Много важно е ориентирането на цялата ни образователна система към умения, не само към знания. Това каза служебният заместник-министър на образованието и науката Наталия Митева  в дискусията, посветена на иновациите и образование, в последния ден на форума "Green Transition Forum 4.0 - Новите перспективи пред Централна и Източна Европа".

Митева каза, че има две посоки в образованието на световно ниво, които показват накъде трябва да вървим и те са свързани с дигиталните технологии и дигиталните умения, и зелените умения. Тя добави, че в рамките на тези две теми се вписват много от тенденциите, които касаят трансформацията на образователните системи. 

Наталия Митева посочи, че изграждането на умения е един от големите пропуски, които имаме в образователната ни система в годините. Това е и причината бизнесът да се оплаква, че младите хора, макар да имат невероятен заряд и много интереси, свързани със съвременните теми, не могат да са достатъчно добре подготвени за това, което ги очаква, тъй като образователната система изостава в цялостната си парадигма още от началните класове до висшето образование, каза тя.

Като отбеляза, че в образователната ни система има завой отново към умения и компетентности, тя добави, че това изисква много мерки на много нива. Една от тях е промяна в това, което се учи, в учебните програми и в съдържанието, но и промяна на това как се учи - в методите на преподаване, в организацията, в това как учителите и преподавателите във висшите училища изграждат учебните преживявания на учащите се, обясни тя. 

Ние нямаме много добра представа в момента на какви нива са българските учащи се, както и преподавателите, посочи още Митева и добави, че МОН планира да използва рамката за дигитални компетентности на ЕК, за да направи тази есен едно базово за целите на последващи обучения замерване на какви нива сме.

Важно е също в мисленето за нов модел на учебни програми, дигиталните компетентности да бъдат хоризонтални- да бъдат развивани във всички предмети, във всички часове, а не в един предмет, каза още заместник-министърът. Тя добави, че дигиталната компетентност трябва да се замисли като нова базова компетентност.

Митева посочи, че от МОН са идентифицирали  един сериозен  проблем с т. нар. дигитално благополучие на младите хора, което касае цялостното дигитално преживяване в интернет средата. В тази връзка даде пример, че имаме удвояваме на киберпрестъпленията и атаките срещу млади хора от 2022г. до 2023 г., включително сексуални посегателства в интернет. Имаме и едно от най-високите равнища на време прекарано пред екрани за развлечения, вместо за учене сред страните от ОИСР. Във връзка с така нареченото дигитално благополучие от МОН разработват ресурси, с които да подпомогнат учителите и родителите, за могат те да подпомогнат цялото това пътуване на децата в интернет пространството.

По отношение на зелените умения Митева каза, че образователната ни система има още по-дълъг път да извърви. Тя посочи, че в Плана за възстановяване и устойчивост сме поели ангажимент за реформа на така наречен списък с професиите и той е част от професионалното образование, който в момента се ревизира. Нашият ангажимент към плана е  да можем да вкараме в него зелени професии, за да могат те да бъдат уплътнени после с учебни програми, изпитни програми и квалификации, и хоризонталното вкарване в много професии на зелени умения, обясни Митева.

Тя посочи, че списъкът ще бъде обявен за обществено обсъждане и даде примери за зелени професии, които вече са идентифицирани като устойчиво земеделие и растителна защита, устойчива мода, производство на биокомпозитни материали, електрообзавеждане на тролейбуси и електрически автобуси, ВЕИ. Митева отбеляза и необходимостта в учебната програма от първи до 12 клас зелените теми да бъдат интегрирани хоризонтално. Трябва да адресираме и темите за устойчивия преход хоризонтално в цялостната учебна програма, това е въпрос на квалификация на учителите и на достъпно съдържание ,което те да използват и да интегрират, каза тя.