Спортният редактор на „Труд news”  Христина Йорданова е не само почитател на испанския футбол, но и на късия разказ.

Има смелост да превръща мислите си в истории - „Знаци“, както е озаглавена и третата ѝ книга.

Вдъхновението я спохожда в различни части от денонощието и когато я навести, тя излива душата си на хартия.

Вярва в съдбовните знаци и в това, че няма случайни неща.

За късия разказ, силата на думите и спорта, говори журналистът от „Труд news” Христина Йорданова. 

- Хриси, защо реши да озаглавиш третата си книга със съдбовното заглавие „Знаци“?

- Много отдавна исках да напиша книга с такова заглавие, защото навсякъде виждам „знаците“. Било то - в сънища, или пък в реалния живот, те са ми помагали. Вярвам, че няма абсолютно нищо случайно. Случвали са ми се много неща и в моето детство, за които сега се замислям, които са ми показали дори професионалния ми път, срещите ми с хора, които са били до мен, така че „Знаци“ е знаково заглавие за нещата, в които вярвам. Всеки, получил книгата, има написано и индивидуално послание, надявам се да се сбъднат пожеланията към читателите ми.

- Сподели един такъв „знаков“ пример от живота си?

- Един такъв пример се оказа първата дума, която съм успяла да прочета като дете. Може би е било през 1992 г., когато седях с дядо ми у дома, а той четеше в. „Труд“. Аз исках да го накарам да ми обърне внимание на мен, но той толкова се беше съсредоточил в съдържанието, че не го правеше. Тогава аз изстрелях думичката „труд“ и той реагира много емоционално. Извика майка ми и ѝ каза, че аз вече чета. „Тя прочете заглавието на вестника“, каза ѝ той. Абсолютно няма нищо случайно, защото вече работя за в. „Труд“ и съм щастлива от този шанс.

- Когато започна да пишеш, защо избра по-кратката форма и замисляла ли си се и за роман?

Обичам да разказвам историите с по-кратки изречения и с по-дълбок смисъл. Кратката форма просто си дойде. Когато чета, кратката форма ме изнервя, но когато я пиша, знам как би реагирал читател, който в днешния ни забързан живот може би няма много време за четене. За роман все още не смея да помисля. Може би някой ден...

- Колко време ти отне създаването на „Знаци“?

- Отне ми точно две години от момента, в който започнах да пиша първите разкази по време на Мастър класа при Здравка Евтимова, в който имах честта да участвам. Мастър класовете по време на фестивала „Аполония“ се провеждат в началото на септември. Имах щастието да участвам и в Мастър класа на Георги Господинов в Созопол точно след като той бе получил международната награда „Букър“. В двата класа бяхме по 7 участници. Събрах всичко това, което те успяха да провокират у мен, за да създам разказите си.

- В коя част от денонощието те спохожда вдъхновението?

- Писала съм и рано сутрин, както и доста късно вечер. Интересно е не толкова времето, колкото местата, където пиша. Разказът „Провидение“, който мога да кажа, че е един от най-харесваните от книгата, е написан край басейн в Созопол.

- Защо посвети тази книга на съпруга си?

- Книгата е посветена на мъжа ми по негово желание (смее се), но е и първата, която написах, след като двамата се оженихме. Въпреки че сме от доста дълго време заедно, решихме да се оженим преди около 2 години, точно преди участието ми в Мастър класа на Здравка Евтимова. Една нощ той дойде да се запознае с мен и ми каза: "Искам само да знам името ти". Е, приятно ми е - Йорданова (смее се). 

- Като спортен журналист, коя беше новината от света на спорта, която те зарадва тази година?

- Последната новина, която ме зарадва беше победата на Кубрат Пулев над Махмуд Чар. Отразявах събитието до късно през нощта, а след това трябваше много бързо да се наспя, за да мога да представя книгата си „Знаци“ в София.

- Кой сегмент от спорта е твоята стихия?

- Определено - испанският футбол. Първата ми книга се казва „На Испания с любов“. Тя е дипломната ми работа по лайфстайл журналистика. Търсех история на спортната журналистика в Испания на български език. Оказа се, че няма събрана такава книга. Затова я написах сама. Тя е много подходяща като помагало за студенти по спортна журналистика, тъй като представя развитието на спортния печат в Испания. Моята страст е испанският футбол, тъй като там се играе с много емоция. Всички най-добри футболисти в света са играли в испански отбори и са им донесли големи успехи. Един от тях е моят идол, заради когато станах спортен журналист – Христо Стоичков. 

- Меси или Роналдо?

- Категорично Меси, най-добрият футболист в света. Това е историята на едно дете, което не се е отказало от мечтата си.

- На прага сме на 2025 г. Коя е спортната новина, която би искала да напишеш през новата година в „Труд news”?

- Искам да напиша новина за голям български успех, както и това, че „Интер Маями“ е спечелил Световното клубно първенство, например.