БОЖИДАР МАНОВ

Специално за „Труд“ от Берлин

Преди 3 години тогавашният директор на Берлинале г-н Дитер Кослик подписа Меморандум с няколко феминистки организации за спазване на строг „джендър баланс“ и договорени квоти жени/мъже във всички фестивални органи (селекционни  комисии, журита) и други подобни клаузи. И този меморандум се спазва стриктно, като всяко фестивално издание  публикува подробна „джендър статистика“, тази година в обем 46 страници! От нея е видно, че въпреки строгите фестивални ограничения заради Covid кризата, селекцията е пълноценна, но и показателна: от общо 18 заглавия в основния конкурс 7 са режисирани от жени, т.е. 39 %, което е забележителен резултат! (През 2021 г. също бяха 7 филма, но от 17 заглавия). Ала от друга страна от 1956 г. до миналата 2021 само 6 жени-режисьорки са печелили Главната награда „Златна мечка“ срещу 59 мъже! И същевременно едва 20 жени са били председателки на главното жури срещу 44 мъже! Неудобен  някак си баланс!

Затова тази година журито, съставено с перфектна аритметична пропорция (3 жени и 3 мъже с председател американския режисьор М. Найт Шаямалан) отсъди мъдро Соломоново  решение: от осемте основни награди в главния конкурс 6 за жени и само 2 за мъже! 

Така „Златната мечка“ отиде (малко неочаквано) в ръцете на испанската режисьорка Карла Симон за нейния втори игрален филм „Алкарас“ (населено място) - разказ за неравната борба на местни фермери с агресивен  бизнесмен, който иска да построи огромен соларен парк и така да застраши прасковите им градини. Филмът е зареден с достоверен социален контекст, разказът е през чувствителния погледа на деца (както и при дебютния филм на режисьорката „Лято 1993“, също отличен с 2 награди на Берлинале 2017), но не е най-безспорния сред 18-те конкурсни заглавия. Докато това може да се твърди за „Филмът на писателката“ на бележития корейски режисьор Хон Сан Су. Той е за седми път в Берлин, винаги с номинации, а сега получи Голямата награда на журито „Сребърна мечка“. В новия му филм пак жени са в центъра на сюжета (разказ за случайните срещи, при които истината доминира в нечестния свят), а филмът постига безспорно въздействие с високото и нестандартно художествено майсторство на режисьора. 

Напълно справедлива и заслужена е „Сребърната мечка“ за режисура на опитната Клер Дени, чийто филм „Двете страни на острието“ е в жанровата класика на френското любовно кино и то в най-специфичния му сюжет – триъгълник с една жена между двама мъже!

Две „Сребърни мечки“ останаха в Германия за много добрия филм на режисьора Андреас Дресен „Рубие Курназ срещу Джордж. У. Буш“, но пак за две от жените в екипа му. Едната е за добрия сценарий на Лайла Щилер, другата – за изключителната актриса Мелтем Каптан в ролята на майка – туркиня, която години наред се бори да освободи сина си от жестокия американски затвор в Гуантанамо. Филмът е мощен апел за правата на малките хора като невинни жертви на безпощадната голяма политика. 

Това е една от новостите при наградите: вече няма „Сребърна мечка“ за най-добър актьор и актриса, а те са дефинирани безполово „за главна и поддържаща роля“. Така че и второто актьорско отличие пак се оказа за жена – Лаура Басуки във филма от Индонезия „Нана“ на режисьорката Камила Андини за съдбата на главната героиня, която губи семейството си след политическите събития от 1960-те години и е принудена да се омъжи за богат, но нежелан съпруг. 

В този мощен женски триумф до самотния кореец Хон Сан Су застана само знаменитият му колега Рити Пан от Камбоджа със специална „Сребърна мечка“ за изключителен художествен принос в документално-кукленото фентъзи „Всичко ще бъде ОК“. Новият му филм продължава постоянната авторска тема за репресивните тоталитарни режими, но този път построен като жанрова дистопия за (не)възможното бъдеще на ХХІ век.
Дори и наградата за най-добър пълнометражен дебют (от всички конкурсни категории) е за родената в Ирак кюрдска режисьорка Кюрдуин Аюб (32) за филма й „Sonne“, в който 3 млади момичета решават да заснемат закачливо музикално видео под заглавие „Бурка“. Филмът обаче е произведен в Австрия с продуцент много известния режисьор Улрих Зайдел. 

А ако отчетем и наградите във втората конкурсна категория „Неочаквани срещи“, присъдени от друго 3-членно жури, то общото съотношение наградени жени – мъже става 9 на 2!
Време е Аристофан (ІV в. пр. Хр.) да преработи комедията си „Жените в народното събрание“ и да помисли за „Жените на Берлинале“!