Всеки от нас има верния усет за наложителните промени, които ще направят живота ни по-достоен

В края на лютата надпревара за местната власт дали политиците ще се окъпят в народна любов под формата на вот в тяхна полза или гласоподавателите ще отидат за риба и какво е всъщност за един въдичар да е на риба. И как „без да искаш“ можеш да напишеш книга, която се продава и чете 20 години и да се издава за трети път, разговаряме с най-добрия рибар между журналистите Мир Богоев.

- Каква е Вашата прогноза г-н Богоев - ще имат ли слука кандидатите да спечелят народната любов, за да ни управляват, или гласоподавателите ще отидат за риба?

- Важното е да не идат за гъби, нали у нас това беше класиката? На риба обаче вече може да се отиде, дори в близката чужбина - Гърция, Румъния, Сърбия и това е прекрасно. Ама нещата за България не можем да получим отвън. За да живеем по-добре, ни трябват смелост и активност. Защото там, където е домът му, всеки от нас има верния усет за наложителните промени, които ще направят живота ни по-достоен. Ето защо всеки трябва да гласува, а рибата няма да ни избяга...

- Ако през всичките тези години в медиите сте имали късмета да пишете само за лов и риболов, Вие сте щастлив човек, които се е забавлявал докато работи. Така ли е?

- Може и така да е, макар че не съм писал само за лов и риболов. Години се занимавах с наука, образование и екология. Бях и добър репортер, защото, както се казваше във факултета - репортера го хранят краката, а не главата /смее се/... Пътувах много по всякакви задачи. Докато дойде и един период, когато се хванах да пиша сатирични политически текстове. Дадох нов живот на жанра на памфлетите. Беше през 1992-4 година във в. „Континент“. Рубриката се наричаше „ Не се взимай на сериозно“. С това име „си бяхме вързали гащите“, че уж всичко е само майтап. Но казвахме нещата едно към едно, така както в никой друг жанр не можеха да бъдат написани. Там се редувахме с Михаил Вешим, Ясен Антов, Румен Белчев, Кръстьо Кръстев, Димитър Бежански, Валентин Пламенов, Любомир Методиев и други колеги сатирици, за да има всеки ден нещо актуално и в различен стил.Пишеше се без никаква жал към никого! Живеехме още в лудите години на опиянение от демокрацията. Тогава нито политиците имаха опита как да ни манипулират и как да се справят с редакциите, нито редакциите се поддаваха на натиск и не цепеха басма никому. Това продължи докъм 1995 година. Това бе и най-щастливото писане в моя живот.

- Разкажете как ставаха нещата в журналистиката тогава?

- Сутринта, според информацията, сам решаваш с какво ще се захванеш, проучваш, пишеш и на другата сутрин е във вестника. Веднъж прочетох, че през България ще мине една натовска колона с бойна техника натоварена на влак. И написах в един памфлет как докато минава през нашата забележителна таковина, няма как на тази техника да не u се случат разни „събития“. Два дни по-късно се появи официално съобщение, че на братята натовци са им откраднали акумулаторите от техниката по време на движение от влака!? И като пристигнали в Сливен, не могли да запалят и да слязат на собствен ход. По това време френският „Фигаро“ беше пуснал един репортаж от България, който започваше така: „В България колите са общи. Подкарва я онзи, който пръв я отвори.“ Такива бяха времената, щом си паркираш колата - тя заживява свои живот и може да тръгне нанякъде, или да изчезне завинаги...

- Обичате журналистиката, а сте по-известен енциклопедист?

- Не съм имал никога мераци за писане на книги. Идеята за „Българска риболовна енциклопедия“дойде от издателство „Труд“, докато работих във вестника.

- Да Ви върна в началото. Кога и как се запалихте по риболова?

- С риболова се хванах като дете. Извадих първата си риба, когато бях на 5 години. Бяхме на море. Тогава на почивка се ходеше за цели 3 седмици. Баща ми, който бе много запален ловец, дири си носеше пушката. Хукваше сутрин рано за гълъби и пъдпъдъци, а после на плажа. Един ден извади ролка влакно, на която имаше жена с люспеста опашка - сирена! Носеше 2-3 плувки и няколко куки. Но нямаше прът и ми отряза пръчка от бъз. С тоя такъм и намачкан хляб отидохме на реката. И в един миг плувката трепна, знаете как е с новобранците и късмета, после изчезна, аз дръпнах и зад гърба ми тупна сребърна рибка! Скочих, хванах я и тя остави по ръката ми от люспите си. Те се залепиха за мен така, както аз залепнах за риболова. И вече 60 години.

- Не сте се отказвал нито за миг?

- Не съм си и помислял. Каквото и да съм правил след това, винаги съм бил и въдичар! Всичко съм ловил и съм се опитвал да хвана, но сърцето ми си остана в речния риболов. Никога не му изневерих. Това е като всичко друго в живота - може да опиташ различни неща, но твоите са един малък кръг и ти си ги къташ. Имах възможност и с лодки и яхти да скитам по моретата, но след като се наситих на модите в риболова, пак се върнах на Струма да търся мряна и скобар. Има места, на които ходя от 40 години. Един камък, на който, главата ми се изчиства, не зная в кой век съм. Там е бързей, който като ти дъни 10 часа, всички днешни мисли си заминават и целия ти стрес си отива. Седиш си и си следиш плувката, горе пеят птици, водни кончета кацат по пръта, сменят се облаци и картини, а ти си като индианец - слят с всичко наоколо и се чувстваш вълшебно. И нищо да не хванеш, е супер! Нончо Воденичаров, бившият кмет на Раднево, ми разказа една рибарска история. Довели му гост кмет от САЩ на яз. „Овчарица“, където той отглеждаше риба. Подготвили се нашенците, пръснали 2 чувала царевица с лодка, а после пуснали две шамандури, за да знае къде да хвърля гостът. Сложили щатския кмет в средата и около него се подредили останалите от делегацията. Цял ден край високия гост от ляво един вади 6 кг шаран, от дясно излиза 8 кг шаран, друг лови 8 кг амур, после 12 кила... Янкито седи и гледа слуката на околните. Чак вечерта на смрачаване му удря едно шаранче 2 кила. На изпроводяк наште почнали да му се извиняват, така и така „изложихме се пред чужденците“. Вижте какво, рекъл кметът, ние в Щатите познаваме само два вида риболов - много добър и отличен. Когато отидеш на риба и не хванеш нищо, е много добър. Хванеш ли каквото и да било, става отличен!

- Това ли е истинският подход на ценителите към риболова?

- Вижте, ако човек вземе да смята бензина, цената на такъмите, на захранката и стръвта, излиза, че може да мине изцяло на сьомга. Но ако искаш да изживяваш нещата - просто трябва да си извадиш риболовен билет и да ходиш на места, където все още може да ловиш не „на вързано“. Не на „платената любов“, както жаргонно наричаме водоемите за платено риболовстване, а край реките, язовирите и моретата, където животът следва своя естествен ход.

- Заради хобито ли станахте писател?

- В началото на 1996 г. ме поканиха в „Труд“. Освен, че трябваше да продължа с памфлетите, трябваше да направя и една страница за лова и риболова. До този момент темата липсваше във всекидневниците в централния печат, а после всички взеха да я копират. Рубриката „Наслука“ тръгна на подсечена спортна страница и си представете - отгоре футбол, а отдолу заглавие: „Разяреният глиган лети като пикап без спирачки“. Макар в редакцията да гледаха с недоверие на тази работа, се оказа, че тематиката се чете яко и ми дадоха цяла страница. Не е без значение и фактът, че тогава в „Труд“ имаше дружинка въдичари - Павчо и Ачо от секретариата, зам. главният Никола Кицевски и първият зам. главен редактор Николай Стефанов. С тях ходихме на риба и те бяха наясно какво зная и мога в рибарлъка.

- А как стана енциклопедист?

- Вече се чуваха отзивите за страницата „Наслука“ в „Труд“. И те бяха добри. Посветените в лова и риболова хора намериха мястото за своето хоби, което им помагаше, дори когато на са на излет, да останат слети с емоцията. Пишех за риби, дивеч, патрони, такъми и най-хубавото - разказвах за слуката на колеги рибари и ловци, които излизаха и на снимки. Това са нюанси на хобито, които ни правят съпричастни. Защото представете си един доктор, който бичи тежки дежурства, с дни не излиза от болницата, обаче е рибар и това е неговата страст. Идва петъчния брой на в. „Труд“, макар да знаеш, че няма да идеш за риба, виждаш кой къде е бил, виждаш някой ухилен като пача, който държи дърта щука и му личи, че направо е леко „мръднал“ от адреналина. На съседната снимка грее дете с първата си уловена рибка. А отделно четеш тука дава, там не дава и какво ловят хората, с какви такъми и чалъми. И за 10 минути главата на нашия доктор се прояснява и стресът му се изпарява. С друго настроение той се връща към това, което неизбежно го съпътства в живота - бачкането.

- Енциклопедията, как стана книгата?

- Един ден шефът на издателство „Труд“ Никола Кицевски, ме хвана в коридора с предложение за риболовна енциклопедия. Първо му рекох, че не съм писател. След време пак ме настигна и каза: „Ето сега ще те направя милионер“. Вярно беше, годината бе 1998-a, времето на хиперинфлацията. Един хляб струваше 400 лева, а едни цигари 800. Такъв милионер станах, като „господин за един ден“. Изискванията си той събра в едно изречение: „Всичко вътре да е истина, всеки да може да се научи на риболов, ама да се чете като криминале“.

- Трудно ли станахте писател?

- Имаше си своите перипетии. Разгръщах отново и отново 20-те рибарски енциклопедии, които имам в библиотеката си и бях изчел до изчегъртване на руски, английски и френски. Но преди ги четях, за да се уча и за удоволствие, а когато започнах да работя върху книгата, отново ги четях, но така, че да мога да науча на риболов и други хора. Отлично познавах класиката в жанра в Европа и Щатите, и исках българската риболовна енциклопедия да не пада по-долу. Затова държах и на съответната полиграфия. Тогава се запознах и с художника Виктор Паунов, който е автор на прекрасните рисунки в книгата. Днес той е професор, но си остава вълшебник в рисуването на животни. Той илюстрира и следващата ми книга - „Българска ловна енциклопедия“. В редакцията тогава имаше три лаптопа. Единият бе при спортистите и те не даваха да се барне. Щото с него отразяваха Стоичков! Абсурд да го взема! Другият беше в международния отдел, а третият се ползваше за командировки в чужбина. Третия ми го дадоха, тогава нямах свой компютър. Бях стигнал до половината на книгата, когато започна войната в Югославия и Севда Диновска грабна лаптопа с ръкописа на енциклопедията, и хукна под бомбите да прави репортажи от Белград. Междувременно от всички 6 американски ракети „Харм“, които паднаха в България, само на белоградчишката не съм ходил, на всички други бях в кратера, пък и никой не ми даде т.н. творчески отпуск, за да си пиша книгата. Аз разбира се желаех само най-доброто на Севдето и я чаках да се върне жива и здрава. А тайно се надявах, че и книгата в лаптопа, ще си дойде с нея. Но веднага си купих компютър...

- Вече 20 години тази, написана като криминале, риболовна енциклопедия се чете и търси. Съвсем скоро излезе трето, допълнено издание, кое е новото в него?

- Нов е целият раздел за риболова и рибите при съседите. Тук са всички особености на гръцкия риболов, на турския, на сръбския, македонския и румънския. При това - подробно - от брега, от лодка, морски, сладководен и т.н. Нов е и подробният раздел за важните риби в Средиземно море, а там има избор от цели 800 вида! За сравнение всички регистрирани риби у нас са едва 207 вида. Нататък идват профилите по видове риби. Как, с какви такъми и примамки българинът да хване дорадо, риба меч, фагри, тон, паламуд, баракуда, амбърджак, лефер, ципура, зарган, синегрид, мормура, спарус, саргус, меланура, сарпа, гопа, морски кефал, кольос, лаврак, лихия, групър... При това информацията тук е с представяне на местообитанията, на миграциите, на най-подходящата стръв или примамки за всяка риба. Книгата дава сведения и за всички такъми, за всеки стил в риболова - спининг, мухарство, щекарство, фидър, на плувка, на дъно, а и за начините за хващане на всеки конкретен вид риба - в реките и сладководните водоеми, в Черно море, в Средиземно море, но и в океаните по света. Това е истинска енциклопедия, в нея има всичко и за рибите - за техните сетива, за поведението им, както и доказаните в практиката тактики и начини те да бъдат примамени и извадени от въдичаря. Лаская се и от мисълта, че това е и една цивилизационна книга, която „хваща“ риболова от праисторията и го проследява до съвременността - с цялото му развитие, разнообразие и пълно богатство. Сигурно и затова хората я търсят и четат вече 20 години.

Нашият гост

Мир Богоев е роден през 1954 г. в София. Израснал е на “многострадалната” днес ул. “Граф Игнатиев” и на ул. “Гурко”. Завършил е журналистика в Софийския университет. Работил е в 15 редакции на национални вестници и списания. Бил е радактор във вестниците “Софийско утро”, “Континент” и “Труд”, списанията “Сега” и “Български дневник”. Бил е главен редактор на списание “Лов и риболов” и зам. главен редактор на вестник “Риболов”. Автор е на “Българска риболовна енциклопедия” и на “Българска ловна енциклопедия”.