Читатели на „Гардиън“ с теории за атаката с газа „Новичок” в Солсбъри

Читателите на английския „Гардиан“ размишляват върху отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Ето по-интересното от техните писма до вестника.

Ако убийството на президента Джон Ф. Кенеди през 1963 г. беше коментирано така, както британското правителство направи с отравянето на семейство Скрипал, дузини от съветските дипломати щяха да бъдат експулсирани, търговски споразумения и контакти със Съветския съюз щяха да бъдат отменени, а корабите им, пристигащи в американските пристанища, вероятно щяха да са арестувани. Предполагаемият убиец на Кенеди, Осуалд, е пребивавал в Съветския съюз и отдавна е бил женен за съветска гражданка, а няколко месеца по-рано той посещава кубинското консулство в Мексико, за да кандидатства за виза, която му е отказана. Вероятно заради американското ембарго върху Куба. Адмирации за президента Линдън Джонсън, който за разлика от британския външен министър Борис Джонсън, призова за разследване и отклоняваше всякакви предварителни изказвания или каквито и да било заключения, като същевременно отхвърли натиска на съюзниците си и не обвини съветското правителство.

Има много въпроси по делото Скрипал, които чакат отговори, които могат да се получат само след задълбочено разследване. Защо г-н Скрипал живее в Солсбъри, има ли някакви отношения с МИ 6 или с британската база (Портън Даун) за нервнопаралитични газове, която се намира наблизо, или пък с руските гангстери? Дали Великобритания е складирала отровата „Новичок“ и ако това е така, какъв контрол е упражнен по време на инцидента? Скрипал беше ли вербуван от британското разузнаване за помощ или шпиониране срещу дипломатите или руското правителство? Какъв мотив би имало руското правителство за отстраняването на бивш служител на разузнаването, за който се предполага, че е неактивен, и води тих пенсионерски живот? Що се отнася до суверенните права, MИ 6 не нарушава ли руския суверенитет, като назначава г-н Скрипал като свой шпионин на руска територия?

Луис Суарес-Вила, професор по имиграция в Калифорнийския университет, Ървайн, САЩ

***

Корбин (лидер на Лейбъристката партия, бел. ред.) има право да бъде скептичен към Тереза Мей. Ако тя вижда нещата като момент от войната за Фолклендските острови, и в това шанса да преобърне голямата си непопулярност и вътрешните си политически неуспехи, то тя може да ни хвърли в бездната. Сега е време за трезви глави, а не истерични реакции и шумни заплахи.

Чарлз Баркър, Ковънтри

***

Руснаците могат да бъдат главните заподозрени в атаката срещу Сергей Скрипал и дъщеря му в Солсбъри, но къде са твърдите доказателства? През февруари 2017 г. севернокорейският дисидент Ким Джонг Нам е убит от нервнопаралитичен газ на летището в Куала Лумпур. Използваната отрова е VX, разработена в Обединеното кралство през 50-те години на миналия век. Това означава ли, че Ким Джонг Нам е убит от британските агенти? Това би било глупост. За съжаление, много държави, имат способности да развиват нервнопаралитични отрови. Някои от тези държави може да имат собствен интерес към завръщането на студената война. Нашите политически лидери трябва да взимат решения си, основани на факти, а не на предположения и политически опортюнизъм.

Пол Бърк, Бевърли, Източен Йоркшир

***

Ако правителството наистина си вярва, че това е руска атака по улиците на Солсбъри и желае да изправи пред съда участниците на тази атака, къде е логиката да депортираш 23 потенциални „заподозрени” дипломати?

Дейв Хейди, Фарингдън, Оксфордшир

***

Джеръми Корбин предложи, че преди да се припише атаката върху Скрипал на Русия, трябва внимателно да се проучат доказателствата, преди да се стигне до окончателното заключение, че атаката е подкрепена от държавата. Може да е малко вероятно Русия да е невинна по този въпрос, но коментарите на Корбин предизвикват въпроса „Може ли някой друг да направи това“? В противоречие с официалната позиция, че някога, само една руска лаборатория е произвеждала „Новичок“, сега, в научната общност е изяснено, че съставките на отровата са подробно изучени. Разбира се, за да се направи тази отрова, е необходимо тя да бъде произведена от опитни изследователи.

Как стана така, че лабораторията в Портън Даун успя да идентифицира сравнително бързо неизвестния, предполагаем и неизползван досега газ. Това показва, че те са разполагали с подробни спектрографски „пръстови отпечатъци“. Макар че, тази информация може да е придобита чрез много тайни изследвания в областта на отбраната, или те просто са я получили по интернет.

Двама ирански учени помогнаха тази точна информация да стигне до научната общност миналата година, разбира се, с най-благородни мотиви. Те искаха да помогнат за откриването на оръжия за масово унищожение, като химическите бойни отровни вещества, за които са необходими „пръстови отпечатъци” за тази цел. Следователно, ние имаме ясни доказателства, че тези отрови са били известни на широката научна общност и че те някъде са били синтезирани. Тези учени публикуваха подробен научно-изследователски доклад, в който описват какво точно са направили. Ако двама изследователи в една стандартна лаборатория могат да направят това, на мен ми е трудно да повярвам на твърденията на правителството, че само една нация може да произведе тези отрови.

За съжаление, както при атомните оръжия, така и тук не може да се върне „духа” обратно в бутилката и трябва да живеем с последствията от това. Силният натиск и наказанието на Русия за една такава безотговорна акция може да се разглежда и като послание към други национални държави, които през последните години са ни демонстрирали готовност да захвърлят всички международните конвенции за използването на химически и биологични оръжия.

Андрю Майо, село Готъм, Графство Бъркшир

***

Премиерът Мей, съобщи, че една от нейните следващи ескалации в настоящата политическа криза с Русия може да бъде отказа на английския футболен отбор да участва в предстоящото Световно първенство в Русия. Просто се чудя, кой й е дал мандат да направи това? Когато правителството на Тачър през 1980 г. се опита да спре британските спортисти да отидат на олимпиадата в Москва, нашите спортни органи почти единодушно й заявиха, че възможността да се срещнат и да се съревновават с другите спортисти е по-важна от използването им като краткосрочна политическа пешка. Може би някой да ни даде правни разяснения по това предложение.

Дейвид Рейнолдс, Лондон

***

Разочарована съм от статията на „Гардиън“ - „Западните съюзници се присъединяват към Великобритания...“ от 16 март. Не мислите ли, че е време да прекратим тази студена война и тези още по-древни правила на разделяне на Запад и Изток, стигнали до нас чрез древните традиции за „римски” и „варварски”, „гръцки” и „персийски” и т.н. Сигурна съм, че някои наши съюзници от географския изток също са ужасени от предполагаемите действия на Русия на британската земя. Тези опростени етикети служат само за подсилване на подхода „ние и те“ към света, и това работи срещу консенсуса и приобщаващ политически диалог - нещо, което бихме могли да използваме повече в тези дни.

Ева Макдоналд, Лондон

(Превод за „Труд“ Павел Павлов, www.theguardian.com)