Мариус Куркински се завръща с калпак и потури. Без фантазия

„Засукан свят” 
2019, България

Режисьор Мариус Куркински
Продуцент и оператор Иван Тонев
Сценарий Емил Бонев
Художник Георги Тодоров-Жози
Музика Благомир Алексиев-Миро

В ролите: Мариус Куркински, Ана Пападопулу, Камен Донев, Виктория Колева, Боряна Маноилова, Димитър Николов, Вяра Коларова, Велислав Павлов, Димитър Рачков, София Бобчева и др.

Разпространява bTV Studios
На екран от 14 май 2021

Пандемията изигра зла шега и на дългоочаквания втори филм на театралното чудо Мариус Куркински. Показан на откриването на Киномания през 2019 и после на София филм фест през 2020, “Засукан свят” доста закъсня. Е, вече може да го видите.

Създаден по едноименния разказ на Николай Хайтов, “Засукан свят” е сага за многострадалния овчар Милю (Мариус Куркински) в родопско село, чиято глава е кривната и единият му крак се влачи. Както гласи задкадровия глас на Мариус, “Всеки си има по една орисница, моите трябва да са били две! Цял живот едната рови да ме закопава, другата ме възкресява... Цял живот! Отпреди още да съм се родил”. Разказът е написан в първо лице. Затова във филма задкадровият глас е обилен.

“Засукан свят” проследява перипетиите на Милю - със злата орисница, с любимата жена (Ана Пападопулу), със скръндзавия тъст (Камен Донев), с гръцкия търговец на овце Адил (Владислав Павлов), със сина му Ангелачко (Димитър Николов)... Два пъти клетникът отива на война, а всъщност се спасява, два пъти избухва пожар на екрана... Действието е уж хронологично, но филмът така е структуриран, че се следи трудно, а към финала почти елиминира Милю и се съсредоточава върху отношенията на Ангелачко, съпругата му (София Бобчева) и нейния сладострастен началник (Димитър Рачков). Но Милю се пръква и...

За разлика от литературния първоизточник, във филма на Мариус има занимание с политика и по-точно със сталинизма. Ситуиран във величествената хубост на Родопите, “Засукан свят” е заснет майсторски от Иван Тонев (и той се мярва на екрана като фотограф), но атмосферата е изчегъртана от магия. На моменти стига до кич. Заниманието с Бог и вярата е важно, но на екрана изглежда декларативно. Въпреки че на моменти е смешно, на “Засукан свят” му липсва дуенде, колкото и Мариус да обича творчеството на Хайтов. Що се отнася до него като актьор, вълшебен е само, когато е сам в кадър. На моменти е карикатурен. Друг е въпросът, че на 50 играе младеж. Повечето от останалите изпълнители са интересни и витални.

Незабравим е маниашкият филмов дебют на Мариус Куркински “Дневникът на един луд” (1996). Той нахълта така категорично в киното, че се превърна в най-голямото предизвикателство на 90-те. От повестта на Гогол до гигантския клип е преодолял толкова страсти и фантазми, че филмът прилича много повече на самия Мариус, отколкото на поредната екранизация на класиката. Изображението на Емил Христов е черно-бяло, изискано, претенциозно и цитатно. Младите луднаха по филма, както се бе случило преди това и с албума му “Любовна война” по музика на “Тибетски сърца”. И зачакаха следващата му кинематографична ексцесия. Но Мариус се съсредоточи в театъра, пълнейки зали с екзалтирана публика.

И сега, доста години след “Дневникът на един луд” се завръща с калпак и потури. Без фантазия. Със засукан филм.