Проблеми и решения на намаляващото население на България

Наскоро френският президент Еманюел Макрон започна ударно едно свое изказване за бъдещето на ЕС. Той каза в прав текст, че “ЕС може да умре“. Ако това буди някаква тревога у всеки българин, тъй като недалновидната външна политика на България я направи в последните 17 години тотално зависима от европейски грантове и субсидии, то много по-тревожни са резултатите от последното преброяване на населението на България, които са катастрофални. За периода 2011 – 2021-ва, Българската държава е загубила над 840 000 души население като половината се дължи на миграционни процеси. Българинът напуска страната си в търсене на по-добро препитание на Запад (а от скоро и на Изток), защото просто стандартът на живот, особено извън София и големите градове, е трагичен.

Ако през последните години, заплатите в България нарастват, то ефектът от това е минимален, заради завишената инфлация. Тази тенденция е нож с две остриета, защото с ръста на възнагражденията се увеличава и ръстът на разходите за труд на работодателите. До този момент в България имаше доста успешно развити ниши като ИТ сектора, кол центровете на някои от големите западни предприятия, логистика, транспорт, които наемаха значителна част от трудоспособното българско население. С ръста на разходите за труд в България, тези браншове просто ще се преориентират към съседни държави, където заплатите и осигуровките са по-ниски. Друг основен проблем е възрастовата структура на населението. Започващите работа млади хора са двойно по-малко от тези, които навлизат в пенсионна възраст. След години това неминуемо ще окаже тежест върху и без това дефицитната пенсионна система.

България е изправена пред сериозни структурни проблеми на пазара на труда и демографска криза, които създават предизвикателства за устойчивото икономическо развитие на страната. За да се справи с тези проблеми, страната ни трябва да приеме цялостен подход, който обхваща както краткосрочни, така и дългосрочни решения.

Насърчаване на по-дълга трудова заетост, но при стриктно гарантиране на текущата пенсионна възраст

Тъй като огромна част от населението ще излезе в пенсионна възраст в най-скоро време, тази негативна тенденция може да бъде обърната в позитивен аспект, чрез насърчаването на по-дългата трудова заетост на възрастните хора. Тук не става дума за вдигане на възрастовите граници за излизане в пенсия. Може да се работи над създаването на законодателство и условия, в които хората на пенсионна възраст над 65 години могат да играят значителна роля на пазара на труда, ако получат стимули за продължаване на работа чрез намаляване на данъците или чрез предоставяне на гъвкави работни условия, като успоредно се ползват със своя статут на пенсионери. Това не само ще увеличи броя на работещите, но и ще създаде възможност за предаване на знания и опит на по-младите поколения.

Ниски заплати

Ниските заплати са проблем, който влияе както върху икономическото развитие, така и върху мотивацията на младите хора да останат в страната. За да се постигне дългосрочно увеличаване на заплатите, трябва да се повиши производителността на труда. Това може да стане чрез инвестиции в нови технологии, автоматизация и повишаване на квалификацията на работната сила. Бизнесите трябва да бъдат стимулирани да инвестират в обучения и преквалификации на своите служители, за да създадат по-висока добавена стойност и конкурентоспособност.

Друга мярка, която може да има по-бърз ефект, е намаляването на данъчната тежест върху малките и средни предприятия. Това ще позволи на фирмите да повишат заплатите на своите служители, без да увеличават разходите си драстично. Освен това, държавата може да въведе програми за субсидиране на заплатите в ключови сектори като технологии, здравеопазване и образование, за да привлече квалифицирани кадри и да намали изтичането на мозъци.

Демографска криза

Демографската криза е дълбоко свързана с намаляването на трудоспособното население и ниските заплати. За да се преодолее, трябва да се насърчи раждаемостта сред младите семейства, както и оставането им в страната. За тази цел са необходими мащабни социални политики, които да включват увеличаване на субсидиите за млади семейства, разширяване на достъпа до детски градини и подобряване на условията за работа и родителски грижи. Гъвкавото работно време и възможността за работа от вкъщи могат да бъдат силен стимул за младите родители да останат на пазара на труда. Същевременно държавата трябва да инвестира в подобряване на качеството на живот, като предоставя по-добри здравни услуги, образование и сигурност, за да направи България по-привлекателна за младите хора и да намали емиграцията.

Нискоквалифицирана работна ръка

Липсата на квалифицирана работна ръка е един от ключовите проблеми на пазара на труда в България. За да се справи с това предизвикателство, страната трябва да инвестира в професионално образование и програми за преквалификация. Дуалното обучение, което съчетава теоретичното образование с практика на работното място, може да даде бързи резултати, като подготви млади хора за реалния трудов пазар. Преквалификацията на възрастните хора също е от съществено значение, тъй като те могат да бъдат обучени за нови професии, които отговарят на нуждите на пазара. Това би могло да създаде нови възможности за заетост и да намали напрежението върху работодателите, които се сблъскват с недостиг на кадри.

Висока инфлация

Високата инфлация влияе отрицателно върху покупателната способност на населението и затруднява развитието на бизнеса. Един от начините за справяне с този проблем е стабилизиране на цените чрез данъчна политика. Държавата може да намали данъците върху стоки от първа необходимост и да въведе контрол върху цените в секторите с висока концентрация на монополи. Освен това, държавата трябва да създаде стимули за по-голяма конкуренция, която да доведе до понижаване на цените.

Емиграция

Емиграцията на младите и квалифицирани хора е сериозен проблем за България. За да се намали това явление, трябва да се работи върху подобряване на условията на живот и труд в страната. Млади хора трябва да се мотивират да останат, като се предоставят възможности за професионално развитие, качествено образование и достъп до жилища. Освен това, трябва да бъдат разработени програми за завръщане на емигрантите. Това може да включва финансова подкрепа за стартиране на бизнес, данъчни облекчения и гарантирани работни места за тези, които решат да се върнат в България.