За състоянието на дивечовото богатство

Опитът на старите поколения

Уважаеми читатели, изграждането на истински стопани и защитници на родната природа /а тя е вечна, защото така Бог я е сътворил/ се крие в тези два термина - култура и морал. И най-бедният, и най-богатият народ, лишен от тях, е обречен на пълен провал - и вчера, и днес, и утре.

Нека най-напред се вгледаме в ловните традиции. Всеки ловец желае да упражнява на воля любимото си занимание, да преживява силни емоции, да укрепва здраве и сили, и естествено да достигне дълбоки старини. А ловът е свързан косвено със състоянието на нашето дивечово богатство. Колкото по-големи и по-разнообразни са запасите на диви животни, толкова повече хора могат да участват в ловните излети.

Какво означава думата традиция? Тя е приемственост на културата и опита на старите поколения. Това са установени правила и норми на поведение и отношения между хората. Тя означава и общоприети ценности, установени навици и форми на живот. В ловната традиция се включва и един нов елемент в отношенията на ловците към дивеча като национална собственост. Традициите дават устойчивост на колектива /общо взето това е ловната дружина/, подпомагат ритъма на неговия живот, сплотяват хората. Те предотвратяват острите конфликти между самите ловци, от една страна, и определят отношението им към дивеча, от друга.

Важно средство за възпитание са утвърдените символи и ритуали. Те осмислят и придават тържественост на лова, укрепват дисциплината и другарството, учат на спортна етика. А ловното облекло е основна съставка на ритуала. Отколе се говори, пише, тръби, изисква - на излетите да се участва само със спортно ловно облекло. Направените наблюдения по време на много излети показват горчивата истина за доста лошия, отблъскващ външен вид на някои ловци. Времената са бедняшки, но приличното облекло е въпрос и на ловна култура.

Своеобразна форма на традициите в лова са ритуалите. Те са израз на уважение към това занимание и почит към дивеча, който е в основата на неговото практикуване.

Пъдпъдъкът

Основна храна на пъдпъдъците са семената от диви треви, плевели и културни растения, зелени листа, насекоми, личинки, голи охлюви. През деня те почиват, скрити в нивите и ливадите, а привечер излизат да си търсят храна.

Пъдпъдъкът е полигамна птица. През юни женската снася в просто устроено гнездо сред житните ниви или ливади от 1 до 14, а понякога и повече крушовидни яйца и ги мъти около 20 дни. Те имат кремавожълтеникав основен цвят и са осеяни с многобройни тъмнокафяви петна. Излюпените малки тръгват веднага след майката и след две седмици летят. До есента се изравняват по размер и тегло с възрастните.

Всички хищни бозайници и птици са неприятели на пъдпъдъка. Той понася големи загуби и от механизацията и химизацията на селското стопанство.

Тази птица е разпространена по цяла Европа, в част от Азия и Африка, у нас е прелетна и се среща повсеместно из полските райони. Зимата прекарва на юг, а напролет, през април - май, се връща обратно на север, където гнезди. През есента, обикновено към средата на септември, тази птица се отправя групово към топлите страни. Една част се задържа до късно, което дава възможност за по-продължителен лов. През нашата страна, главно край Черноморието, преминават и така наречените пасажни пъдпъдъци, които се задържат по за няколко дни.

Оперението на пъдпъдъка е охровокафяво с тъмни жълточервени напречни и светли надлъжни ивици с цвят бледа охра. Мъжкият се различава от женската по тъмнокафявото или червеникаво петно на гърлото, което у нея е белезникаво. На дължина тази птица достига към 22 см и тежи 120 грама.

Стадото на павианите

В стадото на павианите, състоящо се от 50 - 70 маймуни, начело стои едър силен мъжкар, който при най-малък повод и без да се церемони пуска в ход зъбите си. От друга страна, той се грижи за своите “подчинени”. Ако се наложи, пръв излиза срещу всяка опасност. Противоположно на горилите, при които йерархията е слабо изразена, павианите строго спазват ранговете - даже когато тръгват на поход, те вървят в точно определения ред. В средата се намират женските със своите малки, а до тях са водачът и мъжките с най-висок ранг. Отпред и отзад шестват мъжките от най-нисък ранг.

На показ - яркото оперение

Обикновено през брачния период птиците се перчат в най-хубавите си премени. Но понякога, в момент на раздразнение или опасност, те също показват ярко оцветените си пера. Ядосаният пуяк надува гуша, по която преливат всички цветове на дъгата, разперва пера и разтваря и прибира опашка. Настигнатият внезапно от ястреба папуняк разперва своята ярко оцветена качулка. Белият папагал какаду, когато е изплашен, показва долните жълти и червени пера на бялата си качулка.

Рибата прилепало

Рибата прилепало плува добре, но защо є трябва да хаби силите си, щом може да се повози за сметка на друг? Предната гръбна перка на прилепалото е видоизменена в елипсовидно смукало, което се състои от пластинки. След като притисне кожената рамка на смукалото си към някой предмет, прилепалото повдига пластинките. Под тях се образува вакуум и рибата така здраво се прилепя към предмета, че ако се дърпа силно за опашката, тялото є ще се разкъса на парчета. Обикновено прилепалото се прикрепя към едри риби и се храни с отпадъците от храната им. Понякога се закрепва към дъното на някой кораб и така извършва продължителни пътешествия.