Новината, че Турция иска да се присъедини към БРИКС, не би трябвало да изненадва никого. От известно време съседката ни се движеше към алианса, а Европейският съюз затвори всякакви врати за сътрудничество в бъдеще покрай последното преизбиране на Ердоган.

Опасност ли е обаче случилото се за западния свят?

Самото влизане няма да промени особено баланса на силите, тъй като дори със своята икономика и армия, Турция не може да избута БРИКС над Запада. БРИКС обаче се сдоби вече със своята идентичност и идеология. Преди години това беше алиансът на “развиващите се икономики”. Днес вече целта е да свали САЩ и Европа от “трона” в геополитиката и да заеме същата роля. Ердоган води тази борба със западното влияние много години.

БРИКС бързо сформира себе си и като общност от държави със сходна идентичност. Държавите в алианса вече са империалистически и целят да увеличат своето влияние в околностите си. Дали говорим за Турция със Сирия, Русия с Украйна или Китай с Тайван, държавите от БРИКС имат ясна цел да се разширяват. Те също така имат идея за бъдещето - авторитарни лидери, олигархична аристокрация и силна ръка, с която да управляват големи държави от различни общности. Не точно нации, но не глобализъм. Нещо по средата. Тези нови империи обаче имат ясни идеи как точно да се развиват дори в детайли - газ и ядрена енергетика, тежка индустрия, мащабна инфраструктура. На срещите на държави от БРИКС се обсъждат конкретни проекти за железопътни мрежи, за нови енергийни мощности и подобни сериозни неща.

Сравнете сега тази яснота със Запада. На власт са безлични центристки, леви или либерални партии, които нямат идея какво точно се опитват да направят или за какво се борят. На техните срещи се говори за "права на човека", как кравите отделят газ, който пречи на климата и дали е време да ядем буболечки за да се спасим. Западът не търси активно да увеличи своето влияние върху света, а просто отговаря на проблемите, ако изникнат.

Истината е, че нашите демокрации са реакционни и ние се движим на автопилот. Политиците не са лидери, а идеите ни са само как да се справяме с проблеми - не как да се развиваме. Идеята, че Западът трябва да върви нагоре сякаш напълно липсва. Междувременно сме затънали в културна война, която не позволява по никакъв начин да установим някаква обща идея.

На власт пък са левите, либерални сили, които са по-големи врагове на собствените си държави отколкото БРИКС.

Всичко това се случва на фона на огромната средна възраст - в ЕС е 44,5 години, а в САЩ - 39. За сравнение, средната възраст в Индия е 28,4, а в Турция е 32,4.

На фона на унищожаването на етническата и културна основа на Европа и САЩ с масово внасяне на мигранти, което само задълбочава всички тези проблеми.

Западът е много далече от своя разпад. Все още сме абсолютно доминираща сила по отношение на икономика, военна мощ, технология и култура. БРИКС би се затруднил да постави това под въпрос, дори да обедини цяла Азия в своя алианс. Няма никакво съмнение, че не говорим за някаква могъща заплаха, която вече е по-силна от САЩ и Европа или дори ще бъде такава в следващите няколко години.

Проблемът, обаче, със сигурност се подценява - докато западните държави и пропагандата се присмиват на “бедните” държави в БРИКС, то те вече имат своята идентичност, своята цел и своята идеологическа база.

Европа и САЩ трябва много бързо да се върнат към своята основа, като Европейският съюз трябва отново да бъде съюз на нациите, а САЩ да преодолее културната война. От критично значение е да преоткрием и класическия западен либерализъм. Не този, новият, който иска да ни цензурира, да вкарва мигранти и да строи перки и панели, а онзи старият - който знае, че само една силна държава може да опази свободата на своите граждани и именно свободата е най-ценното нещо за опазване.