Мнозинството живее ''от чек до чек''

Аз живея в САЩ от няколко десетилетия и бих искал накратко да разкажа за стандарта на живот в тази страна. Разбира се, доходите са разпределени много неравномерно. Тези, които печелят милиони и стотици хиляди долари годишно, съставляват около 5% от населението. Около половината от американците имат толкова ниски доходи, че те изобщо не се облагат с данък.

Представете си, че човек заработва $40 000 годишно. Изглеждат много, но структурата на разходите в САЩ е такава, че след плащането на най-важното от тези $40 000 не остава почти нищо. Преценете сами. Наемите на жилища, разбира се, варират от щат до щат, от град до град, но обикновено са не по-малко от $1000 на месец. По-често са над $2000, особено в градовете. Изключение правят апартаментите, разположени под нивото на земята, тоест това са мазета и за тях се плаща около $600 на месец. За тях е необходимо много и търпеливо търсене.

Сега да вземем медицинските услуги. Цената им зависи от това дали имате застраховка или не. Ако има, тогава плащате по няколкостотин долара на месец, поне $200. Тази застраховка включва най-основните медицински услуги. Например те не покриват работата на зъболекаря или офталмолога. Добрата здравна застраховка струва много повече, над $1000 на месец, и е извън възможностите на огромен брой хора. Мнозина изобщо нямат застраховка.

Но ако нямате застраховка, тогава едно обаждане за линейка ще ви струва $1000, а за един ден престой в болнично заведение ще трябва да платите поне $2000. Едно посещение при лекар струва около $150. За тези пари лекарят просто ще разговаря с вас, бързо ще ви прегледа и дори ще свали кардиограмата. Между другото, това е отговорът на въпроса защо чернокожите в САЩ имат много по-висока смъртност от COVID от белите. Чернокожите се разболяват вкъщи, защото много от тях нямат пари за застраховка. 

Например, разглеждам статистически данни за щата Алабама и там има колосална смъртност от COVID. Буквално на 200 мили на север има град, в който се намира добра IT компания, доходите на жителите са високи и смъртността е минимална.

Що се отнася до храната, мнозинството харчи около $150 на човек на седмица. Говоря за ежедневна, основна храна, и в нея не е включена екзотика като омари и освен това не е отчетена цената на виното. Разбира се, можете да живеете на картофи и хляб с вода, тогава ще бъде по-евтино. Това не е просто фигура на речта и много от нископлатените спестяват колкото могат от храната.

Имайки предвид всичко това, разбираемо е защо доход от $2000 на месец би бил доста под нивото на минималната издръжка. Имайте предвид, че държавната пенсия е малка и се намира в тесни граници - обикновено между $900 и $2000 на месец. Това на практика не се случва, дори и за хора относително заможни. За някои хора пенсията не се ограничава до плащанията от държавата. Понякога пенсионерът получава допълнително заплащане от бившия си работодател, но това обикновено не се отнася за нископлатените. Самите хора също спестяват пари за старост, но отново нископлатените не могат да си го позволят. Това също трябва да се вземе предвид, когато оценяваме стандарта на живот в САЩ и повечето от тях живеят от ''чек до чек''.

Ако говорим за престъпност, тя не е висока в страната като цяло. Въпреки това държа до себе си зареден револвер, в къщи имам пушка и пистолети. Вече отдавна получих разрешение за съхранение и скрито носене на оръжие. Полицаят, когото познавам, ми даде следния съвет: ако някой нахлуе в дома ви, стреляйте, за да го убиете. Ако само го нараните, тогава по-късно ще бъдете съден. Нападателят ще каже, че току-що е почукал на вратата, за да поиска вода за пиене. Наистина се надявам, че няма да ми се наложи да използвам оръжие.

Може да ме запитате - а защо живеете в Америка при това положение при това ниво на цените, заплатите и пенсиите? Ами моите доходи са много по-високи от средните за САЩ. В Америка професиите, които са търсени и същевременно висококвалифицирани, са много добре платени. Подчертавам, че трябва да бъдат изпълнени едновременно двете условия: отлична квалификация и търсене точно в района, където вашата квалификация е висока. Например, дълги години аз съм работил като научен консултант в съдилищата. Корпорациите съдят корпорации, а поканените за консултанти получават стотици долари на час, а съдебните спорове могат да отнемат много време.

Условията за моята научна работа също бяха много добри: добре оборудвана лаборатория, широк достъп до съответната литература и т.н. За мен има още един плюс в моя живот в Америка: държавата не се меси в частните дела, плащам редовно моите данъци и към мен тя няма въпроси.

Разбира се, не само консултантите правят много добри пари, но и адвокатите, и лекарите, и специалисти от редица други професии. Много имигранти обаче нямат такива професии. Те работят на относително нискоквалифицирани позиции. И животът им в никакъв случай не е сладък.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)