Грозноватият руснак от Украйна прилъстява най-хубавите жени на ХХ-и век

И петте съпруги, и десетките любовници на прочутия режисьор го боготворят

Най-лесно е да оприличиш Роже Вадим на древногръцкия скулптор Пигмалион. Оня, който изваял своята бъдеща съпруга Галатея толкова прелестна, че дори богинята на любовта и красотата Афродита останала изумена от нейната хубост и й вдъхнала живот. Да, но сравнението на Вадим с Пигмалион няма да е нито точно, нито коректно, камо ли да е всеобхватно.

Първо защото Вадим е изваял не една, а много „Галатеи“ и второ – не става дума за ваянето на жени пък били те и съвършени, а на истински звезди. Които той моделира една след друга и ги изстрелва да блестят на култовия за човечеството вече повече от век небосклон – кинаджийския. Разбира се, като добър евреин той е взел всичко от тези нежни създания, наситил им се е както подобава, но не е захвърлил никоя обичана жена като непотребна вещ. Тъй като още от дете е бил възпитаван да бъде дипломат и джентълмен с голямо сърце, което да обича и да величае това, което създава.

На сватбата си с Бриджит Бардо

На трето място, за разлика от Пигмалион, който до смъртта си остава верен на Галатея, Вадим е пословичен прелюбодеец. Но вместо да бъде отритнат от жените поне от благоприличие в унисон с нравите през петдесетте години на миналия век, той е от желан, по-желан и медиите на Франция от онова време го нарочват за най-ревнуваното „игриво момче“ на „Шестоъгълника“. Което никак не пропуска да се похвали пред журналисти: „Аз съм много по-малко плейбой и много повече безгрижен купонджия!“ Просто защото за него не е важна „бройката“, а процесът на моделиране в гуляи, веселби и креватна разтуха  на набелязаното за покоряване и извисяване момиче. Но като че ли всичко казано до тук може да бъде синтезирано в една простичка перифраза на заглавието на първия пълнометражен филм на Роже Вадим „И Бог създаде жената“. Оня, с който през 1956 г. той изстрелва първата си законна съпруга, едва навършилата 22 години Бриджит Бардо, в зенита на световната слава. Въпреки че може да звучи нелепо, но поне няма да противоречи на истината например преиначаване на прочутото заглавие в „И Мъжът създаде Богиня“. Бриджит се превръща точно в богиня след завъртването на лентата из кинозалите, в икона за подражание, в символ на разкрепостяването на нежния пол,  в мокър сън за поне две поколения на силния пол, въобще в идол на времето.

Постер на „И Бог създаде жената“

Възбуждащата изненада, възторгът и удивлението от филма във Франция и навсякъде по света, където той е прожектиран, карат някои кинокритици да го обявят направо за революция в Седмото изкуство. Други по-трезви поклоници и анализатори на киното, за които може би с право Вадим е твърде скромен режисьор, за да направи прелом или качествен скок в занаята, категорично отхвърлят наличието на някакво свръх новаторство в „И Бог създаде жената“. Но както първите, така и вторите кинокритици му признават заслугата, че пръв в гилдията стрива на пух и прах лицемерния пуританизъм на епохата, разголвайки на големия екран прелестите на жената, качвайки я да танцува с боси нозе на една кръчмарска маса и превръщайки я в жадувана богиня. А както пише авторитетният френски всекидневник „Либерасион“ през 2000-та по повод кончината на Вадим, неговата основна заслуга е преди всичко социална, тъй като „динамизира кодексите на морала“, които са задушавали все повече и повече 50-те години. „С „И Бог създаде жената“ – женски портрет, различен от всеки, който се е виждал до тогава на екрана, Вадим прави твърде успешен опит да избяга от табу-представите за желание и чувственост“ - подчертава парижкият вестник в знак на преклонение пред зачеркнатия революционер.

Доколкото до жените на режисьора, които той обладава и след това превръща в идоли, да се добие представа за тяхната самоличност, красота и талант е достатъчен бегъл поглед върху неговата филмография. И по-точно върху имената на актрисите в повечето от трийсетината режисирани от Вадим игрални и телевизионни ленти, актриси, които  всепризнатият за грозноват мъж е прилъстявал доста често девствени, но по всички правила на изкуството за съблазнавяне. Ами например  първата от дългата поредица моделирани звезди – Бриджит Бардо, той вижда на корицата на популярно списание, където тя е снимана едва 15 годишна. Издирва я, ухажва я, чака я да навърши 18 години, за да си я вземе за съпруга, заради нея прави невъзможното, за да замени репортерството в най-тиражираното седчино списание на Франция „Пари мач“ с мечтаната, но никога непрактикувана преди в първо лице режисура.  Сякаш по ирония на съдбата точно на снимките на стартовата им  шеметна лента „И бог създаде  жената“, за чието извъртяване двамата харчат и последните си франкове, Бриджит се влюбва в екранния си партньор – изгряващия ас на френското кино Жан Луи Трентинян и Вадим дипломатично се оттегля. Следва развод, но не й скъсване на „творческия брак“, който ще продължи поне още близо 20 години, до „самосвличането“ на звездата и световен секс-символ от кинаджийския небосклон в средата на 70-те.

Анет Стройберг

Доверявайки се на филмографията на Вадим и на коментарите из френския печат отпреди шейсетина години, след като прежалва набързо Бриджит Бардо, той прелъстява деветнайсет годишната датчанка Анет Стройберг. Тя e е бедна, но страхотно амбициозна, ражда през 1958 г. първото му дете – безкрайно обичаната дъщеря Натали, женят се, режисьорът я снима в другата си нашумяла лента „Опасни връзки“, където неин партньор е великият Жерар Филип. Но по думите на Вадим, който на снимачната площадка на същия филм „забива“ друга френска филмова легенда - Жана Моро, Анет никога не става Брижит, тъй като амбицията изглежда е изяла всичко онова, което датчанката е имала като талант. Развеждат се през 1960 г., като през същата тази година, преди и след снимките на „Кръвта и розата“, Вадим прекарва през леглото си изгряващата италианска звезда Елза Мартинели, след няма и година по-късно идва ред на умопомрачителната Мирей Дарк, която играе главната рола в лентата „Разхлабената юзда“. Списъкът продължава с прочутата Ани Жирардо, изявила  се през 1963 г. в „Порок и добродетел“, където обаче също главна роля е поверена на неизвестния и все  още ненавършил 20 години бъдещ символ на френската красота и изисканост в пола - Катрин Деньов.

С Катрин Деньов

Тук си заслужава разкриването на скоба, защото хубавицата освен всичко останало, след Бриджит Бардо е първата, която задържа по за дълго Роже Вадим до себе си, ражда сина му Кристиан и не се омъжва за него само защото  предишната му благоверна Анет   Стройберг не му дава дълги години развод.   Първоначално, някъде през 1960 г., режисьорът залита по по-голямата сестрата на Катрин – Франсоаз Дорлеак, която е актриса, случва им се кратка закачка, но все още малолетното девойче се набива в очите на Вадим и пуска котва в главата му. Съответно той изчаква Катрин да навърши 18 години, зарязва Франсоаз, започва да ухажва ударно новата си изгора, прави й дете, като междувременно започва да моделира бъдещата звезда на френското и световно кино. Като начало променя фамилното й име от Дорлеак на по-благозвучното Деньов, след това я принуждава да отслабне с цели 10 килограма и накрая въпреки, че е от артистично семейство, й организира кратък курс по държание пред кинокамерата.  Така през март 1963 г. Катрин блесва в „Порок и добродетел“, за да бъде и днес неотразима звезда, а Вадим започва да снима новия си филм „Замъкът в Швеция“. Покрай който забравя французойката и минава за кратко пак на „италианска вълна“ – прилъстява изпълнителката на главната роля и бъдещ секс-символ не само на Апенините  - Моника Вити.

Вадим и Джейн Фонда

„Списъкът“ на плейбоя, който иска да го смятат повече за весел купонджия,  е допълнен от имената на няколко знойни френски актриси като Мари Дюбоа и Франсин Берже, които играят в „Любовен кръг“ със следващата голяма тръпка на Вадим – американката Джейн Фонда. Тя пък независимо, че е истинска холивудска принцеса, като девойка бяга от киното като дявол от тамян, тъй като иска да стане боркиня за свобода и справедливост, но забелязалият я на някаква парижка веселба Вадим я вкарва в определения й от съдбата път. След „Любовен кръг“ режисьорът я снима в „Гореща плячка“, но я прави световна звезда през 1968 г. с фантастичната комедия „Барбарела“. Тя е оплюта от критиката, но е възнаградена с билетите на десетки милиони зрители, запленени от яко демонстрирания във филма сексапил на Джейн. А двамата с Вадим сключват брак през 1965 г., три години по-късно проплаква за пръв път дъщеря им Ванеса, през 1973 г. пък се развеждат, тъй като американката, иначе доста прогресивна що се отнася до разкрепостяването на нравите, не може да търпи постоянните изневери на съпруга си. А той наистина не си поплюва и във всичките си ленти, въртяни по време на брака им и след 1973 г. продължава да сваля и да превръща в идоли не една и две актриси. Сред тези, чиито имена ще се помнят дълги години, са Джейн Бъркин, Силвия Кристел, Синди Пикет, Милен Демонжо, Ребека де Морни и т.н. Иначе през 1975 г. Вадим се жени за две години за актрисата Катрин Шнайдер, която му ражда четвъртото дете – сина Ваня, а през 1990 г. се кротва чак до кончината си до богатата французойка Мари Кристин Баро.

Иначе на живота и творчеството на Роже Вадим са посветени безброй страници, те могат да бъдат прочетени веднага в мрежата, но би трябвало да се споменат няколко момента от биографията му, просто като обяснение на две-три определения за него в този текст. Той се ражда през 1928 г. в Париж с името Роже Владимирович Племяников, тъй като баща му е руснак от Украйна, служил в царската армия като офицер и избягал във Франция след Октомврийската революция. Там се преквалифицира в дипломат и е назначаван за консул в Египет и Турция, където Роже израства и научава езиците и на двете страни. Майката на режисьора е френска актриса - еврейка и по време на Втората световна война, вече овдовяла, подслонява заедно със сина си десетки еврейски семейства в закупената за целта хижа в швейцарските Алпи. Роже следва политически науки в Париж с цел да стане дипломат, но се пристрастява към театъра и киното, като преди да стане режисьор пише един роман, няколко сценария и дълго репортерства в споменатия седмичник „Пари мач“. Може би за това преди смъртта си, в която е бил сигурен след поставената му диагноза левкемия, той на шега подхвърлил на няколко приятели,  че желае на надгробния му камък под името му да бъде написано: „Режисьор, репортер, женкар“.

Казват, че в гробището на Сен Тропе, където ваятелят на звезди е погребан, на паметника му има само скромен надпис „Роже Вадим -  1928-2000“. А най-хубавите думи в негова памет написва Бриджит Бардо: „Едва когато Роже напусна този свят си дадох сметка колко щедър и добър човек беше той. Лек като пух и винаги елегантен, интелигентен и съблазнителен, той никога не излизаше от кожата си. Беше истински джентълмен в същността си и в отношенията си към другите.“