Пламена Цветанова - в юридическата колегия тя няма нужда от представяне – дългогодишен следовател, специалист по икономическите престъпления, завеждащ отдел „Следствен“, член на Висшия съдебен съвет, а вече и заместник на главния прокурор Иван Гешев. За широката аудитория сигурно е интересно, че тя е и автор на учебници за разследване на престъпления по служба, на подкупи, безстопанственост, длъжностно присвояване и злоупотреби с приватизацията. Разговаряхме с нея за това възможно ли е да бъде победена корупцията, борбата с която изглежда безкрайна и много пъти се оказва сценична – постановка за телевизията, забавна за някои и плачевна за други.

- Г-жо Цветанова, не е ли корупцията непобедима? Човешката алчност и преяждането с власт ги има, откакто свят светува, нали? 
– Корупцията е проблем с дълбоки корени назад във времето и не само в нашата страна. Много са „първите“ неща в човешката цивилизация, които произхождат от шумерите, но и първият управник, за който има исторически сведения като за борец против корупцията е шумерският владетел Урукагин. В законите на Хамурапи са предвидени  глоби  и уволнение за несправедливите съдии, а през IV в.пр.н.е. в древна Индия е създаден първият трактат с описание на начините за присвояване на държавно имущество. Една от причините за разпадането и на Византия, и на Османската империя е ширещата се в земите им корупция… Дала корупцията е непобедима? Ако приемем, че е непобедима, вероятно трябва да кажем,  че това е така, защото самата природа на човека създава предпоставки за нея.  На едни хора е присъща алчността и стремежа към лично облагодетелстване, а на други – предизвикателството да „надхитрят“, макар и с непочтени средства, тромавите и бюрократични методи за публична регулация. И тъй като фундаментална промяна на човешката природа не е възможна, излиза, че борбата с корупцията е обречена, а корупцията – непобедима. Този извод обаче е едностранчив, защото корупцията е многопластово явление и има редица други измерения - социални, етични, икономически, политически. Аз вярвам, че корупцията може да бъде овладяна, а борбата с нея – успешна, ако се води от компетентни, решителни и независими хора.

– Като заместник на главния прокурор вие отговаряте за цялото досъдебно производство. Не мога да си представя как точно държите под око десетки хиляди разследвания, в които се събират доказателства за престъпления, стотици арести, мерки за неотклонения, задържания, освобождавания, обвинителни актове? 
– Да се държат под око хилядите разследвания е невъзможно, а и не е необходимо, защото прокурорите имат капацитет да работят достатъчно отговорно. Правомощията ми не позволяват да се намесвам пряко в тяхната дейност, тъй като вътрешното убеждение на прокурора, основано на доказателствата по делото, не може да се подмени или повлияе от никой административен ръководител или негов заместник. Работата ми е да подпомагам главния прокурор чрез методически и организационни мерки за преодоляване на затрудненията, които срещат прокурори и разследващи в работата си.

– Много е писано и говорено за проблемите в досъдебната фаза на наказателния процес. Бившият главен прокурор Никола Филчев казваше: „В прокуратурата се излива от МВР мръсен поток от зле свършена работа“. Все още ли е така?   
– Да не забравяме, че през неговия мандат (на Н.Филчев – б.а.) законодателят извади голяма част от разследванията от съдебната система и ги прехвърли в МВР. Тогава прокуратурата започна да работи пряко с полицията в условията на конституционния принцип за разделение на властите, който постави по нов начин въпроса за тяхното институционално взаимодействие. Дълго време след това се говореше, че голям дял от извършените престъпления остават неразкрити, а извършителите – неизвестни. Остана и упрекът, че сътрудничеството между полиция и прокуратура е безспорно само по отношение на дребните посегателства, докато престъпленията на „белите якички“ изобщо не се преследват. Днес това не е така. Специализацията и екипния принцип на работа, както и модерните форми за обмен на информация са приоритети, които дават  резултати.  Ето ви за пример един от последните случаи, свързан с убийството на Станка Марангозова – то беше разкрито благодарение на отличното взаимодействие между МВР и прокуратурата. В последния доклад за дейността на прокуратурата е отбелязано, че се съкращава периода от разкриване на престъпленията до наказване на извършителите с влязъл в сила съдебен акт. Наред с останалите фактори, значителен принос за тази положителна тенденция има и добрата работа на МВР.

– Наричат прокурора „господар на разследването“. Но той как може да накара един разследващ полицай, който се скатава, да прояви смелост и находчивост в работата си, да събере годни за съда доказателства?  
– Работата на прокурора е тясно обвързана с дейността по разследването, която има подготвителен характер по отношение на обвинителната теза при съдебното разглеждане на делото. Функциите на прокурора са да дава указания по разследването, да проверява всички събрани доказателства и в съответствие с тях да коригира следствените версии. Той е ангажиран с  доказването на едно престъпление от момента на разкриването му - и ако един разследващ орган не може да осигури правилно провеждане  на разследването или е допуснал нарушение на закона, прокурорът може да го отстрани. Този процесуален механизъм е достатъчен, за да накара разследващите да не се „скатават“, стига прокурорите да го използват съвестно и законосъобразно.

– Упрекват често прокурорите, че си седят по бюрата и местят папки. Признайте,  че за мързел  при вас не наказват и обратно - активната работа създава врагове и неприятности. 
 – Има една теза, която аз не приемам - да не обръщаме внимание на колегите, които не се справят с работата, защото те толкова могат. Ако за ленивост не се наказва, лениви винаги ще има. Търсенето на отговорност за неоправдана забава в работата е една от възможностите да се мотивират прокурорите, които  се занимават само с местене на папки. Необходимо е обаче и друго – да „фаворизираме“ отговорните, работещите и почтените колеги. Така балансът между поощрения и наказания ще доведе до стимулиране на всички за по-добра и ефективна работа.  А що се отнася до това, че активността създава врагове и рискове – да, в крайна сметка професията ни е такава. В едно наказателното производство винаги има най-малко две страни, едната обичайно е недоволна и нейните обяснения не се свързват с право, а с конфликт на интереси, зависимости или корупция. Така всеки прокурорски акт, който не отговаря на нечии нагласи за справедливост, се приписва на зле свършена работа. И лошото не е, че мненията за прокуратурата се поляризират. Лошото е, че подобни нагласи, които в много случаи нямат нищо общо с действителността, ерозират доверието в работата на прокуратурата. Струва ми се, че това е по-страшно от всички други опасности, които крие нашата работа. 

– Колко дела средно има българският прокурор на бюрото си? Претоварен ли е, или не? Има ли време да се съсредоточи във всяко  разследване? Или бърза по нареждане „от горе“ да приключи това или онова особено дело? 
– Колегите сигурно ще ми разсърдят, но ще кажа, че в последно време въпросът с натовареността взе да придобива известни бюрократични измерения и да се интерпретира превратно от някои прокуратури, а той трябва да е управленски инструмент в ръцете на  техните административни ръководители. Броят дела съвсем не определя нивото на натовареност в прокуратурата. Няма как да очакваме  един прокурор да приключи дело с усложнена обстановка за същото време, в което това ще направи друг, който се занимава с  елементарен казус. Естествено е това да поражда недоволство. Административните ръководители в прокуратурата имат различни  възможности за регулиране на натовареността -  да включват не дотам натоварените колеги в екипи или да осигуряват „прозорец“ за освобождаване от разпределение на преписки на натоварените колеги за определен период. Успешният процес по реформиране на съдебната карта в прокуратурата също осигури възможност за  постигане на оптимална натовареност. А балансираното и равномерно натоварване е едно от условията за постигане на по-високо качество в правоприлагането. Тези мерки обаче няма да разрешат другия голям проблем – възнаграждението да съответства на натовареността. Не е справедливо да се получават еднакви възнаграждения за различна по обем и сложност работа….Що се отнася до натиска да се приключват бързо определени дела – това няма как да стане, тъй като всеки магистрат трябва да отдели необходимото внимание към възложеното му дело и да работи не само бързо, но и качествено. 

– Какво мислите са показните арести като тези на кметицата Иванчева и  министъра Нено Димов? А за това, че прокуратурата изнася информация по определени дела? То не е ли най-малко нарушение  на следствената тайна? 
–  В  последните месеци прокуратурата отразява разследването не само по дела за престъпления с висок обществен интерес, а информира обществото за всички случаи на повдигнати обвинения, внесени обвинителни актове или осъдени лица. Не знам дали това служи за поука на някого, но в много държави публичното разкриване на случаи на корупция е елемент от общите мерки за превенция.  Всъщност активната медийна стратегия на прокуратурата има за цел да информира обществеността така, че  публичните възприятия за нейната дейност да са точни и да отразяват положените усилия. Не може да защитаваме авторитета на прокуратурата и нейната независимост, ако си мълчим, когато някой в общественото пространство ни упреква. Не можем да отминаваме обобщаващите отрицателни твърдения, защото приемаме, че те не се отнасят за нас. Не можем да вярваме, че хората ще ни повярват, че работим, ако не казваме какво работим. И когато говорим за следствена тайна, дали не забравяме какво означава „обществен интерес“ от узнаване на информация и дали той е по-маловажен от интереса да не се разкрива тази информация?

– Подкупите са езикът, на който гражданите най-добре се разбират с администрацията. Чула ли сте тая приказка? 
- Да.

- Преувеличена ли е тя? Или е вярна, защото наказателното преследване на корупционните престъпления не върви у нас и това е? 
– Преувеличена е приказката, че наказателното преследване на корупционните престъпления не върви. Още през 2017 г. в прокуратурата е въведен механизъм за проследяване на тенденциите в работата по противодействие на корупцията и организираната престъпност. Анализите показват, че се увеличава броя както на образуваните дела за тези престъпления, така и на внесените обвинителни актове. И намалява  броя на оправданите за корупционни престъпления. Казвам това, като държа да отбележа обаче, че заради своя характер, те са най-трудните за разкриване и доказване. Неслучайно, хората образно говорят  за тези престъпления като за извършени „под масата“. У нас фокусът за справяне с корупцията е върху наказателната репресия, но ако акцентът се постави  върху превенцията, тогава подкупите няма да са обичайния език на който се разбират гражданите и чиновниците. Защото ролята на прокурора е да повдига и поддържа обвинение за престъпление, което вече е извършено.  А по – успешен би бил друг подход – не само да отчитаме колко дела разследваме и да водим статистика за осъдените, а  да се създадат условия да не се злоупотребява с власт за лична изгода. И целта да бъде не само повече осъдени, а по-малко корумпирани изобщо.

– Всичките ви колеги казват,  че рушветчийството най-трудно се наказва.  Поправките в закона не помагат ли?
– Обичайно делата за корупционни престъпления срещат силен медиен и обществен натиск, а това поставя на изпитание професионалните способности на колегите. Свидетели на подкупите обичайно няма, а и подкупът по дефиниция е сделка и участниците в нея имат взаимен интерес от извършването й. При останалите корупционни престъпления, основните свидетели обичайно са в служебна или друга зависимост от обвиняемите. Дори документите, които са необходими на разследването трудно могат да бъдат приобщени и опасенията за тяхното унищожаване или преправяне не винаги са неоснователни. Трудно се намират и квалифицирани експерти, които могат да дадат обективно заключение за действията на лица, заемащи отговорни длъжности. Често пъти нечие управленско решение е формирано от колективен орган и да се персонализира вина е невъзможно. Това са само малка част от трудностите при разследването на корупционни престъпления. А поправките в закона помагат, но не съвсем. У нас все още липсват норми, които да стимулират даването на самопризнания чрез редуциране на наказанието. Споразумение между защитата и прокурора не може да се изготви по отношение на обвиняеми лица, които сътрудничат на обвинението или са съдействали за разкриване на особено тежки корупционни прояви. Години наред вече говорим, че е необходимо осъвременяване на Наказателния кодекс в съответствие с променените социално – икономически условия. Още през 2016 г. в доклада на Службата за подкрепа на структурните реформи, която извърши независим анализ на структурния и функционален модел на българската прокуратура беше посочено, че приложното поле на общото длъжностно престъпление по чл.282 от НК трябва да се преразгледа  и освен за длъжностни лица в публичния сектор да се прилага и за деяния, извършени в сферата на дейност на юридическите лица. Тогава експертите казаха, че има голям смисъл в приемането на разпоредби, които да инкриминират самото извършване на някои корупционни действия, без да е необходимо да се доказва каквато и да е действителна или потенциална вреда. Няма ли да е по-лесно да се справим с корупцията при възлагане на обществени поръчки например, ако се предвиди наказание за нарушаване на правилата в Закона за обществените поръчки по такъв начин, че да се е стигнало да избирането на  конкретен изпълнител? Съдебната практика по прилагането на резултатните длъжностните престъпления  показва, че с редки изключения те са недоказуеми, а това в никакъв случай не е в интерес на борбата с корупцията.

– Като зам.-главен прокурор отговаряте и за спецпрокуратурата.  От  2017 г. насам тя разследва престъпления, извършени  от депутати, министри  шефове на агенции и комисии,  на здравната каса и митниците, на съдебни инспектори и кадровици. Това е огромна и отговорна работа. Имате ли подходящи хора и достатъчно средства, за да се справите? 
– Специализираната прокуратура е неатрактивно работно място заради тежките дела, дългите и продължителни командировки, работата в почивни дни, заплахите за личната сигурност. На прокурорите и следователите често им се налага да работят на бързи обороти, без това да намира адекватно отражение при оценката на труда им при атестиране, при повишаване в длъжност и дори при статистическото отчитане на тяхната дейност. И макар, че кадровият дефицит от преди години е преодолян, все още има какво да се желае – последният конкурс за назначаване на прокурори в Специализираната прокуратура е от 2018 г., а е необходимо и укрепване капацитета на съдебните служители. Единствено следствения отдел е  с достатъчно следователи, които са подпомагани  от много добър екип разследващи полицаи. С добра организация  засега  се компенсират недостигащите ресурси.

– Колко точно са спецпрокурорите, по колко дела работи всеки ? Жилищна криза ги мъчеше на улица „Черковна“ по едно време – бяха натясно в кабинетите си… 
–  Средната натовареност с дела в Специализираната прокуратура е над средната за страната, но не това е най-важното. По-важното е, че обемът  от действия по тези дела е безпрецедентен. И ако за други прокуратури проблемът е в липсата на равномерна индивидуална натовареност, в Специализираната прокуратура вече говорим за липса на разумна натовареност. Повечето прокурори планират работата си и проучват делата в извънработно време и в почивните дни.  „Жилищната криза“ също беше голям проблем, защото при   повишените изисквания към специализираните структури още при тяхното създаване, трябваше да им се осигурят минимални условия за работа. Като казвам това, се сещам за един европейски документ по въпросите за справедливия процес в разумен срок,  в който се казва, цитирам, че „функционирането на съдебната система зависи много от съдебната инфраструктура“, а тя включва сгради, оборудване, помощен персонал. Защото истината е, че от колегите в специализираните съд и прокуратура, които работеха  по трима в стая и които доскоро нямаше къде да заседават и къде предадат веществените си доказателства, се искаше да се занимават отговорно с важни въпроси по много  и различни обществено-значими казуси. В момента сградата е оптимално усвоена, така, че  да предостави условия за работа на магистрати и служители. Окончателно обаче този проблем ще се реши след ремонта и преустройството на предоставената сграда на бившия механотехникум.

- Защо бившият шеф на спецпрокуратурата Димитър Франтишек подаде оставка? Липсата на информация поражда конспиративни теории, знаете…
– Оставката е личен акт. Доколкото ми е известно, е подадена по лични причини. Конспиративните теории не знам какви са, но със сигурност колегите от Специализираната прокуратура продължават да изпълняват задълженията си с необходимата отговорност. А авторитетът на подобна институция се гради върху резултатите от нейната работа. 

– Когато спецправосъдието  се създаваше, доста юристи отказваха на поканите да постъпят в него на работа. Бояха се, че то ще бъде политически юмрук на управляващите, трибунал за враговете на властта. А сега? Има ли достатъчно кандидати да работят в спецобвинението и в спецсъда?   
– В първите години след създаването на Специализираните съд и прокуратура, трудно можеше да се говори за ефективност в тяхната работа. Европейската комисия тогава отбелязваше в докладите по Механизма за сътрудничество и проверка за липсата на успешни разследвания и съдебни производства по значими дела. Едва през 2016 г. беше отразен бавен напредък по показателя, свързан с борбата с корупцията и справянето с организираната престъпност. През следващата година вече се сочеше, че специализираният съд и специализираната прокуратура постигат трайни резултати, но с уговорката, че всяка оценка на резултатите в борбата с корупцията по високите етажи на властта зависи от постановяването и изпълнението на окончателни съдебни решения. В техническия доклад на комисията от 2018 г. вече се говори за редица мащабни разследвания, като няколко дела срещу бивши високопоставени длъжностни лица, навлезли в съдебна фаза. Цитирам тази хронология като опровержение на насажданото дълги години съмнение за специализираната прокуратура като за своеобразна машина за саморазправа или инструмент в ръцете на властта. Ако беше така, нали не се съмнявате, че обвинения срещу действащи представители на изпълнителната власт за корупционни престъпления нямаше да има?

– Чувала съм неведнъж и от ваши колеги включително, че получиш ли спецобвинение за знаково престъпление, спецприсъдата ти е сигурна, защото спецпрокурорите и спецсъдиите имали един и същ задкулисен кадровик.   
– Кадровата политика е прерогатив на Висшия съдебен съвет и друг кадровик Специализираната прокуратура няма. За разлика от представата за задкулисния кадровик, независимостта не е имагинерно понятие.  Независимостта има много измерения и не се изчерпва само с поддаване на неправомерен натиск, а изисква професионализъм, почтеност, етично поведение. Прокурорите работят безпристрастно и свободни от всякакви съмнения за лична или друга заинтересованост. 

– Бившият конституционен съдия Димитър Гочев обичаше да казва: „Съдебната реформа у нас ще е приключила, когато спрат да ме питат познавам ли съдията“. А вие какво ще кажете за това,  че на тая реформа все не й се вижда краят?
– За съдебна реформа у нас говорим от дълги години. През всичките тези години много неща бяха направени и все нещо остана за реформиране. Същността на съдебната реформа за мен означава да дадем възможности да се  развие потенциала  на магистратите и да им осигурим нормална служебна среда. Твърдя това, защото много от колегите в прокуратурата искат да упражняват тази професия и обичат работата си. И защото съдебната реформа е важна за държавата и обществото, но за нея ще престанем да говорим едва когато на магистратите се осигурят условия, които им позволяват да решават делата си компетентно, качествено и в разумен срок. 

– Вие станахте миналата година носител на почетен знак на Прокуратурата на България.  Не беше съобщено обаче това отличие за какво ви се дава? 
– Носител съм на доста награди, не само на тази. И знаете ли коя е най-ценната за мен – наградата, която получих през първата си година като следовател в Националната следствена служба. А всяко отличие задължава с повече отговорност. 

Нашият гост
Пламена Цветанова е родена в село Владимировци, община Самуил. Завършва право в СУ „Климент Охридски“ (1993). Израства в кариерата като следовател в районна, столична и национална следствена служба, където оглавява отдел „Стопански“ (1994-2016). Командирована е в Софийска градска прокуратура и завежда следствения отдел там до 2017 г., когато е избрана за член на Висшия съдебен съвет. Сега е заместник на главния прокурор Иван Гешев.