадско-корейската режисьорка Селин Сонг и “Ингеборг Бахман: пътуване в пустинята” (Германия) на ветеранката Маргарете фон Трота имат очевидна близост и дори определена симетрия - не сюжетна, разбира се, а тематична и проблемна. Защото се занимават със статута на жената в семейната връзка и произтичащите от нея сложни изпитания от емоционален и морален характер.

Селин Сонг още с дебютния си филм попада в основния конкурс така да се каже, закономерно. Тя се интересува задълбочено, а не повърхностно от изпитанието на закъснялата любов, когато тя вече е препречена от семейна отговорност в създадения от времето неизбежен триъгълник. В подобна ситуация на избор между личното щастие, евентуално разрушеното семейство и причинената болка никога няма еднозначно решение. Защото мъдростта на живота не го е измислила и не предоставя готово решение, а го е оставила като лична отговорност на всеки, попаднал в подобна житейска ситуация.

Разказът е сюжетно добре овладян, а режисьорският почерк не подвежда зрителите и задържа техния интерес до финалната развръзка.

Кадър от “Ингеборг Бахман”

Докато във филма “Ингеборг Бахман: пътуване в пустинята” на ветеранката Маргарете фон Трота (1942) подобна проблематика е развита в още по-сложно сюжетно решение. Защото разказът е върху реалната документална фактология за болезнената и неравна любовна връзка на немската поетеса Ингеборг Бахман и знаменития швейцарски писател и драматург Макс Фриш. Статутът на изявените творчески натури винаги е особен и усложнен от естествения авторски егоцентризъм на таланта, но същевременно преплетен с обичайните емоционални сътресения на субекта плюс доминантата на творческото его.

И от тази нестандартна, но изключително усложнена алхимия на индивидуалното съзнание и неподвластните му подсъзнателни рефлекси се изгражда микс от привидно небалансирани, но в действителност дълбоко мотивирани сътресения.
За поетесата и преводачка Бахман това са фикциите на подсъзнанието за въображаемо, а после и реално пътуване из пустинята на (не)осъзнатите желания и индивидуалната независимост. Но в житейски план препятствията са маркирани както от естественото его на таланта, така и от непреодолимата човешка слабост и самота.

Маргарете фон Трота не акцентира върху фаталния завършек на живота на поетесата, а много повече върху потребността є от творческо признание и истинска човешка любов. В този смисъл режисьорката (тя е и автор на сценария) се вписва изключително точно в актуалния диспут за статута на жената в съвременното общество и реалното є място в контекста за равенство на половете, но без излишни модни джендър увлечения.

Очевидно селекционерите на конкурсната програма са се зарадвали на филма, който от една страна представя добре немското кино, от друга - попада в проблемния център на днешната джендър проблематика и не на последно място осветява със заслужен реверанс името на Маргарете фон Трота като една от големите фигури на т. нар. ново немско кино от 60-те и 70-те години на миналото столетие.

Остава очакването как журито ще види тези филми и дали ще ги отличи с евентуална награда.