Изминалите дни бяха белязани от поредната провокация за промени в учебните програми. Битието ми на преподавател показва, че студентите могат да бъдат условно разделени в две групи. Първата група са бивши ученици, които в последните две години от гимназиалното си обучение (11 и 12 клас) са го карали „по-лежерно“ (по техните думи, подпомогнати от промените в учебното съдържание след влизане в сила на новите програми в двете гимназиални степени на средното образование), а втората група са гимназисти, които са се развивали и работили върху себе си (родители, среда, мотивиращи учители, дисциплина при преподаване).
Образованието на децата и резултатите от всевъзможни изпити, на които са подложени, трябва да имат за последица формирането на личности, които са активни граждани и експерти, които работят за благосъстоянието на обществото и държавата. Но не за това е думата, а за какво учим и помага ли ни после в живота / професията. От всеки учебен час трябва да се извличат ползи за бъдещето. Но хората, които ни управляват днес не са били вчера ученици. И със сигурност са изучавали Омировата „Илиада“, но доколко разпознават един емблематичен герой от участниците в Троянската война – Одисей?
Одисей е герой, чиято хитрост помага да бъде превзета Троя (измисля т. нар. Троянски кон), и за когото Омир разказва в „Одисея“. Така Одисей има две лица (вж. и Богданов, Б., Мит и литература, 1985, с. 78.). Първото лице е свързано с комплекса от власт, имотност, уседналост, уреден дом и стабилна идентичност, сведени до конкретни категории, като вярна съпруга, добър син, царска титла. Към този образ е насочен стремежът за завръщане, пътуване към любимата (дом, семейство), пътуване към себе си. Големият български писател Тончо Жечев преди няколко десетилетия написа блестяща книга за Одисей и „вечното завръщане“ – една ключова творба за нашето национално себепознание /„Митът за Одисей“, 1985/.
Другото лице е амбивалентно, еднакво мислимо с първото. Чрез скитанията на Одисей се представят откъсването от дома, нарушената идентичност, несполуките и премеждията (всички ефекти на далечността). Пътешествията са изпитания, които от една страна са нещо лошо (лишения, премеждия, смърт), но, от друга, нещо добро (набиране на опит, научаване, динамика).
Едно от последните изпитания/приключения, което Одисей и неговите спътници преживяват е, когато корабът им преминава със свити платна покрай две сирени „с глас сладкозвучен“ (Одисея, XII, 44), докато самият той се е овързал „с върви о мачтата прав“ (Одисея, XII, 179), а спътниците му са с меден восък в ушите. Така героят успява да се наслади безопасно на песента на сирените, докато другарите му остават неми наблюдатели на неуспешните му (поради въжетата) опити, примамен от песента, да се освободи и да отиде при нейните изпълнителки. Известно е, че причудливите създания обещават на моряка да го дарят с мъдрост с мотива „Знаем навред що се върши по тази земя многодарна“ (Одисея, XII, 191) /превод на „Одисея“ от Георги Батаклиев, 1971/.
Диалектиката при Одисей (изучавана в литературата, историята, културологията, философията, изкуството) намира приложение в метафората на проф. Йон Елстър (Jon Elster), развита в книгата му „Одисей и сирените. Изследвания за рационалността и ирационалността“ (Кеймбридж, 1979) / Ulysses and the sirens. Studies in rationality and irrationality/.
Ако бъде използвана метафората на Елстър, създателят на конституцията, подобно на най-хитрия Одисей, се връзва (и всички, които прилагат конституционните норми) за мачтата на кораба, защото ако иска - ще чуе - да чуе вълшебната песен на сирените (Андраш Шайо, Рената Уитц, Конституция на свободата: въведение в юридическия конституционализъм, Оксфорд, 2017) /Sajó A., Uitz R. Constitution of Freedom: An Introduction to Legal Constitutionalism. Oxford University Press, 2017/.
Одисей познава себе си и сирените достатъчно добре, за да разбере, че не може да устои на изкусителната сила на тяхната песен. Гениалният изход от ситуацията е „помощта“ на въжето, което няма да позволи на Одисей да насочи кораба към смъртта, когато е опиянен от песента. Корабът премина през опасността с капитана, здраво вързан, защото той е дал инструкции на екипажа си предварително и запечата ушите им с восък, за да предотврати изкушението, водещо до корабокрушение.
Конституциите на държавите се различават в зависимост от това къде, кога и как наследниците на Одисей (управляващите), очакват да чуят песента на сирените (изкушенията). Самооценката и себеусещането на управляващите е това, което определя колко здраво ще се завържат те за мачтата и колко лесно въжето може да се развърже. Първата цел на конституционното самоограничение е да се засили съпротивата срещу диктата на темата на деня (мимолетна, конюнктурна, корпоративна) и да се държи посоката на курса (цели на управлението).
Омир разказва в Дванадесета песен на „Одисея“-та, че завързаният за мачтата Одисей загубил способността си да разсъждава трезво, чувството за реалност го напуснало, единственото, което искал повече от всичко, било да отиде при омайните сирени. Другарите му, лишени временно от слух, не чували смъртоносните песни на сирените и навигирали кораба, докато Одисей опитвал неистово да привлече вниманието им, да се освободи, да разкъса въжетата. Те обаче, инструктирани от самия него, затягали още повече възлите. Той се молел, заплашвал, гърчел се в спазми и болка, но хората му не се поддали и отдалечили кораба от смъртоносните гласове.
Ако корабът (държавата) пропусне сирените, но някой иска да се върне при тях, това е съвсем друг въпрос. Не можем да живеем вечно вързани за мачтата и желанието да се експериментира или самоограничава е личен въпрос за всеки. В най-лошия случай ще се удави, но ще страда сам за глупостта си и няма да потопи целия кораб заедно с другарите си (обществото) на борда.
Събитията от началото на парламентарната сесия ни навеждат на мисълта, че въведените в чл. 91б, ал. 1 (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) на Конституцията принципи, които Народното събрание следва да спазва при формирането на органи, които изцяло или частично избира, няма да бъдат спазвани. Опасенията, че ще станем свидетели на антиподите на принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове, за да се гарантира тяхната независимост, се оправдават. Става дума за процедурата за избор на двама членове на Конституционния съд. Изходът от избора ще доведе до зависимост, за която към момента можем само да предполагаме. Но този избор е „Рубикон“, след който няма да има връщане назад. Но това вече не е гръцка митология, а част от римското наследство, което променя хода на историята.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш