Колкото по-малко знае човек, толкова по-малко се съмнява в своите преценки

Критичният тон е най-показателен

Не за първи път с учудване наблюдавам картината как специалистите по украинския конфликт буквално сменят своята специализация в движение. Сега те са профилирани експерти по американо-китайските отношения.

Но най-шокиращото от всичко е пламъкът и страстта, с които тези хора защитават своята гледна точка. Невероятно е! Аз например нямам никаква гледна точка за Китай и за да я придобия, трябваше да прочета огромно количество материали.

Но съвсем друго нещо са коментаторите в социалните мрежи. Изглежда, че за тях няма такава област от човешкото познание, която да е недостъпна за тях. Гледах с тревога тези аватари. И по-точно! Те са същите аватари, които преди година говореха за разновидностите на коронавируса. Световната политика, икономиката, медицината, самолетостроенето, нищо не изглежда невъзможно за диванния анализатор.

Спомням си, че преди няколко години в коментарите към постовете на популярните блогъри се появи една жена, която даваше своите императивни обяснения по всяка тема. С моите приятели нарекохме тази жена „специалист по средновековната авиация“, защото, първо, за нея нямаше теми табу, и второ, тя умееше да говори обилно за Средновековието и да обсъжда проблемите на падането на Боинга по един и същи начин.

И сега, виждам, че с годините се появиха все повече „специалисти по средновековна авиация“. Но каква е тайната?

Първо, ефектът на Дънинг-Крюгер. Накратко, колкото по-малко знае човек, толкова по-малко се съмнява в своите преценки. С други думи, няма как да обясниш на глупака, че е глупак.

Второ, в периодите на пандемията хората жадуваха за общуване и, изглежда, че заради това станаха малко брутални. Трето, общата невротизация на обществото в тази трудна политическа ситуация.

Изобщо най-яркият критерий, който ви позволява незабавно да определите този коментатор, е неговият категоричен тон.
Диванният експерт по правило има не само безкрайното ценно, но и единственото правилно мнение. И няма значение кой стои пред него - академик, писател или президент.

*Превод за „Труд“ - Павел Павлов